Владислав III
gigatos | януари 20, 2022
Резюме
Ладислав III Варненски (роден на 31 октомври 1424 г. в Краков, починал на 10 ноември 1444 г. край Варна) – крал на Полша, крал на Унгария като Ладислав I (I. Ulászló) от 1440 г., по-голям син на Ладислав Ягело и София Холшанска. Ладислав не сяда на литовския престол, въпреки че формално се титулува върховен княз на Литва.
Wladislaus, Dei gracia rex Polonie, Hungarie, Dalmacie, Croacie, Rascie, Bulgarie, Sclavonie, nec non terrarum Cracovie, Sandomirie, Lancicie, Syradie, Cuyavie, Lythuanie princeps suppremus, Pomeranie, Russieque dominus et heres etc.
Превод: Ладислав от Божия милост, крал на Полша, Унгария, Далмация, Хърватия, Рашка, България, Славония, земите на Краков, Сандомеж, Лечица, Сиерадз, Куяви, най-висшият княз на Литва, господар и наследник на Померания и Рус и др.
До 19 век Ладислав III обикновено е наричан Ладислав Ягелончик.
След смъртта на Владислав II Ягело (1386-1434) най-големият му син Владислав III става крал. Въпреки сериозната съпротива на благородниците, които изказват възраженията си по време на събранието в Опатов, краковският епископ Збигнев Олешницки прокарва кандидатурата му и на 25 юли 1434 г. Ладислав е коронясан за крал на Полша във Вавелската катедрала от полския примас Войчех Ястжембец. Тъй като по време на възкачването си на престола Владислав е само на 10 години, в продължение на няколко години от негово име го управляват Съвет на пазителите и регент – кардинал Збигнев Олешницки. Епископът бързо заема доминираща позиция в Съвета на пазителите и именно той решава вътрешната и външната политика през малолетните години на краля – факт, който предизвиква съпротива сред някои богаташи, свързани с кръга на вдовицата на кралицата София Холшанска.
По време на възкачването му на престола тече Полско-тевтонската война, която приключва през 1435 г. с мира в Бжеш Куявски.
След смъртта на император Сигизмунд Люксембургски през 1437 г. епископ Олешницки започва преговори с неговия наследник, краля на Бохемия Албрехт II Хабсбург, за да осигури наследството на Ладислав в Унгария. По това време прохуситската бохемска опозиция, която не признава Албрехт за свой крал, предлага на Олешницки Ладислав да заеме бохемския престол. Епископ Олешницки, враждебно настроен към хуситското движение, отказва, което води до сблъсък с опозицията, концентрирана около кралица София Голшанска, която се бори срещу Олешницки. Затова през април 1438 г. чехите, водени от архиепископ Ян от Рокичани, провеждат избори в Кутна Хора и избират за крал Кажимеж Ягелон, брат на крал Владислав III. Албрехт обаче окупира Прага и се коронясва за крал през юни. Основният полски корпус с численост 5000 души под командването на Сеньой Острог и Ян Тенчински, заедно със 7000 чешки съюзници, превзема няколко града и се приближава до Прага. Скоро обаче се налага да се оттегли под натиска на 21-хилядните сили на Албрехт Хабсбург към хуситската крепост Табор, при която Хабсбург се появява на 11 август. Обсадата не променя ситуацията и след два сблъсъка тя е вдигната на 15 септември. Ситуацията се променя на 23 септември с разгрома на хуситската армия в битката при Зеленице, в която се сражава 4000 души хуситска армия срещу 7000-8000 души армия на Фридрих Саксонски под командването на Якубек от Вржешовице.
На 20 септември 1438 г. Ладислав III, желаейки да подсили армията си, действаща в Бохемия, заедно с масово движение в Мала Полша (Малополша) окупира областта Ополе и подчинява няколко горносилезийски князе, а след това, напредвайки през Стрелец Ополски и Рациборж, на 25 октомври спира в Нова Цереквия край Опава. Междувременно Семитите на Велика Полша разрушават Милич и поставят гарнизон в Бжег. На 10 февруари 1439 г. в Намислов е сключено примирие.
