Клистен
gigatos | февруари 18, 2022
Резюме
Клистен (на гръцки: Κλεισθένης, транслит. Kleisthénēs, на атически гръцки: ) или Клистен (на латински: Clīsthenēs ) е древноатински законодател, на когото се приписват заслуги за реформирането на конституцията на древна Атина и поставянето ѝ на демократични основи през 508 г. пр. За тези си постижения историците го наричат „баща на атинската демокрация“. Бил е член на аристократичния клан на Алкамеонидите. Бил е по-малък син на Мегакъл и Агариста, което го прави внук по майчина линия на тирана Клистен от Сикион. Той има заслуга и за увеличаване на властта на атинското гражданско събрание и за намаляване на властта на аристокрацията над атинската политика.
През 510 г. пр.н.е. спартанските войски помагат на атиняните да свалят от власт тирана Хипий, син на Пейсистрат. Клеомен I, царят на Спарта, поставя на власт проспартанска олигархия начело с Исагор. Но неговият съперник Клистен, с подкрепата на средната класа и подпомогнат от демократите, взема властта. Клеомен се намесва през 508 и 506 г. пр.н.е., но не може да спре Клистен, който вече е подкрепян от атиняните. Чрез реформите на Клистен атиняните дарили града си с изономически институции – равни права за всички граждани (макар че само свободните мъже били граждани) – и въвели остракизма като наказание.
Историците смятат, че Клистен е роден около 570 г. пр. Клистен е бил чичо на майката на Перикъл, Агариста, и на дядото на Алкивиад, Мегакъл, по майчина линия. Клистен произхожда от семейството на Алкмеонидите. Той е син на Агарист от Сикион и внук на Клистен от Сикион. За разлика от дядо си, който бил тиранин, той възприел политически демократични концепции. Когато Пизистрат завзел властта в Атина като тиранин, той изгонил политическите си противници и Алкмеонидите. След смъртта на Пизистрат през 527 г. пр. н. е. Клистен се завръща в Атина и става едноименен архонт. Няколко години по-късно наследниците на Пизистрат, Хипарх и Хипий, отново изгонват Клистен. През 514 г. пр.н.е. Хармодий и Аристогейтон убиват Хипарх, което кара Хипий още повече да втвърди отношението си към атиняните. Това кара Клистен да се обърне към Делфийския оракул с молба да убеди спартанците да му помогнат да освободи Атина от тиранията. Оракулът приема молбата на Клистен за помощ, тъй като преди това семейството му е помогнало за възстановяването на светилището, когато то е било разрушено от пожар.
Издигане на власт
С помощта на спартанците и алкмеонидите (генос, „клан“ на Клистен) той е отговорен за свалянето на Хипий, тиранинът, син на Пизистрат. След падането на тиранията на Хипий Исагор и Клистен били съперници за властта, но Исагор спечелил надмощие, като се обърнал към спартанския цар Клеомен I с молба да му помогне да изгони Клистен. Той прави това под претекст за проклятието на Алкмеонидите. В резултат на това Клистен напуска Атина като изгнаник, а Исагор е ненадминат във властта в града. Исагор се заел да лиши стотици атиняни от домовете им и да ги изсели под претекст, че те също са прокълнати. Той също така се опитал да разпусне Буле (βουλή) – съвет от атински граждани, назначен да управлява ежедневните дела на града. Съветът обаче се противопоставил и атинският народ обявил подкрепата си за него. Исагор и поддръжниците му са принудени да избягат на Акропола, като остават обсадени там в продължение на два дни. На третия ден те избягали от града и били прогонени. Впоследствие Клеистен бил призован заедно със стотици изгнаници и поел ръководството на Атина. Веднага след установяването си начело той поръчва на скулптора Антенор бронзов паметник в чест на влюбените и тираници Хармодий и Аристогейтон, които Хипий е екзекутирал.
Реформации и управление на Атина
След тази победа Клистен започва да реформира управлението на Атина. За да предотврати размириците между традиционните кланове, които са довели до тиранията, той променя политическата организация от четири традиционни племена, които се основават на семейни отношения и които са в основата на атинската политическа мрежа на висшата класа, в десет племена според района на местоживеене (демите), които са в основата на новата демократична структура на властта. Смята се, че е възможно да е имало 139 деми (макар че това все още е предмет на спорове), всяка от които е била организирана в три групи, наречени трити (крайбрежна област – паралия; и вътрешна област – мезогея). Д. М. Луис твърди, че Клистен е създал системата на демите, за да балансира централната обединяваща сила, която има тиранията, с демократичната концепция народът (вместо един човек) да бъде на върха на политическата власт. Друг страничен продукт на системата на демите е, че тя разделя и отслабва политическите му противници. Клистен също така премахва патронимията в полза на демонимията (име, дадено според демата, към която принадлежи човек), като по този начин засилва чувството на атиняните за принадлежност към дема. Тази и другите гореспоменати реформи имали допълнителен ефект, тъй като допринесли за приобщаването на чужди граждани (заможни мъже) към атинското общество.
