Стиг Ларшон
gigatos | февруари 11, 2022
Резюме
Карл Стиг-Ерланд „Стиг“ Ларшон (15 август 1954 г. – 9 ноември 2004 г.) е шведски журналист и писател. Най-известен е с написването на трилогията криминални романи „Милениум“, които са публикувани посмъртно от 2005 г., след като авторът умира внезапно от сърдечен удар. Трилогията е адаптирана като три филма в Швеция и един в САЩ (само за първата книга). Издателството възлага на Дейвид Лагеркранц да разшири трилогията в по-дълга поредица, която към септември 2019 г. има шест романа. През по-голямата част от живота си Ларшон живее и работи в Стокхолм. Журналистическата му дейност обхваща социалистическата политика и той действа като независим изследовател на десния екстремизъм.
Благодарение на успеха на английския превод на „Момичето с драконовата татуировка“ той е вторият най-продаван автор на художествена литература в света за 2008 г. след американеца от афганистански произход Халед Хосейни. Третият и последен роман от трилогията „Милениум“, „Момичето, което ритна гнездото на стършелите“, става най-продаваната книга в САЩ през 2010 г. според Publishers Weekly. До март 2015 г. поредицата му е продадена в 80 милиона екземпляра по целия свят.
Стиг Ларшон е роден на 15 август 1954 г. като Карл Стиг-Ерланд Ларшон в Скелефтехамн, Вестерботенс лен, Швеция, където баща му и дядо му по майчина линия работят в металургичния комбинат Рьонскерсверкен. Страдайки от отравяне с арсен, баща му се отказва от работата си, а семейството впоследствие се премества в Стокхолм. Заради тесните условия на живот обаче те решават да оставят едногодишния Ларшон. Така до деветгодишна възраст Ларшон живее с баба си и дядо си в малка дървена къща в провинцията, близо до село Бюрселе в община Норсьо, окръг Вестерботен. Той посещава селското училище и използва ски бягане, за да стига до и от училище през дългите, снежни зими в Северна Швеция. Обича да живее там.
В книгата „Има неща, които искам да знаете“ за Стиг Ларшон и мен Ева Габриелсон описва това като мотивация на Ларшон да постави част от първия си роман „Момичето с драконовата татуировка“ в Северна Швеция, която Габриелсон нарича „забравени от Бога места в задната част на отвъдното“.
Ларшон не харесва толкова градската среда в град Умео, където живее с родителите си, след като дядо му Северин Бострьом умира от сърдечен удар на 50-годишна възраст.
През 1972 г. Ларсън получава диплома за средно образование по социални науки. Кандидатства в Обединения колеж по журналистика в Стокхолм, но не успява да вземе приемния изпит. През 1974 г. Ларсон е призован в шведската армия по силата на закона за наборната военна служба. Прекарва 16 месеца в задължителна военна служба, като се обучава като миночистач в пехотна част в Калмар.
Майка му Вивианна също умира рано, през 1991 г., от усложнения на рак на гърдата и аневризма.
На 12-ия му рожден ден родителите на Ларшон му подаряват пишеща машина.
Първите опити на Ларшон да пише художествена литература са в жанра научна фантастика. Като запален читател на научна фантастика от ранна възраст, той става активен участник в шведския научнофантастичен фендъм около 1971 г.; през 1972 г. издава заедно с Руне Форсгрен първия си фензин, Sfären, и посещава първия си научнофантастичен конгрес, SF-72, в Стокхолм. През 70-те години на ХХ век Ларшон публикува още около 30 броя фензина; след като се премества в Стокхолм през 1971 г., той става активен член на Скандинавското научнофантастично общество, на което е член на управителния съвет през 1978 г. и 1979 г., а през 1980 г. – председател.
В първите си фензини през 1972-74 г. той публикува няколко ранни разказа, а други изпраща в други полупрофесионални или любителски списания. Бил е съредактор или редактор на няколко научнофантастични фензина, включително Sfären и FIJAGH!; през 1978-79 г. е президент на най-големия шведски научнофантастичен фенклуб Skandinavisk Förening för Science Fiction. Разказ за този период от живота на Ларшон, както и подробна информация за писането на фензини и разкази, са включени в биографичните есета, написани от приятеля на Ларшон Джон-Хенри Холмберг в книгата „Татуираното момиче“ (The Tattooed Girl, by Holmberg with Dan Burstein and Arne De Keijzer, 2011).
В началото на юни 2010 г. в Шведската национална библиотека бяха открити ръкописи на два такива разказа, както и фензини с един или два други разказа (на която тези материали бяха дарени няколко години по-рано, главно от фондация „Мемориал Алвар Апелтофт“, която работи за развитието на научнофантастичния фендъм в Швеция). Това откритие на така наречените „неизвестни“ произведения на Ларшон предизвика значителна публичност.
Докато работи като фотограф, Ларшон се ангажира с крайнолява политическа дейност. Става член на Kommunistiska Arbetareförbundet (Комунистическа работническа лига), редактира шведското троцкистко списание Fjärde internationalen, списание на шведската секция на Четвъртия интернационал. Редовно пише за седмичника Internationalen.
