Нанак
gigatos | януари 13, 2022
Резюме
Гуру Нанак (роден като Нанак на 15 април 1469 г. – 22 септември 1539 г.), наричан още Баба Нанак („баща Нанак“), е основател на сикхизма и е първият от десетте сикхски гуру. Рожденият му ден се празнува в цял свят като Гуру Нанак Гурпураб на Катак Пуранмаши („пълнолуние на Катак“), т.е. октомври-ноември.
Говори се, че Нанак е пътувал надалеч и надалеч из Азия, като е преподавал на хората посланието за ik onkar (ੴ, „един Бог“), който живее във всяко едно от творенията си и представлява вечната истина. С тази концепция той щял да създаде уникална духовна, социална и политическа платформа, основана на равенството, братската любов, добротата и добродетелта.
Думите на Нанак са записани под формата на 974 поетични химна, или шабда, в свещения текст на сикхизма, Гуру Грант Сахиб, като някои от основните молитви са Джапджи Сахиб (и Сидх Гошт („Разговор със Сиддите“). Част от религиозното вярване на сикхите е, че духът на Нанаковата святост, божественост и религиозен авторитет е слязъл върху всеки от деветте следващи гуру, когато гуруството е било предадено на тях.
Раждане
Нанак е роден на 15 април 1469 г. в село Rāi Bhoi Kī Talvaṇḍī (днешен Нанкана Сахиб, Пенджаб, Пакистан) в провинция Лахор на Делхийския султанат, въпреки че според една традиция е роден през индийския месец Картик или ноември, известен като Каттак на пенджабски.
В повечето джанамсахи (ਜਨਮਸਾਖੀ, „истории за раждането“), или традиционни биографии на Нанак, се споменава, че той е роден на третия ден от светлата лунна двуседмица, през месец байсах (април) на самват 1526 г. Сред тях са Пуратан („традиционен“ или „древен“) джанамсакхи, Михарбан джанамсакхи, Гян-ратанавали на Бхай Мани Сингх и Вилаят Вали джанамсакхи. В сикхските регистри се посочва, че Нанак умира на 10-ия ден от месец Асаудж на Самват 1596 г. (22 септември 1539 г.) на възраст 70 години, 5 месеца и 7 дни. Това допълнително навежда на мисълта, че той е роден през месец вайсах (април), а не през месец каттак (ноември).
През 1815 г., по време на управлението на Ранджит Сингх, фестивалът, посветен на рождения ден на Нанак, се провеждал през април на мястото на раждането му, известно тогава като Нанкана Сахиб. Впоследствие обаче годишнината от рождението на Нанак – Гурпураб (гур + пураб, „празник“) – започва да се празнува в деня на пълнолунието на месец Каттак през ноември. Най-ранното сведение за такова честване в Нанкана Сахиб е от 1868 г. от н.е.
Възможно е да има няколко причини за приемането на рождената дата Каттак от сикхската общност. От една страна, това може да е била датата на просветлението или „духовното раждане“ на Нанак през 1496 г., както се предполага в Дабестан-е Мазахеб.
Единственият джанамсахи, който подкрепя традицията за раждане в Каттак, е този на Бхай Бала. Твърди се, че Бхай Бала е получил хороскопа на Нанак от чичото на Нанак Лалу, според който Нанак е роден на дата, съответстваща на 20 октомври 1469 г. Това джанамсахи обаче е написано от хандали – секта от сикхи, които следват сикх-конвертанта, известен като Хандал, – като се опитват да представят основателя като по-висш от Нанак. Според едно суеверие, разпространено в съвременна Северна Индия, детето, родено в месеца на Каттак, се смятало за слабо и нещастно, поради което в произведението се посочва, че Нанак е роден през този месец.
Няколко десетилетия след смъртта на Нанак Бхай Гурдас, който пише в деня на пълнолунието в месеца Каттак, споменава, че Нанак е „придобил всезнание“ в същия ден и сега е ред на автора да „получи божествена светлина“.
Според Макс Артър Маколиф (1909 г.) хиндуистки фестивал, проведен през XIX в. на празника Картик Пурнима в Амритсар, привлича голям брой сикхи. Това не се харесало на лидера на сикхската общност Джани Сант Сингх, който започнал фестивал в сикхското светилище Златния храм на същия ден, представяйки го като честване на годишнината от рождението на Гуру Нанак.
