Свещен съюз
gigatos | февруари 3, 2022
Резюме
Свещеният съюз (наричан още Велик съюз) е коалиция между великите монархически сили Русия, Австрия и Прусия. Тя е създадена след окончателното поражение на Наполеон от руския цар Александър I и е подписана в Париж на 26 септември 1815 г. Съюзът има за цел да ограничи либерализма и секуларизма в Европа в светлината на опустошителните френски революционни войни и номинално успява да постигне това до Кримската война (1853-1856 г.). Ото фон Бисмарк успява да обедини Свещения съюз след обединението на Германия през 1871 г., но през 80-те години на XIX в. съюзът отново се разпада поради конфликти на интереси между Русия и Австрия във връзка с разпадането на Османската империя.
На пръв поглед алиансът е създаден, за да вкара божественото право на кралете и ценностите на християнството в европейския политически живот, към което се стреми царят под влиянието на своята духовна съветничка баронеса Барбара фон Крюденер. Приблизително три месеца след заключителния акт на Виенския конгрес монарсите на православната (Русия), католическата (Австрия) и протестантската (Прусия) конфесии обещават да действат на основата на „справедливост, любов и мир“ както във вътрешните, така и във външните работи, за да „укрепят човешките институции и да поправят техните несъвършенства“.
Съюзът скоро е отхвърлен от Великобритания (въпреки че Джордж IV се съгласява като крал на Хановер), папските държави и ислямската Османска империя. Британският външен министър лорд Касълриг я нарича „пример за възвишен мистицизъм и безсмислие“.
На практика австрийският държавен канцлер принц Клеменс фон Метерних превръща съюза в бастион срещу демокрацията, революцията и секуларизма (макар да се твърди, че първата му реакция е била, че го е нарекъл „гръмка недействителност“). Монарсите от Алианса го използват, за да предотвратят навлизането на революционни влияния (основно предизвикани от Френската революция) в своите държави.
Алиансът обикновено се свързва с по-късните съюзи – Четиристранния и Петостранния, които включват Обединеното кралство и (от 1818 г.) Франция с цел защита на мира в Европа и баланса на силите в Европейския концерт, определен на Виенския конгрес. На 29 септември 1818 г. царят, император Франц II Хабсбург-Лотарингски и пруският крал Фридрих Уилям III се срещат с херцога на Уелингтън, виконт Касълър и херцога на Ришельо на конгреса в Аахен, за да поискат решителни мерки срещу „демагозите“ в университетите; мерки, които ще бъдат приложени в Карлсбадските дебати през следващата година. На конгреса в Тропау през 1820 г. и на последвалия го конгрес в Любляна Метерних се опитва да обедини съюзниците си в потушаването на въстанието на карбонарите срещу крал Фердинанд I от Двете Сицилии. През 1821 г. Алиансът се събира в Любляна. Петокръвният съюз се събира за последен път на конгреса във Верона през 1822 г., за да обсъди проблемите, предизвикани от гръцката революция и френското нахлуване в Испания.
Последните срещи разкриват нарастващия антагонизъм между Великобритания и Франция, особено по отношение на Ризорджименто, правото на самоопределение и Източния въпрос. Краят на Алианса по традиция съвпада със смъртта на Александър през 1825 г. Франция, която се асоциира през 1823 г., се отцепва окончателно след Юлската революция от 1830 г., оставяйки отново централно- и източноевропейския блок на Русия, Австрия и Прусия да потуши въстанията от 1848 г. Австрийско-руският съюз е нарушен по време на Кримската война: въпреки че Русия е помогнала за пълното смазване на унгарската революция от 1848 г., Австрия не е предприела действия в подкрепа на своя съюзник, обявила се е за неутрална и дори е окупирала земите на Влашко и Молдова на Дунав след руското отстъпление през 1854 г. От този момент нататък Австрия е изолирана и ролята ѝ на европейска сила намалява, като губи влиянието си на Италианския полуостров заради френско-пиемонтските действия, а в германската област – заради поражението в Австро-пруската война от 1866 г.
Източници