Той също така въвежда сортиране – случаен подбор на граждани за заемане на държавни длъжности, а не на роднински връзки или наследство. Предполага се също така, че в друг ход за намаляване на бариерите на роднинството и наследствеността, когато става въпрос за участие в атинското общество, Клистен направил така, че чуждестранните жители на Атина да имат право да станат законно привилегировани. Освен това той реорганизирал булето, създадено с 400 членове при Солон, така че то да има 500 членове, по 50 от всяко племе. Въвел и булетната клетва: „Да съветва според законите това, което е най-добро за народа“. Съдебната система (Dikasteria – съдилища) била реорганизирана и всеки ден се избирали 201-5001 съдебни заседатели, до 500 от всяко племе. Ролята на булите била да предлагат закони на събранието на избирателите, което се събирало в Атина около четиридесет пъти годишно за тази цел. Предложените закони можели да бъдат отхвърлени, приети или върнати за изменение от събранието.
Клистен може би е въвел и остракизма (използван за първи път през 487 г. пр.н.е.), при който гласът на поне 6000 граждани е довеждал до изгнание на гражданина за десет години. Първоначалната и планирана цел е била да се гласува за гражданин, смятан за заплаха за демокрацията, най-вероятно всеки, който изглежда е имал амбиции да се превърне в тиранин. Скоро след това обаче всеки гражданин, за когото се смятало, че има твърде голяма власт в града, обикновено ставал обект на изгнание (например Ксантип през 485-84 г. пр. Хр.). При тази система собствеността на изгонения се запазва, но той не е физически в града, където би могъл да създаде нова тирания. Един по-късен античен автор записва, че самият Клистен е бил първият човек, който е бил остракиран.
Клистен нарича тези реформи isonomia (nomos означава закон) вместо demokratia. Животът на Клистен след реформите му е неизвестен, тъй като в древните текстове не се споменава за него.
През 507 г. пр.н.е., по времето, когато Клистен ръководи атинската политика, и вероятно по негово внушение, демократична Атина изпраща посолство до Артаферн, брат на Дарий I и ахеменидски сатрап на Мала Азия, в столицата Сарди, за да търси персийска помощ, за да се противопостави на заплахите от страна на Спарта. Херодот съобщава, че Артаферн не е познавал атиняните и първоначалната му реакция била: „Кои са тези хора?“. Артаферн поискал от атиняните „вода и земя“, символ на подчинение, ако искат помощ от ахеменидския цар. Атинските посланици очевидно са приели да се подчинят и да дадат „Земя и вода“. Артаферн също така посъветвал атиняните, че трябва да приемат обратно атинския тиранин Хипий. Персите заплашили да нападнат Атина, ако не приемат Хипий. Въпреки това атиняните предпочели да останат демократични въпреки опасността от страна на Ахеменидската империя и посланиците били разобличени и порицани при завръщането си в Атина.
След това атиняните изпратиха да върнат Клистен и седемстотинте домакини, прогонени от Клеомен; после изпратиха пратеници в Сарди, които искаха да сключат съюз с персите, защото знаеха, че са предизвикали войната на лакедемонците и Клеомен. Когато пратениците пристигнаха в Сарди и заговориха, както им беше наредено, Артафрен, син на Хистасп, наместник на Сарди, ги попита: „Какви сте вие и къде живеете, които желаете съюз с персите?“ След като бе информиран от пратениците, той им даде отговор, чието съдържание бе, че ако атиняните дадат на цар Дарий земя и вода, той ще сключи съюз с тях, а ако не, заповедта му бе да се махнат. Пратениците се посъветваха и се съгласиха да дадат исканото в желанието си да сключат съюз. Така те се върнаха в страната си и тогава бяха силно упреквани за това, което бяха направили.
Възможно е ахеменидският владетел вече да е гледал на атиняните като на поданици, които тържествено са обещали подчинение чрез дара на „Земята и Водата“, и последвалите действия на атиняните, като намесата им в йонийския бунт, да са били възприемани като нарушаване на клетвата и бунт срещу централната власт на ахеменидския владетел.
Източници
