Максенций
gigatos | януари 21, 2022
Резюме
Марк Аврелий Валерий Максенций († 28 октомври 312 г.) е узурпатор и римски император. Синът на император Максимиан се провъзгласява за император в Рим на 28 октомври 306 г. и управлява Италия и Северна Африка до 28 октомври 312 г., а понякога и Испания. Той не е признат за император от най-високопоставения Август Галерий и затова води постоянна гражданска война. Същевременно той полага големи грижи за Италия, която е негова база за властта, и издига големи сгради в Рим, където е неговата резиденция. Загива в битката при Милвийския мост в борбата срещу Константин Велики.
Ascent
Максенций е роден около 278 г., като точната година не е известна. Той бил син на по-късния император Максимиан, който произхождал от Долна Панония, и Евтропия, която идвала от Сирия.
Максимиан е издигнат за император от Диоклециан през 285 г. и му е поверено управлението на западната половина на Римската империя. Констанций I и Галерий завършват системата на Диоклециан за управление на четирима императори, т.нар. тетрархия, като „младши императори“ (цезари) от 293 г.
Не е сигурно дали Максенций е бил смятан за наследник на трона по това време. Това се потвърждава от факта, че в една възхвала от 289 г. той е наречен наследник и че се е оженил за Валерия Максимила, дъщеря на император Галерий, на ранна възраст (вероятно около 293 г.), което допълнително засилва роднинската връзка с императорите. От друга страна, фактът, че не знаем за никакви висши граждански или военни длъжности, заемани от Максенций, и че Диоклециан очевидно е отхвърлил наследяването в тетрархията по принцип още на ранен етап, говори против това. С Валерия Максимила Максенций има двама сина – Валерий Ромул (ок. 293-309 г.) и един по-малък с неизвестно име.
През 305 г. Диоклециан абдикира и принуждава Максимиан също да предприеме тази стъпка. По този начин предишните младши императори Констанций и Галерий стават „върховни императори“ (Augusti). Въпреки че имало двама пълнолетни синове на императори – Максенций и Константин, синът на Констанций, и двамата били пропуснати в рамките на тетрархичната система (която, както беше споменато, не предвиждала династична приемственост) и вместо тях за цезари били назначени Север и Максимин Дая. Християнинът и историк Лактанций (de mortibus pers. 18) приписва този избор на факта, че Галерий е мразел Максенций и е предпочел кандидати, на които е можел да повлияе по-добре; в това отношение обаче твърденията на Лактанций не са много надеждни, тъй като той е мразел именно Галерий. По-вероятно е Диоклециан, както споменахме, да не е искал да допусне наследяване или да е смятал Максенций за неподходящ за военните задачи на един император.
Когато обаче Констанций умира през 306 г., армията в Британия издига сина му Константин за император на 25 юли. Скоро след това Галерий го утвърждава за цезар над Британия, Галия и Испания. Това създава прецедент за издигането на Максенций няколко месеца по-късно.
Издигането за император
Още след т.нар. имперска криза през III в. град Рим губи голяма част от предишното си значение на столица и тази тенденция се запазва и по време на Тетрархията. Номинално той все още е център на империята, но по-удобните за границите градове, като Трир, Милано, Солун, Никомедия или Антиохия, служат на императорите за постоянна резиденция. Те рядко посещават самия Рим.
След като Диоклециан вече е намалил значително числеността на императорската гвардия, разположена в Рим, преторианците, през 306 г. в Рим пристига новината, че преторианците ще бъдат напълно изтеглени и че Рим ще бъде обложен с обичайния данък върху гласоподавателите и по този начин ще бъде поставен на равна нога с останалите градове в империята. След това сред населението и останалите войници настъпват безредици. Някои офицери се обръщат към Максенций, който по това време живее в имение близо до Рим, и му предлагат да стане император. Очевидно те смятат, че Галерий, след като е утвърдил Константин на поста, няма да може да откаже да признае Максенций, сина на императора. Максенций приема, обещава на войниците в града парични дарове и на 28 октомври 306 г. е публично провъзгласен за император.