Ларшон прекарва част от 1977 г. в Еритрея, където обучава отряд от жени партизанки от Еритрейския народноосвободителен фронт в използването на минохвъргачки. Той е принуден да се откаже от тази работа, след като се разболява от бъбречно заболяване. След завръщането си в Швеция работи като графичен дизайнер в най-голямата шведска информационна агенция Tidningarnas Telegrambyrå между 1977 и 1999 г.
Политическите убеждения на Ларшон, както и журналистическият му опит, го карат да основе шведската фондация „Експо“, подобна на британската фондация „Searchlight“, създадена, за да „противодейства на разрастването на крайната десница и културата на бялата сила в училищата и сред младите хора“. През 1995 г. той става и редактор на списанието на фондацията, Expo.
Когато не е на работното си място, той работи върху независими изследвания на десния екстремизъм в Швеция. През 1991 г. в резултат на изследванията му излиза първата му книга „Екстремната десница“ (Extremhögern). Ларшон бързо се превръща в инструмент за документиране и разобличаване на шведските крайнодесни и расистки организации. Той е влиятелен дебатьор и лектор по темата, като според сведенията години наред е бил заплашван със смърт от политическите си врагове. Политическата партия „Шведски демократи“ (Sverigedemokraterna) е основен обект на неговите изследвания.
Първото име на Ларшон първоначално е Стиг, което е стандартното изписване. В началото на 20-те си години той го променя, за да избегне объркване с приятеля си Стиг Ларшон, който става известен автор много преди Стиг. Произношението е едно и също, независимо от изписването.
На 9 ноември 2004 г. Ларшон умира от сърдечен удар, след като се качва по стълбите за работа. Той е на 50 години. Според ABC News в диетата му са присъствали бърза храна и кафе. Погребан е в гробището на църквата Хьогалид в квартал Сьодермалм в Стокхолм.
През май 2008 г. е обявено, че в завещание от 1977 г., намерено скоро след смъртта на Ларшон, е заявено желанието му да остави имуществото си на клона на Комунистическата работническа лига в Умео (сега Социалистическа партия). Тъй като завещанието не е било заверено, то не е било валидно според шведското законодателство, в резултат на което цялото имущество на Ларшон, включително бъдещите хонорари от продажбата на книги, е отишло при баща му и брат му. Дългогодишната му партньорка Ева Габриелсон, която е открила завещанието, няма законно право на наследството, което предизвиква противоречия между бащата и брат му и нея. Съобщава се, че двойката никога не се е омъжила, тъй като според шведското законодателство двойките, които сключват брак, са длъжни да направят адресите си (по онова време) публично достояние, така че сключването на брак би създало риск за сигурността.
В статия в Vanity Fair се обсъжда спорът на Габриелсон с роднините на Ларшон, който също е добре отразен в шведската преса. Тя твърди, че авторът е имал малко контакти с баща си и брат си и иска правата за контрол върху творчеството му, за да може то да бъде представено по начина, по който той би искал. Историята на Ларшон е представена на 10 октомври 2010 г. в сегмента на CBS News Sunday Morning.
Романи
Първоначално Ларсън е планирал поредица от 10 книги и е завършил две и по-голямата част от третата, когато започва да търси издатели. Към момента на смъртта му през 2004 г. са завършени само три от тях и въпреки че са приети за публикуване, нито една все още не е отпечатана. Те са публикувани посмъртно като поредицата „Милениум“.
Първата книга от поредицата е публикувана в Швеция под заглавие Män som hatar kvinnor (буквално „Мъже, които мразят жените“) през 2005 г. За англоезичния пазар тя е озаглавена The Girl with the Dragon Tattoo (Момичето с драконовата татуировка) и е публикувана в Обединеното кралство през февруари 2008 г. През 2005 г. книгата е отличена с наградата „Стъклен ключ“ като най-добър скандинавски криминален роман.
Вторият му роман, Flickan som lekte med elden (2006 г., „Момичето, което си играеше с огъня“), получава наградата за най-добър шведски криминален роман през 2006 г. и е публикуван в Обединеното кралство през януари 2009 г.
Третият роман, Luftslottet som sprängdes (буквално „Въздушният замък, който беше взривен“), публикуван на английски език като The Girl Who Kicked the Hornets’ Nest (Момичето, което ритна гнездото на стършелите), е публикуван в Обединеното кралство през октомври 2009 г. и в Съединените щати през май 2010 г.
Ларшон оставя около три четвърти от четвъртия роман на преносим компютър, който понастоящем е притежание на партньорката му Ева Габриелсон; може би съществуват и резюмета или ръкописи на петата и шестата част от поредицата, които той е възнамерявал да съставляват общо десет книги. В книгата си „Има неща, които искам да знаете“ за Стиг Ларшон и мен (2011 г.) Габриелсон заявява, че се чувства способна да завърши книгата.
