Махмуд Газневи
gigatos | януари 4, 2022
Резюме
Ямин-уд-Даула Абул-Каим Мамуд ибн Себуктегин (2 ноември 971 г. – 30 април 1030 г.), обикновено известен като Махмуд от Газни (на персийски: محمود غزنوی) или Махмуд Газнави Газнавидската династия, управляваща от 998 до 1030 г. По време на смъртта му царството му се е превърнало в обширна военна империя, която се простира от самия северозападен Иран до Пенджаб на индийския субконтинент, Хваразм в Трансоксиана и Макран.
Силно персианизиран, султан Махмуд продължава бюрократичните, политическите и културните обичаи на своите предшественици Саманидите, които създават предпоставки за персийска държава в Северозападна Индия. Столицата му Газни се превръща в значим културен, търговски и интелектуален център в ислямския свят, който почти съперничи на важния град Багдад. Столицата привлича много видни личности, като ал-Бируни и Фердоуси.
Махмуд се възкачва на престола на 27-годишна възраст след смъртта на баща си, макар и след кратка война за наследство с брат си Исмаил. Той е първият владетел, който носи титлата султан („власт“), което означава степента на властта му и същевременно запазва идеологическата връзка със сюзеренитета на абасидските халифи. По време на управлението си той нахлува и ограбва седемнадесет пъти най-богатите градове и храмови градове, като Матхура и Сомнат, в средновековна Индия и използва плячката, за да построи столицата си в Газни.
Махмуд е роден на 2 ноември 971 г. в град Газни в областта Забулистан (днешен Афганистан). Баща му, Сабуктигин, е тюркски робски военачалник, който през 977 г. полага основите на династията на Газнавидите в Газни, която управлява като подчинена на Саманидите, управляващи Хорасан и Трансоксиана. Майката на Махмуд е дъщеря на ирански аристократ от Забулистан и затова в някои източници е известен като Mahmud-i Zavuli („Махмуд от Забулистан“). Не е известно много за ранния живот на Махмуд, освен че е бил съученик на Ахмад Майманди, персиец, родом от Забулистан, и негов доведен брат.
Махмуд се оженил за жена на име Каусари Джахан и им се родили синове близнаци – Мохамед и Масуд, които го наследили един след друг; внукът му от Масуд, Маудуд Газнави, по-късно също станал владетел на империята. Сестра му, Ситр-е-Му’ала, била омъжена за Дауд бин Атауллах Алави, известен още като Гази Салар Саху, чийто син бил Гази Саияд Салар Масуд.
Спътник на Махмуд бил грузинският роб Малик Аяз, за когото се разказват стихове и истории.
През 994 г. Махмуд се присъединява към баща си Сабуктигин при превземането на Хорасан от бунтовника Фаик в помощ на саманидския емир Нух II. През този период Саманидската империя става изключително нестабилна, с променящи се вътрешнополитически настроения, тъй като различни фракции се борят за контрол, като главните сред тях са Абу’л-Касим Симджури, Фаик, Абу Али, генерал Бехтузин, както и съседната династия на Буидите и Кара-Ханидското ханство.
Сабуктигин умира през 997 г. и е наследен от сина си Исмаил като владетел на династията на Газнавидите. Причината за избора на Сабуктигин да назначи Исмаил за наследник вместо по-опитния и по-възрастен Махмуд е неясна. Възможно е това да се дължи на факта, че майката на Исмаил е дъщеря на стария господар на Сабуктигин, Алптигин. Махмуд скоро се разбунтува и с помощта на другия си брат, Абу’л-Музафар, управител на Буст, побеждава Исмаил през следващата година в битката при Газни и получава контрол над Газнавидското царство. Същата година, през 998 г., Махмуд заминава за Балх и отдава почит на амира Абу’л-Харит Мансур б. Нур II. След това назначава Абу’л-Хасан Исфараини за свой везир, след което тръгва на запад от Газни, за да завладее региона Кандахар, последван от Бост (Лашкар Гах), където го превръща във военизиран град.
Махмуд започва първото от многобройните нашествия в Северна Индия. На 28 ноември 1001 г. армията му се сражава и побеждава армията на раджа Джаяпала от Кабулските шахи в битката при Пешавар. През 1002 г. Махмуд нахлува в Систан и детронира Халаф ибн Ахмад, слагайки край на династията на Сафаридите. Оттук той решава да се съсредоточи върху Хиндустан на югоизток, особено върху изключително плодородните земи на областта Пенджаб.