Узурпацията очевидно протича без големи кръвопролития (Зосимос споменава само една жертва). Градският префект преминава на страната на Максенций и запазва поста си. Вероятно заговорниците се обръщат и към Максимиан, който се е оттеглил на почивка в Лукания, за да го убедят да се върне към активната политика като император. Максимиан обаче засега отказва.
Правителствени години
Максенций е признат в Централна и Южна Италия, в африканските провинции и на островите Сицилия, Сардиния и Корсика. Северна Италия, от друга страна, първоначално остава под властта на Август Север, който по това време пребивава в Милано. Отначало Максенций избягва титлата император Август и се нарича princeps invictus, „непобеден владетел“, очевидно с надеждата, че Галерий ще го признае, както преди това е признал Константин (в Африка Максенций се титулува на монетите си като Цезар). Галерий обаче отказва: той иска да избегне по-нататъшни узурпации след възкачването на Константин и Максенций на престола. Константин контролира безпроблемно териториите на баща си, а по този начин и Рейнската армия, една от големите армейски групировки на империята, и Галерий може да се преструва в случая, че това е нормалната схема на наследяване в тетрархията: август („главен император“) Констанций умира, предишният цезар („подимператор“) Север го наследява, а Константин става новият цезар. Такъв не е и случаят с Максенций: Нямаше починал император, който да го замени, така че той щеше да е петият, а и нямаше голяма военна мощ. Така че изглеждаше, че узурпацията на Максенций може да бъде потушена сравнително лесно. Затова през пролетта на 307 г. Август Север потеглил с войска към Рим.
По-голямата част от тази армия обаче се състои от войници, които преди това са служили години наред при бащата на Максенций – Максимиан. Междувременно Максенций убеждава последния да се облече отново в императорския пурпур; вероятно обаче Максимиан все пак тайно е бил недоволен от принудителната му оставка, поне това се предполага от по-късните му действия. Когато Севър стигнал до Рим, голяма част от войските му преминали към Максимиан, който напомнил на войниците за миналото си на успешен генерал, и Максенций, който ги подкрепил с големи суми пари. Север се оттегля с останалата част от армията си в Равена, където скоро след това се предава на Максимиан. Максенций завладял Северна Италия до Алпите и на изток до полуостров Истрия и сега се нарекъл Август, тъй като помирението с Галерий очевидно вече не било възможно.
Още през лятото на 307 г. Галерий лично се опитал да потуши узурпацията и също така дошъл в Италия с войска. Максенций се укрепил в Рим, който Галерий нямал средства да обсади и освен това не можел да разчита на войските си. По време на преговорите Максенций повтаря това, което вече е постигнал с армията на Север: с големи подкупи и с авторитета на стария император Максимиан зад гърба си той убеждава много от войниците на Галерий да преминат на негова страна. Тогава Галерий е принуден да отстъпи. Вероятно във връзка с инвазията на Галерий Север е убит от Максенций, въпреки че обстоятелствата на смъртта му не са напълно сигурни. След това властта на Максенций над Италия и Африка се установява твърдо.
През 307 г. Максенций все още се опитва да установи добри отношения с Константин, вероятно и за да получи подкрепата му в борбата срещу Галерий. За тази цел Максимиан заминава за Галия през лятото, за да ожени Константин за дъщеря си Фауста, сестра на Максенций. Въпреки (или поради) установените по този начин роднински отношения Константин остава неутрален в конфликта между Галерий и Максенций.
След завръщането на Максимиан от Галия, през април 308 г. между баща и син имало прекъсване; Максенций обаче вече не бил споменат в сватбената реч. По време на събрание на армията в Рим Максимиан се опитва да отстрани сина си, като му отнема пурпурната мантия. Присъстващите войници обаче застават на страната на Максенций, така че Максимиан трябва да напусне Италия. Той бяга при зет си Константин в Галия.
На императорската конференция в Карнунтум през есента на същата година, на която присъства и Диоклециан, на отсъстващия Максенций отново е отказано да бъде признат за законен император. На мястото на Север за август е назначен Лициний, който има за задача да предприеме действия срещу Максенций.