През 2013 г. шведското издателство Norstedts сключва договор с Давид Лагеркранц, шведски писател и журналист, за продължаване на поредицата „Милениум“. Лагеркранц не е имал достъп до материалите, притежавани от Габриелсон, които остават непубликувани. Новата книга е публикувана през август 2015 г. във връзка с 10-годишния юбилей на поредицата, под шведското заглавие Det som inte dödar oss (английското заглавие е The Girl in the Spider’s Web.
Петата книга от поредицата „Милениум“ излиза през септември 2017 г. Шведското заглавие е Mannen som sökte sin skugga (буквално „Мъжът, който преследваше сянката си“), а английското – The Girl Who Takes an Eye for an Eye.
Шестата книга от поредицата „Милениум“ беше издадена през август 2019 г. Шведското заглавие е Hon som måste dö (буквално „Тя, която трябва да умре“), а английското заглавие е The Girl Who Lived Twice (Момичето, което живя два пъти).
Филмови адаптации
Шведската продуцентска компания Yellow Bird създава филмови версии на поредицата „Милениум“ в копродукция с датската продуцентска компания Nordisk Film. И трите филма са пуснати на екран през 2009 г. в Скандинавия.
Влияния
В писмените си творби, както и в интервюта, Ларшон признава, че значителна част от литературните му влияния са американски и британски криминални
Едно от най-силните влияния идва от собствената му страна: Пипи Дългото чорапче на обичаната шведска детска писателка Астрид Линдгрен. Ларшон обясни, че една от основните му героини в поредицата „Милениум“, Лисбет Саландер, всъщност е създадена по подобие на порасналата Пипи Дългото чорапче, тъй като той избира да я скицира. Допълнителни връзки с литературното творчество на Линдгрен има в романите на Ларшон; например другият главен герой, Микаел Блумквист, често е наричан подигравателно от недоброжелателите си „Кале Блумквист“ – името на измислен детектив тийнейджър, създаден от Линдгрен. името Саландер всъщност е вдъхновено от силния женски персонаж в трилогията за Кале Блумквист на Астрид Линдгрен – приятелката на Кале Ева-Лоте Лисандер.
Ларшон разказва, че когато е бил на 15 години, е станал свидетел на групово изнасилване на младо момиче от трима свои приятели, което го е накарало цял живот да се отвращава от насилието и злоупотребата с жени. Дългогодишната му партньорка Ева Габриелсон пише, че този инцидент „го е белязал за цял живот“ в глава от книгата си, в която Ларшон е описан като феминист. Авторът никога не си прощава, че не е успял да помогне на момичето, и това вдъхновява темите за сексуалното насилие над жени в книгите му. Според Габриелсон трилогията „Милениум“ е позволила на Ларшон да изрази своя мироглед, който никога не е успял да изясни като журналист. Тя описва подробно как основните разкази в трите му книги са по същество измислени портрети на Швеция, която малцина познават – място, където латентното превъзходство на бялата раса намира израз във всички аспекти на съвременния живот, а антиекстремистите живеят в постоянен страх от нападение. „Всичко от този род, описано в трилогията „Милениум“, се е случило по едно или друго време на шведски гражданин, журналист, политик, прокурор, синдикалист или полицай“, пише тя. „Нищо не е измислено.“
Прилики има и между Лисбет Саландер на Ларшон и Скромния Блез на Питър О’Донъл. И двете са жени с катастрофално детство, които някак си оцеляват, за да станат възрастни със забележителни умения, включително бойни, и които постигат добро, като действат донякъде извън закона. Един от злодеите на Ларшон, Роналд Нидерман (рус халф), има много общо с неуязвимия, социопатичен гигант на име Симон Деликата в четвъртата книга „Вкусът на смъртта“ на Модести Блейз.
Награди
Стиг Ларшон е първият автор, продал повече от един милион електронни книги в Amazon.com.
Курдо Бакси, бивш колега на Ларшон в „Експо“, публикува през януари 2010 г. книгата Min vän Stieg Larsson („Моят приятел Стиг Ларшон“).
Биографията на Бари Форшоу на английски език е публикувана през април 2010 г.
Вдовицата на Ларшон Ева Габриелсон издава мемоарите си Millennium, Stieg & jag през 2011 г., публикувани на английски език през същата година под заглавието „Има неща, които искам да знаете“ за Стиг Ларшон и мен.
През 2018 г. на шведски език излиза изследването на Ян Стокласа, посветено на проучванията на Ларшон за убийството на Палме, а през следващата година и на английски език в превод на Тара Ф. Чейс под заглавие The Man Who Played with Fire: Stieg Larsson’s Lost Files and the Hunt for an Assassin.
От 2009 г. семейството на Ларшон и Norstedts учредяват годишна награда от 200 000 шведски крони в негова памет. Наградата се присъжда на лице или организация, които работят в духа на Стиг Ларшон.
През 2015 г. наградата получи китайският писател Ян Джишън за забележителната си творба „Надгробен камък“, която описва последиците от тригодишния голям китайски глад.
Романи
Поредицата „Милениум“:
Редактирани периодични издания
Фензини за научна фантастика:
Други:
Източници