Първият поход на Махмуд на юг е срещу държавата на исмаилитите, създадена в Мултан през 965 г. от един даи от Фатимидския халифат в опит да спечели политическо благоволение и признание от Абасидския халифат; той се ангажира и на други места с Фатимидите. В този момент Джаяпала се опитва да си отмъсти за по-ранно военно поражение от бащата на Махмуд, който контролира Газни в края на 980 г. и струва на Джаяпала обширна територия. Неговият син Анандапала го наследява и продължава борбата, за да отмъсти за самоубийството на баща си. Той събрал мощна конфедерация, която претърпяла поражение, тъй като слонът му се върнал от битката в решаващ момент, обърнал хода на събитията в полза на Махмуд още веднъж при Лахор през 1008 г. и донесъл на Махмуд контрол над шахинските владения в Удбандпура.
Газнавидски походи в Индийския субконтинент
След разгрома на Индийската конфедерация, след като решава да отмъсти за съвместната им съпротива, Махмуд предприема редовни експедиции срещу тях, като оставя завладените кралства в ръцете на хиндуистки васали и присъединява само областта Пенджаб. Той също така се заклева всяка година да напада и плячкосва богатия регион на Северозападна Индия.
През 1001 г. Махмуд от Газни за първи път нахлува в днешен Пакистан, а след това и в части от Индия. Махмуд разгромява, пленява и по-късно освобождава хиндуисткия шахински владетел Джаяпала, който премества столицата си в Пешавар (днешен Пакистан). Джаяпала се самоубива и е наследен от сина си Анандапала. През 1005 г. Махмуд от Газни нахлува в Бхатия (вероятно Бхера), а през 1006 г. нахлува в Мултан, при което армията на Анандапала го напада. На следващата година Махмуд Газни напада и разбива Сухапала, владетел на Батинда (който е станал владетел, като се е разбунтувал срещу царството на Шахите). През 1013 г., по време на осмата експедиция на Махмуд в Източен Афганистан и Пакистан, царството на шахите (което тогава е под управлението на Трилочанапала, син на Анандапала) е свалено.
През 1014 г. Махмуд повежда експедиция към Танасар. През следващата година той неуспешно атакува Кашмир. През 1018 г. той напада Матхура и побеждава коалиция от владетели там, като същевременно убива владетел на име Чандрапала. Град Матхура бил „безмилостно разграбен, опустошен, осквернен и разрушен“. По-специално Ал-Утби споменава в своя труд „Тарих-е-ямини“, че Махмуд Газнави разрушил „голям и великолепен храм“ в Матхура. Според Мохамед Касим Хиндушах, който през XVI-XVII в. пише „История на Хиндустан“, град Матхура е най-богатият в Индия и е посветен на Васудева-Кришна. Когато бил нападнат от Махмуд от Газни, в продължение на двадесет дни „всички идоли“ били изгорени и унищожени, златото и среброто били претопени за плячка, а градът бил опожарен. След това изкуството на Матхура изпада в упадък.
През 1021 г. Махмуд подкрепя краля на Каннудж срещу Чандела Ганда, който е победен. Същата година шахи Трилочанапала е убит при Рахиб и синът му Бхимапала го наследява. Махмуд анексира Лахор (днешен Пакистан). През 1023 г. Махмуд обсажда Гвалиор, където му е даден данък. През 1025 г. Махмуд напада Сомнат и владетелят му Бхима I бяга. На следващата година той превзема Сомнат и потегля към Качч срещу Бхима I. Същата година Махмуд напада джатите от Джуд и ги побеждава.
Кристоф Баумер отбелязва, че през 1026 г. джатите „нанесли тежки поражения“ на армията на Махмуд, докато тя била на път от Сомнат към Мултан. По-късно, през 1027 г. от н.е., той отмъщава за нападението на джатите, които се съпротивляват на „насилствената ислямизация“ през последните 300 години, като опустошава флота им в река Инд. Въпреки че джатите имали по-голям флот от Махмуд, се твърди, че той имал около 20 стрелци на всяка от своите 1400 лодки, снабдени със „специални снаряди“, носещи нафта, които използвал, за да изгори флота на джатите.