През 1439 г. в Новия град на Корчина е създадена конфедерация под ръководството на Спитек от Мелщин, магнат от Малополша. Тя се опитва да маргинализира Збигнев Олешницки, когото конфедератите обвиняват, че е ограничил достъпа им до служби. Гражданската война е прекратена благодарение на твърдата позиция на епископ Олесницки и на споразумението с кралица София, която се съгласява на компромис и оттегля подкрепата си за Спиттек. Изоставена от привържениците на кралицата, конфедеративната армия е разбита в битката при Гротники, а смъртно раненият Спитко е убит.
През същата година (27 октомври) умира Албрехт Хабсбург, което освобождава троновете на Унгария и Бохемия.
Въпреки че вдовицата на Албрехт е бременна, през 1440 г. Ладислав III е избран за крал на Унгария от унгарския сейм, разчитайки на помощта на Полша в защитата им от пряко застрашаващото ги настъпление на ислямска Турция. През същата година Ладислав напуска Полша и заминава за Унгария, където е коронясан на 17 юли в катедралата в Кралски Бялогрд. В Полша отсъстващият крал е заменен от двама управители, които скоро влизат в конфликт, в резултат на което държавата е заплашена от сериозна криза.
Тъй като Елизабет, вдовица на починалия чешки и унгарски владетел Албрехт II, ражда син, Ладислав Гробаря, когото иска да възкачи на престола, между нейната партия и партията на Ладислав Варненски избухва двегодишна гражданска война. Елизабет бяга в Австрия, а Ян Джискре е назначен за защитник на сина ѝ. Начело на армия от 5000 души той завладява северните и западните части на днешна Словакия, включително Спиш и Банска Бистрица. През декември 1440 г. армията на Владислав печели победа при Батасек, а през февруари 1441 г. превзема Острьом. През същия месец Джискра разбива кралските сили в Кошице. На 19 август Ладислав сключва споразумение със словенските владетели Фридрих Цили и Улрик Цили – дотогавашни поддръжници на Елизабет. През есента на 1441 г. кралската армия не успява да превземе Кошице, а на 15 октомври армията на Елизабет превзема Кежмарок. От друга страна, кралските войски успяват да защитят Тирнава. Войната приключва на 15 декември 1442 г. с мирния договор в Гьор. В замяна на признаването на Ладислав III за унгарски крал той се жени за Елизабет и обявява Ладислав Велики за свой наследник на поста крал на Унгария. Враждуващите страни са помирени от папа Евгений IV, който представя на Ладислав III план за спиране на турската власт.
В подготовка за войната крал Владислав започва да залага кралски имоти в големи размери и да задлъжнява на благородниците. След като натрупва достатъчно средства, през октомври 1443 г. той започва въоръжена кампания срещу Турция. Първата голяма битка се състои на 3 ноември 1443 г. при Алексинац, където Ладислав побеждава. На 1 декември 1443 г. Ладислав III окупира и опожарява София, а на 12 декември разбива турските сили при Златница. След като не успяват да пробият турските отбранителни позиции при Златница на 15 декември, на следващия ден християнските войски започват да отстъпват към Мелшница, където на 24 декември печелят нова победа над врага. На 2 януари Владислав III разгромява турската армия при дефилето Куновица. Тази кампания довежда до подписването на 10-годишно примирие в Сегедин на 12 юни 1444 г., в което султан Мурад II се задължава да напусне Сърбия и да предаде 24 дунавски замъка на унгарците и сърбите.
Въпреки това по настояване на папския легат Юлиан Чезарини (който обещава помощ от бургундския и венецианския флот, което се оказва празно обещание) 20-годишният крал нарушава примирието на 4 август и през септември повежда зле подготвен християнски кръстоносен поход към Одрин в Турция, състоящ се от около 25 000 унгарско-полско-полски войници. През същия месец Ладислав III превзема Видин, през октомври – Шумен, а на 6 ноември – Провадия. Венецианският флот обаче е подкупен от турците и не им пречи да преминат Босфора, нито пък отплава на север, за да подкрепи действията на краля. След като научава за това и за численото превъзходство на противника, Ладислав III решава да се върне обратно, но армията му е блокирана от турците и се стига до битката при Варна на Черно море, която завършва с поражение на съюзническата армия и смъртта на Ладислав III на 10 ноември.