Маколиф отбелязва също така, че във Вайсакх (март-април) вече са се провеждали редица важни фестивали – като Холи, Рама Навами и Вайсакхи, поради което след празника на реколтата Байсакхи хората са били заети със селскостопански дейности. Ето защо провеждането на тържествата по случай годишнината от рождението на Нанак непосредствено след Вайсакхи би довело до слаба посещаемост, а следователно и до по-малки дарения за сикхските светилища. От друга страна, в деня на пълнолунието в Каттак големият индуистки празник Дивали вече е бил приключил и селяните – които са имали излишни пари от продажбата на реколта – са можели да направят щедри дарения.
Семейство и ранен живот
Родителите на Нанак, бащата Калян Чанд Дас Беди (често наричан Мехта Калу) и майката Мата Трипта, са хиндуистки хатри и работят като търговци. По-специално баща му е местният патвари (счетоводител) за приходите от реколтата в село Талванди.
Според сикхските традиции раждането и първите години от живота на Нанак са белязани от много събития, които показват, че Нанак е бил благословен с божествена благодат. Коментарите за живота му дават подробности за разцъфтяващото му съзнание от ранна възраст. Например се казва, че на петгодишна възраст Нанак проявява интерес към божествените теми. На седемгодишна възраст баща му го записва в селското училище, както е прието. Известно предание разказва, че като дете Нанак изумил учителя си, като описал скритата символика на първата буква от азбуката, наподобяваща математическия вариант на единицата, като обозначаваща единството или единствеността на Бога. Други разкази за детството на Нанак разказват за странни и чудотворни събития, като например това, на което е станал свидетел Рай Булар, при което главата на спящото дете е била засенчена от силната слънчева светлина, според един разказ от неподвижната сянка на едно дърво, а според друг – от отровна кобра.
Нанаки, единствената сестра на Нанак, била с пет години по-голяма от него. През 1475 г. тя се омъжва и се премества в Султанпур. Джай Рам, съпругът на Нанаки, работел в модихана (склад за приходи, събирани в безналична форма), на служба при губернатора на Лахор Даулат Хан от Делхийския султанат, където Рам щял да помогне на Нанак да си намери работа. Нанак се премества в Султанпур и започва работа в модиханата на около 16-годишна възраст.
Като млад Нанак се жени за Сулахани, дъщеря на Мул Чанд (известен още като Мула) и Чандо Раи.Двамата се женят на 24 септември 1487 г. в град Батала и имат двама сина – Шри Чанд и Лахми Чанд Нанак живее в Султанпур до около 1500 г., което е формиращо време за него, както предполага пуратан джанамсахи, а в многобройните му алюзии за правителствената структура в химните му, най-вероятно придобити по това време.
Последни години
На около 55-годишна възраст Нанак се установява в Картарпур и живее там до смъртта си през септември 1539 г. През този период той предприема кратки пътувания до центъра на натхиогите в Ахал и до суфистките центрове в Пакпатан и Мултан. Към момента на смъртта си Нанак се сдобива с няколко последователи в района на Пенджаб, въпреки че е трудно да се определи броят им въз основа на запазените исторически свидетелства.
Гуру Нанак назначава Бхай Лехна за наследник на Гуру, като го преименува на Гуру Ангад, което означава „свой“ или „част от теб“. Малко след като провъзгласява своя наследник, Гуру Нанак умира на 22 септември 1539 г. в Картарпур на 70-годишна възраст. Тялото на Гуру Нанак никога не е намерено. Когато враждуващите хиндуисти и мюсюлмани дръпнали чаршафа, покриващ тялото на Нанак, вместо него намерили купчина цветя – и така простата вяра на Нанак с течение на времето разцъфтява в религия, обзета от собствените си противоречия и обичайни практики.
През първата четвърт на XVI в. Нанак се отправя на дълги удасии („пътувания“) с цел духовни занимания. В един негов стих се казва, че е посетил няколко места в „нау-ханд“ („деветте области на земята“), вероятно основните индуистки и мюсюлмански поклоннически центрове.