Индийските кралства Нагаркот, Танасар, Каннудж и Гвалиор били завладени и оставени в ръцете на хиндуистки, джайнистки и будистки крале като васални държави и той бил достатъчно прагматичен, за да не пренебрегне сключването на съюзи и включването на местните народи в армиите си на всички нива. Тъй като Махмуд така и не успява да запази постоянно присъствие в северозападната част на субконтинента, той провежда политика на разрушаване на хиндуистки храмове и паметници, за да смаже всяка стъпка на индусите да нападнат империята; Нагаркот, Танесар, Матхура, Канудж, Калинджар (1023 г.) и Сомнат се подчиняват или са подложени на набези.
През 1025 г. Махмуд нахлува в Гуджарат, разграбва храма Сомнат и разбива джотирлинга. Той отнесъл плячка от 2 милиона динара. Завладяването на Сомнат е последвано от наказателно нахлуване в Анхилвара. Някои историци твърдят, че има сведения за поклонения в храма през 1038 г., в които не се споменава за нанесени щети на храма. Въпреки това в тюрко-персийската литература се развиват мощни легенди със сложни детайли за набезите на Махмуд, които според изследователя Меенакши Джаин „наелектризират“ мюсюлманския свят.
Историография на Сомнат
Историци, сред които Тапар, Итън и А. К. Маджумдар, поставят под въпрос иконоборческата историография на този инцидент. Thapar цитира Majumdar (1956):
Но, както е добре известно, хиндуистките източници не дават никаква информация за набезите на султан Махмуд, така че това, което следва, се основава единствено на свидетелствата на мюсюлманските автори.
Тапар също се противопоставя на преобладаващия разказ:
И все пак по любопитен и противоречив начин тюрко-персийските разкази се приемат като исторически валидни и дори на вътрешните им противоречия не се обръща особено внимание, най-вече защото те се доближават повече до съвременното европейско разбиране за история, отколкото останалите източници.
Последните четири години от живота на Махмуд са посветени на борбата с наплива на огузки и селджукски турци от Централна Азия и династията на Буидите. Първоначално, след като били отблъснати от Махмуд, селджуците се оттеглили в Хварезм, но Тогрул и Чагри ги повели към превземането на Мерв и Нишапур (1028-1029 г.). По-късно те многократно нахлуват и търгуват с териториите на наследниците му в Хорасан и Балх и дори разграбват Газни през 1037 г. През 1040 г. в битката при Данданакан те нанасят решително поражение на сина на Махмуд, Масуд I, в резултат на което Масуд изоставя повечето от западните си територии в полза на селджуците.
Султан Махмуд умира на 30 април 1030 г. Мавзолеят му се намира в Газни, Афганистан.
Като султан
След това Махмуд завладява Гор и Мухаммад ибн Сури, прави ги пленници заедно със сина на Мухаммад ибн Сури и ги отвежда в Газни, където Мухаммад ибн Сури умира.Назначава Севакпал за администратор на региона. Анандапала бяга в Кашмир, крепост в хълмовете на западната граница на Кашмир.
При управлението на Махмуд Газни регионът се откъсва от сферата на влияние на Саманидите. Макар че формално признава халифа на Абасидите, той получава и титлата султан като признание за своята независимост.
След признаването на Махмуд от Абасидския халифат през 999 г. той обещава джихад и набези в Индия всяка година. През 1005 г. Махмуд провежда поредица от кампании, по време на които са избити исмаилитите от Мултан.
Съвременни историци като Ромила Тапар и Ричард М. Итън отбелязват, че религиозната му политика по отношение на индусите контрастира с общия му имидж в модерната епоха, тъй като набезите му всъщност са „предприемани по материални причини“, а не от религиозен фанатизъм.
Махмуд използвал заграбеното богатство, за да финансира армиите си, в които имало и наемници. Индийските войници, за които Ромила Тапар предполага, че са индуси, са били една от съставните части на армията със своя командир, наречен сипахсалар-и-Хиндуван, и са живеели в собствен квартал на Газна, изповядвайки собствената си религия. Индийските войници под ръководството на своя командир Сувендхрай остават верни на Махмуд. Те били използвани и срещу един тюркски бунтовник, като според Байхаки командването било поверено на индус на име Тилак.
Индийският историк Мохамед Хабиб твърди, че по време на управлението на Махмуд Газни не е имало налагане на джизие върху „немюсюлманите“, нито споменаване на „насилствени покръствания“:
експедициите на Махмуд срещу Индия не са били мотивирани от религия, а от любов към грабежа.
