Фредерик Огюст Бартолди
gigatos | февруари 20, 2022
Резюме
Фредерик Огюст Бартолди (2 август 1834 г. – 4 октомври 1904 г.) е френски скулптор и художник, известен най-вече с проекта „Свободата просвещава света“, известен като Статуята на свободата.
Бартолди е роден в Колмар, Франция, на 2 август 1834 г. Роден е в семейство на елзаски протестанти, като фамилията му е приета от Бартолд. Родителите му са Жан Шарл Бартолди (1801-1891). Фредерик Огюст Бартолди е най-малкото от четирите им деца и едно от само двете, които оцеляват в детска възраст, заедно с най-големия брат Жан-Шарл, който става адвокат и редактор.
Бащата на Бартолди, собственик на имоти и съветник в префектурата, умира, когато Бартолди е на две години. След това Бартолди се премества с майка си и по-големия си брат Жан-Шарл в Париж, където живее друг клон на семейството им. Тъй като семейството често се завръща, за да прекара дълги периоди от време в Колмар, фамилията запазва собствеността си и посещава къщата си в Елзас, която по-късно, през 1922 г., се превръща в музей на Бартолди. Докато е в Колмар, Бартолди взема уроци по рисуване от Мартин Росбах. В Париж учи скулптура при Антоан Етекс. Изучава и архитектура при Анри Лабруст и Еужен-Еманюел Виолет-ле-Дюк.
Бартолди посещава лицея „Луи льо Гран“ в Париж и получава бакалавърска степен през 1852 г. След това учи архитектура във Висшето национално училище за изящни изкуства и живопис при Ари Шефер в ателието му на улица Chaptal, където днес се намира Музеят на романския живот. По-късно Бартолди се насочва към скулптурата, която след това заема изключително него и живота му.
Ранни скулптури и творби в Колмар
През 1853 г. Бартолди представя в Парижкия салон през 1853 г. скулптурна група на тема „Добрият самарянин“. По-късно статуята е пресъздадена от бронз. В рамките на две години след дебюта си в Салона Бартолди получава поръчка от родния си град Колмар за извайване на бронзов паметник на Жан Рап, наполеонов генерал. През 1855 г. и 1856 г. Бартолди пътува в Йемен и Египет със спътници като Жан-Леон Жером и други художници ориенталисти. Пътуването предизвиква интереса на Бартолди към колосалната скулптура.
През 1869 г. Бартолди се завръща в Египет, за да предложи нов фар, който да бъде построен на входа на току-що завършения Суецки канал. Фарът, който трябвало да се нарича „Египет носи светлина към Азия“ и да има формата на масивна драпирана фигура, държаща факла, не е поръчан. Както кедивът, така и Лесупс отказват предложената от Бартолди статуя, като се позовават на скъпата цена. Вместо това през 1869 г. Франсоа Койне построява фара на Порт Саид.
Войната и Статуята на свободата
Бартолди участва във Френско-пруската война през 1870 г. като командир на ескадрон в Националната гвардия и като офицер за връзка с италианския генерал Джузепе Гарибалди, представляващ френското правителство и армията на Вогезите. Като офицер участва в защитата на Колмар от Германия. Съкрушен от поражението на своя регион, през следващите години той построява редица паметници, отбелязващи френския героизъм в отбраната срещу Германия. Сред тези проекти е и Лъвът от Белфор, по който започва работа през 1871 г., но завършва масивната статуя от пясъчник едва през 1880 г.
През 1871 г. предприема първото си пътуване до Съединените щати, където представя идеята за огромна статуя, подарена от французите на американците в чест на стогодишнината от обявяването на американската независимост. Идеята, която за първи път му е представена през 1865 г. от неговия приятел Едуар Рене дьо Лабуле, води до създаването на Статуята на свободата в пристанището на Ню Йорк. След години работа и събиране на средства статуята е открита през 1886 г. През този период Бартолди извайва и редица паметници за американски градове, като например чугунения фонтан във Вашингтон, завършен през 1878 г.