Според някои свидетелства главата на полския крал по-късно е държана от турския султан в гърне с мед като военен трофей в продължение на много години. Тялото на монарха така и не е намерено, затова се разпространяват истории за чудодейното му спасяване.
Ладислав III не е бил женен и не е имал деца.
След тригодишно междуцарствие, последвало смъртта на Владислав Варненчик, короната е поета от по-малкия му брат, великия княз на Литва Казимир Ягелон (1447-1492). Дългият период на изчакване с коронацията на Казимир се дължи на конфликта между великия херцог и полските магнати за баланса на политическата власт в държавата, а поводът за отлагане на уреждането на въпроса и коронацията са упоритите слухове, че Ладислав е оцелял в битката – теория, която е популярна сред народите на различни страни дълго време след смъртта на краля и се дължи на факта, че тялото на Ладислав така и не е намерено. Това дава повод за многобройни версии на историята, в които се говори, че кралят бяга, за да изкупи вината си за нарушаването на 10-годишното примирие, сключено с турците в Сегедин. Съществуват различни легенди за пребиваването на Варненчик на различни места в Европа, включително в Сантяго де Компостела или Мадейра. Имало и самозванци, които се представяли за мъртвия крал, като Йоан от Вилнюс. В днешно време повечето историци отхвърлят възможността кралят да е оцелял в битката, като се позовават на записа на Ходжа ефенди за изпращането на отрязаната кралска глава на султана. Ето смъртта на царя според този разказ:
Един рицар на име Коджа Хазер с доблестна атака ранил коня си, повалил злочестата глава на приемника и като я занесъл на падишаха, спечелил похвала, благодеяния и щедра награда. Главата на нещастния крал е изпратена в Бруса, бивша столица на държавата, за да бъде изложена там пред обикновените хора. За да се предпази от разваляне, той е потопен в мед.
След поражението при Варна Европа отказва да повярва в смъртта на Ладислав. Наред с други неща, от Венеция е изпратен пратеник, на когото е показана запазена мъжка глава в Истанбул. Той обаче имаше светли къдрици, а кралят беше тъмнокос. Въпреки претърсването тялото на краля не е намерено.
Португалската легенда разказва, че кралят оцелял в битката при Варна и след това под името Енрике Алемао (Енрике Немски, известен също като O Principe Polako – Принцът на Полето) – рицар на Света Екатерина от Синайската планина – се установил в имението Мадалена ду Мар на португалската островна държава Мадейра, което принц Хенрих Мореплавателя трябвало да му подари. Там се жени, ражда му се син и умира в морето на 40-годишна възраст. Продължение на тази легенда е твърдението, че синът му, когото имал от Еанес Жоао душ Рейш Гомеш, благородничка, омъжена в Мадейра, бил Христофор Колумб.
По случай рождения ден на княз Владислав през 1424 г. е написана латинска хвалебна песен Nitor inclite claredinis, която е запазена с партитура в ръкопис Kras 52. След смъртта на краля са написани много произведения за битката при Варна. Някои от тях подсилват слуховете за предполагаемото чудотворно спасяване на краля и бъдещото му завръщане, а други възхваляват героичната му смърт.
През 1935 г. на една от могилите над Варненското бойно поле е издигнат паметник-мавзолей (всъщност кенотаф) на Владислав Варненски.
На негово име е кръстен един от футболните клубове в България – „Владислав Варна“, първият шампион на България (вече не съществува).
На негово име е кръстена и една от главните улици във Варна – булевард „Владислав Варненски“. През 1910 г. районът на северозападна Варна, разположен на Варненското бойно поле, е наречен в чест на краля Владислав Варна (на български: Владислав Варненчик), известен като Владиславово.
Източници