A. В. Уилямс Джаксън, професор по индо-ирански езици в Колумбийския университет, пише в книгата си „История на Индия“: „Махмуд се закле, че всяка година ще води свещена война срещу неверниците в Индустан“.
В края на управлението му империята на Газнавидите се простира от Рей на запад до Самарканд на североизток и от Каспийско море до Ямуна. Въпреки че набезите му пренасят силите му през целия индийски субконтинент, само част от Пенджаб и Синд в днешен Пакистан попадат под полупостоянното му управление; Кашмир, Доаб, Раджастан и Гуджарат остават под контрола на местните индуистки династии.
Користите, които се връщат в Газни, са огромни и съвременните историци (напр. Аболфазл Бейхаги, Фердоуси) описват великолепието на столицата, както и щедрата подкрепа на завоевателя за литературата. Той превръща Газни, първия център на персийската литература, в един от водещите градове на Централна Азия, като покровителства учени, създава колежи, оформя градини, строи джамии, дворци и кервансараи. Махмуд пренася в Газни цели библиотеки от Рей и Исфахан. Той дори поискал от двора на Хварисмшах да изпрати своите учени в Газни.
Махмуд покровителства забележителния поет Фердоуси, който след 27-годишен труд отива в Газни и му представя „Шахнаме“. В средновековните текстове има различни истории, описващи липсата на интерес от страна на Махмуд към Фердоуси и делото на неговия живот. Според историците Махмуд е обещал на Фердоуси по един динар за всяко дистихотворение, написано в Шахнаме (което би означавало 60 000 динара), но по-късно оттеглил обещанието си и му подарил дирхами (20 000 дирхама), които по онова време се равняват само на 200 динара. Експедицията му из гангските равнини през 1017 г. вдъхновява Ал-Бируни да състави своя „Тарих ал-Хинд“, за да разбере индийците и техните вярвания. По време на управлението на Махмуд са основани университети, в които се изучават различни дисциплини като математика, религия, хуманитарни науки и медицина.
На 30 април 1030 г. султан Махмуд умира в Газни на 58-годишна възраст. Султан Махмуд се е разболял от малария по време на последното си нашествие. Медицинското усложнение от маларията е причинило смъртоносна туберкулоза.
Империята на Газневидите е управлявана от неговите наследници в продължение на 157 години. Разрастващата се Селджукска империя поглъща по-голямата част от западната територия на Газнавидската империя. Горидите превземат Газни през 1150 г., а Муаз ал-Дин (известен също като Мухаммад от Гори) превзема последната газнавидска крепост в Лахор през 1187 г.
Пакистанските военни са нарекли своята балистична ракета с малък обсег на действие ракетата „Газнави“ в чест на Махмуд от Газни. Освен това Пакистанската военна академия, в която кадетите се обучават за офицери от пакистанската армия, също отдава почит на Махмуд от Газни, като нарича една от своите дванадесет роти Ghaznavi Company.
Индийският тамилски филм за отмъщение „Гаджини“ на А. Р. Муругадос от 2005 г. за бизнесмен с амнезия е кръстен на султана (чието име се произнася „Гаджини“ на тамилски), като препратка към упоритите му усилия въпреки няколкото неуспеха. По-късно филмът е преработен на хинди през 2008 г. със същото име, което е адаптирано и като видеоигра, озаглавена Ghajini – The Game.
Султан Махмуд смятал себе си за „сянката на Бога на земята“, за абсолютна сила, чиято воля е закон. Той обръщал голямо внимание на детайлите в почти всичко, като лично контролирал работата на всеки отдел на своя диван (администрация).
Махмуд сам назначава всички свои министри, без да се съветва с вазир (главен съветник) или диван, въпреки че понякога му се налага, тъй като религията му повелява, че мюсюлманите трябва да се съветват помежду си по всички въпроси. През по-голямата част от времето той се отнасял с подозрение към министрите си, особено към вазира, и се смята, че следните думи са негови: „вазирите са врагове на царете…“ Султан Махмуд имал многобройни шпиони (наречени мушрифи) в цялата си империя, които били контролирани от специалния отдел в неговия диван.
Махмуд е покровител на литературата, особено на поезията, и понякога се намира в компанията на талантливи поети в двореца си или в кралската градина. Често е бил щедър към тях, като е плащал безрезервно за творбите им според таланта и стойността им.
Източници