Според някои съвременни свидетелства той посещава Тибет, по-голямата част от Южна Азия и Арабия, като започва през 1496 г. на 27-годишна възраст, когато напуска семейството си за период от тридесет години. Тези твърдения включват посещението на Нанак на планината Сумеру от индийската митология, както и на Мека, Багдад, Ахал Батала и Мултан, където той разисква религиозните идеи с противоположни групи. Тези истории стават широко популярни през XIX и XX век и съществуват в много версии.
През 1508 г. Нанак посещава областта Силхет в Бенгал. Джанамсахите предполагат, че през 1510-11 г. Нанак посещава храма Рам Джанмабхуми в Айодхя.
Багдадският надпис остава в основата на писаното от индийските учени, че Гуру Нанак е пътувал в Близкия изток, а някои твърдят, че е посетил Йерусалим, Мека, Ватикана, Азербайджан и Судан.
Спорове
Житийните детайли са предмет на спорове, като съвременната наука поставя под въпрос подробностите и автентичността на много твърдения. Например Callewaert и Snell (1994) твърдят, че ранните сикхски текстове не съдържат такива истории. От момента, в който разказите за пътувания се появяват за първи път в агиографските разкази за Гуру Нанак, векове след смъртта му, те продължават да стават по-сложни с течение на времето, като в късната фаза на Пуратанската версия се описват четири мисионерски пътувания, които се различават от Михарбанската версия.
Някои от разказите за обширните пътувания на Гуру Нанак се появяват за първи път в Пуратан джанамсахи от XIX в., макар че дори в тази версия не се споменава пътуването на Нанак до Багдад. Според Callewaert и Snell (1993 г.) подобни разкрасявания и вмъкване на нови истории са близки до твърденията за чудеса на ислямски пири, които се срещат в суфийски тадкири от същата епоха, което дава основание да се смята, че тези легенди може да са били написани в състезание.
Друг източник на спорове е Багдадският камък с надпис на турска писменост. Някои тълкуват надписа така, че Баба Нанак Факир е бил там през 1511-1512 г., а други – че е бил там през 1521-1522 г. (и че е живял в Близкия изток в продължение на 11 години, далеч от семейството си). Други, особено западни учени, твърдят, че каменният надпис е от XIX в. и камъкът не е надеждно доказателство, че Гуру Нанак е посетил Багдад в началото на XVI в. Освен това, освен в камъка, не са открити никакви доказателства или споменавания за пътуването на Гуру Нанак в Близкия изток в други близкоизточни текстови или епиграфски документи. Твърди се, че има допълнителни надписи, но никой не е успял да ги открие и провери.
В по-късните версии се срещат и нови твърдения за пътуванията му, както и твърдения като това, че тялото на Гуру Нанак изчезва след смъртта му, и те са подобни на разказите за чудеса в суфийската литература за техните пири. Други преки и косвени заемки в сикхските джанамсахи, свързани с легенди за пътуванията на Гуру Нанак, са от индуистки епоси и пурани, както и от будистките истории Джатака.
Най-ранните биографични източници за живота на Нанак, признати днес, са джанамсахите („разкази за раждането“), които разказват подробно за обстоятелствата на раждането на гуруто.
Гян-ратанавали е джанамсаки, приписвано на Бхай Мани Сингх, ученик на Гуру Гобинд Сингх, към когото се обърнали някои сикхи с молба да подготви автентичен разказ за живота на Гуру Нанак. В този смисъл се казва, че Бхай Мани Сингх е написал своята история с изричното намерение да коригира еретичните разкази за Гуру Нанак.
Твърди се, че един от популярните джанамсахи е написан от близкия спътник на гуруто – Бхай Бала. Въпреки това стилът на писане и използваният език са оставили учени като Макс Артър Маколиф сигурни, че те са съставени след смъртта му. Според тези учени има основателни причини да се съмняваме в твърдението, че авторът е бил близък спътник на Гуру Нанак и го е придружавал при много от пътуванията му.
Бхай Гурдас, писар на Гуру Грант Сахиб, също пише за живота на Нанак в своите вари („оди“), които са съставени известно време след живота на Нанак, но са по-малко подробни от джанамсахите.
Учението на Нанак се съдържа в сикхското писание Гуру Грант Сахиб като сборник от стихове, записани на гурмукхи.