В края на 308 г. войските на африканските провинции се разбунтували и издигнали Домиций Александър в Картаген за император. Загубата на Северна Африка поставя Максенций в трудно положение, тъй като столицата му Рим е зависима от доставките на зърно от тези провинции. Въпреки това едва през 310 г. Максенций успява да изпрати армия под командването на преторианския си префект Руфий Волусиан, която побеждава Домиций Александър и потушава бунта; отцепниците от провинцията са жестоко наказани. В замяна Максенций губи Истрия от Лициний през същата година, но не може да продължи кампанията, тъй като трябва да поеме защитата на дунавската граница от неизлечимо болния Галерий. Испания е загубена за Константин, както доказват монетите от първата половина на 310 г.
Синът на Максенций – Валерий Ромул, когото той предвиждал за свой наследник, умира през 309 г. на около 14-годишна възраст. Максенций го издигнал в бог (divus) и го погребал в мавзолей на територията на вилата на Максенций на Via Appia.
След повторния опит на Максимиан да си върне императорското достойнство, за което се бил заканил на Константин, и последвалата му смърт през 310 г., отношенията на Максенций с Константин бързо се влошили. След смъртта на Галерий през 311 г. последният е сключил съюз с Лициний и изглежда е въпрос на време един от двамата императори отново да предприеме действия срещу Максенций. Максенций се опитва да се предпази от това със съюз с Максимин Дая, който по това време е най-високопоставеният август. Макар че това най-накрая дава на Максенций, който дотогава е бил остракиран като узурпатор, фактическо признание в рамките на тетрархичната система като съимператор на Запад, то вече няма никакъв военен ефект.
Смърт
През пролетта на 312 г. Константин прекосява Алпите с армия от около 40 000 души; въпреки че тя е малко по-малобройна от войските на Максенций, тя е много по-калена в битките. В няколко сражения, особено край Торино и Верона, Константин разгромява армията на Максенций, разположена в Северна Италия; преторианският префект на Максенций, Руриций Помпеян, също пада край Верона. В края на октомври армията на Константин достига до покрайнините на Рим. Можело да се очаква, че Максенций ще се укрепи в Рим и ще издържи обсадата, която ще стане значително по-скъпа и скъпа от гледна точка на загубите за нападателя; по този начин той успял да се справи и със Север, и с Галерий. Изненадващо обаче, може би под натиска на градското римско население, което не иска да издържи на дълга обсада, той решава да се изправи срещу Константин при Милвийския мост на 28 октомври 312 г. в открито сражение (Битката при Милвийския мост). Древните източници обикновено приписват това решение на знамения, суеверие на Максенций или на божественото провидение. Възможно е важна роля да е изиграл фактът, че денят на битката е бил и неговият dies imperii, благоприятният ден за откриване на управлението му: той е провъзгласен за император на 28 октомври 306 г.
Битката се състояла в северната част на града, на няколко километра извън стените и на отсрещния бряг на Тибър, по протежение на Виа Фламиния. Възможно е Максенций да е искал да унищожи вражеската армия в битка в котел; но ако това е бил планът, той се е провалил, защото нападателите са успели да пробият линиите му. Според Лактанций Константин се сражавал под знака на християнския кръст, който преди това му се явил насън. Той побеждава войските на Максенций, които се оттеглят към града. Докато се опитва да прекоси Тибър, Максенций пада в реката и се удавя. Тялото му е намерено, а главата е пренесена на следващия ден при влизането на Константин в Рим като доказателство за смъртта му. Преторианската гвардия, която остава вярна на Максенций до края, е разпусната.
Insignia
През 2005 г. по време на разкопки в Палатина са открити инсигниите от управлението на Максенций, които очевидно са били погребани почти 1700 години по-рано. Много е вероятно да има връзка със смъртта на императора в битка; очевидно е, че знаците му за управление е трябвало да бъдат скрити от победителите. Въпреки че инсигниите на римските владетели са добре познати от писмени и картинни източници, това е единственият случай досега, в който оригиналите вече са действително налични.