Съществуват две съперничещи си теории за учението на Гуру Нанак. Първата, според Коул и Самбхи (1995, 1997), основана на агиографските Джанамсахи, гласи, че учението на Нанак и сикхизмът са откровения от Бога, а не социално протестно движение, нито опит за помирение на индуизма и исляма през XV в.
Другата теория гласи, че Нанак е бил гуру, а не пророк. Според Singha (2009):
Сикхизмът не приема теорията за въплъщението или концепцията за пророка. Но той има ключова концепция за Гуру. Той не е въплъщение на Бога, дори не е пророк. Той е просветлена душа.
Агиографските Джанамсахи не са написани от Нанак, а от по-късни последователи, без да се съобразяват с историческата точност, и съдържат множество легенди и митове, създадени в знак на уважение към Нанак. В сикхизма терминът „откровение“, както поясняват Коул и Самбхи, не се ограничава само до учението на Нанак. По-скоро те включват всички сикхски гуру, както и думите на мъже и жени от миналото, настоящето и бъдещето на Нанак, които притежават божествено знание интуитивно чрез медитация. Сикхските откровения включват и думите на несикхски бхагати (хиндуистки предани), някои от които са живели и починали преди раждането на Нанак и чиито учения са част от сикхските писания.
Ади Грант и следващите сикхски гурута многократно подчертават, предполага Mandair (2013), че сикхизмът „не е за чуване на гласове от Бога, а за промяна на природата на човешкия ум и всеки може да постигне пряк опит и духовно съвършенство по всяко време“. Гуру Нанак подчертава, че всички човешки същества могат да имат пряк достъп до Бога без ритуали и свещеници.
Концепцията за човека, разработена от Гуру Нанак, твърди Mandair (2009), усъвършенства и отрича „монотеистичната концепция за себе си“.
Гуру Нанак и другите сикхски гурута наблягат на бхакти („любов“, „преданост“ или „поклонение“) и учат, че духовният живот и светският живот на стопанина на дома са преплетени. От гледна точка на сикхите всекидневният свят е част от една безкрайна реалност, в която повишеното духовно осъзнаване води до засилено и жизнено участие в ежедневния свят. Гуру Нанак описва воденето на „активен, съзидателен и практически живот“ на „истинност, вярност, самоконтрол и чистота“ като по-висш от метафизичната истина.
Според народната традиция учението на Нанак може да се практикува по три начина:
Наследство
Нанак е смятан за основател на сикхизма. Основните вярвания на сикхизма, изразени в свещеното писание Гуру Грант Сахиб, включват вяра и медитация върху името на единствения създател; единство на цялото човечество; безкористно служене, стремеж към социална справедливост в полза и просперитет на всички; честно поведение и препитание, докато се води живот на домошар.
Гуру Грант Сахиб се почита като върховен авторитет на сикхизма и се счита за последния и вечен гуру на сикхизма. Като пръв гуру на сикхизма Гуру Нанак допринася с общо 974 химна за книгата.
Много сикхи вярват, че посланието на Гуру Нанак е божествено разкрито, тъй като собствените му думи в Гуру Грант Сахиб гласят, че ученията му са такива, каквито ги е получил от самия Създател. Критичното за живота му събитие в Султанпур, при което след три дни той се завръща с просветление, също подкрепя това убеждение.
Много съвременни историци отдават значение на връзката на учението му с вече съществуващите бхакти и вали в Южна Азия.
Корените на сикхската традиция може би са в индийската сант-традиция, чиято идеология прераства в бхакти традиция.
Индийската митология пронизва свещения канон на сикхите – Гуру Грант Сахиб и вторичния канон – Дасам Грант – и придава деликатни нюанси и съдържание на свещената символична вселена на днешните сикхи и на техните предци от миналото.
В писмо от 27 октомври 1985 г. до Националната духовна асамблея на бахаите в Индия Всеобщият дом на справедливостта заявява, че Гуру Нанак е бил надарен със „свещен характер“ и че е бил:
…вдъхновен да помири религиите на хиндуизма и исляма, чиито последователи са били в ожесточен конфликтһттр://Бахаите разглеждат Гуру Нанак като „светец от най-висш порядък“.
През 2015 г. излиза филм на пенджабски език, наречен Nanak Shah Fakir, който се основава на живота на Гуру Нанак, режисиран от Сартадж Сингх Панну и продуциран от Gurbani Media Pvt. Ltd.
Цитати
Източници