Ние сме слабо информирани за вътрешните условия на управлението на Максенций, тъй като нито един източник не съобщава за него в подробности, а повечето са силно повлияни от по-късната пропаганда на победителя Константин.
Позицията на Максенций се основава, от една страна, на нимба на град Рим, който все още е признат за действителна столица на империята и за неин консерватор (и накрая, в началото на управлението му, на авторитета на баща му Максимиан, т.е. на династичния принцип.
Първоначално разполагал само с няколко войници, предимно от императорската гвардия (преторианци) и градската милиция, разположена в Рим. След кампаниите на Северий и Галерий обаче армията му се увеличила доста поради дезертьорство, а в крайна сметка той изтеглил войските си и от Северна Африка след нейното повторно завладяване, за да защити Италия. В сравнение със съперниците си обаче военната мощ на Максенций никога не е била особено голяма. Причината за това е, че той няма достъп до нито един от трите основни района за разполагане на римската армия по Рейн, долното течение на Дунав и Ефрат, а управлява област, в която традиционно има само ниска концентрация на войски, а също така в нея не се намира нито един от важните райони за набиране на войници.
Една от причините за издигането на Максенций за император е планираното облагане на Рим с данъци, поради което населението на столицата вероятно остава привилегировано. Въпреки това Максенций се нуждае от големи суми пари, за да финансира щедрите дарения за войниците (особено подкупите за войските на Север и Галерий), представителството си, мащабната строителна програма в Рим и накрая общата защита на владенията си. В процеса на работа първоначално добрите отношения със Сената, по-специално, изглежда са били обтегнати от „доброволните“ налози от това имение. Цяла поредица от видни сенатори, включително споменатият преториански префект Волузиан, продължават кариерата си безпрепятствено при Константин след смъртта на Максенций, което се тълкува по различни начини като индикация, че част от сената подкрепя Константин. Сеченето на многобройни монети с по-ниско съдържание на метал, което императорът започва още през кризисната 307 г., също служи за набиране на средства. Загубата на Африка и свързаните с нея ограничения в доставките на зърно водят до глад в Рим и бунтове в града (нито едно от двете със сигурност не допринася за популярността на Максенций).
Широкообхватна, особено с оглед на краткото управление, е строителната програма на Максенций. В Рим той възстановява Храма на Венера и Рома срещу Колизеума, построява комплекса Вила на Максенций на Виа Апия с цирка и мавзолея и започва строежа на Базиликата на Максенций на Римския форум, която след това е завършена от Константин. Извън столицата особено внимание заслужава мащабната програма за изграждане на пътища в Италия.
В религиозната си политика Максенций се проявява като поклонник на традиционните богове, които напомнят за древното величие на Рим; особено важни са Херкулес и Марс, боговете-покровители на баща му. Въпреки това той проявява толерантност към християнството и прекратява всички преследвания в своята част на империята. По време на управлението му, като последица от Диоклециановите гонения, понякога се стига до кървави конфликти в християнската общност, така че през 309 г. Максенций е принуден да изгони двама римски епископи последователно – Марцел I и Евсевий. Въпреки това той не възпрепятства фактическото практикуване на религията, а напротив, дори връща част от отчуждените имоти на църквата и отново разрешава избори за епископи. Обвиненията на враждебната традиция (особено на Евсевий Кесарийски), че той е бил жесток гонител на християните, са очевидно неверни и имат за цел да оправдаят действията на по-късния победител Константин.
След победата на Константин Максенций постоянно е демонизиран и представян като жесток, кръвожаден и некомпетентен тиранин. Влиянието на официалната пропаганда довежда и до причисляването му към гонителите в по-късната християнска традиция, въпреки че съвременни източници като Лактанций не съобщават нищо за това. Това оклеветяване оставило следи във всички запазени източници, християнски и езически, и определило образа на Максенций до XX век. Едва по-широкото използване на нелитературни източници като монети и надписи и по-критичният подход към писмените сведения за управлението на Максенций доведоха до преразглеждане на оценката за този император.
Статия в енциклопедията
Монографии и есета
Източници