По-късни години
През 1875 г. се присъединява към масонската ложа „Елзас-Лотарингия“ в Париж. През 1876 г. Бартолди е един от френските комисари на стогодишното изложение във Филаделфия. Там той излага бронзовите статуи „Младият лозар“, „Génie Funèbre“, „Мир“ и „Гений в прегръдката на мизерията“, като за последната получава бронзов медал. През 1878 г. статуята му Грибовал става собственост на френската държава.
Плодовит автор на статуи, паметници и портрети, Бартолди излага в парижките салони до смъртта си през 1904 г. Той продължава да се занимава и с различни медии, включително маслена живопис, акварел, фотография и рисуване, а през 1886 г. получава званието Командор на Почетния легион. Бартолди умира от туберкулоза на 70-годишна възраст в Париж на 4 октомври 1904 г.
През 1876 г. се жени за Жана-Емил Байо в Провидънс, Роуд Айлънд. През целия си живот Бартолди поддържа семейната къща от детството си в Колмар; през 1922 г. тя е превърната в Музей Бартолди.
Статуята на свободата (Liberty Enlightening the World)
Произведението, с което Бартолди е най-известен, е „Свободата просветлява света“, по-известно като Статуята на свободата. Скоро след създаването на Третата френска република е предложен проектът за изграждане на подходящ паметник, който да показва братските чувства, съществуващи между републиките на Съединените щати и Франция, и през 1874 г. Едуар дьо Лабуле създава Френско-американския съюз (Union Franco-Américaine). Родният град на Бартолди в Елзас току-що е преминал под контрола на Германия по време на Френско-пруската война. Предполага се, че тези проблеми в родния му Елзас са повлияли допълнително на големия интерес на Бартолди към независимостта, свободата и самоопределението. Впоследствие Бартолди се присъединява към Френско-американския съюз, сред чиито членове са Лабуле, Пол дьо Ремузат, Уилям Уодингтън, Анри Мартен, Фердинанд Мари дьо Лесепс, Жан-Батист Донатиен дьо Вимер, граф дьо Рошамбо, Оскар Жилбер Лафайет, Франсоа Шарл Лорен и Луи Франсоа Лорен.
Бартолди издига идеята за масивна статуя и след като проектът ѝ е одобрен, Френско-американският съюз събира над 1 милион франка в цяла Франция за изграждането ѝ. През 1879 г. Бартолди получава патент за дизайн D11,023 на САЩ за Статуята на свободата. На 4 юли 1880 г. статуята е официално предадена на американския министър в Париж, като събитието е отбелязано с голям банкет. През октомври 1886 г. конструкцията е официално представена като съвместен дар на френския и американския народ и е монтирана на остров Бедлоу в пристанището на Ню Йорк. Във Франция се носят слухове, че лицето на Статуята на свободата е създадено по модел на майката на Бартолди. Статуята е висока 46 м (151 фута и 1 инч), а върхът на факела е на височина 93 м (305 фута и 1 инч) от средното ниво на реката. Това е най-голямото произведение от този вид, което е било завършено до този момент.
Работи в Колмар
В родния град на Бартолди – Колмар (съвременен административен регион Гранд Ест) – има редица статуи и паметници на скулптора, както и музей, основан през 1922 г. в къщата, в която е роден, на адрес Rue des Marchands 30.
Други важни произведения
Други важни творби на Бартолди включват различни статуи в Клермон-Феран, в Париж и на други места. Забележителни творби са:
Статуята на свободата“ е документален филм на Кен Бърнс от 1985 г., който се фокусира върху историята на статуята и нейното влияние върху обществото.
Животът на Бартолди и създаването на Liberty Enlightening the World са представени и в документалния филм от 2019 г., Liberty: Майката на изгнаниците.
Бележки
Източници
Допълнително четене
Източници
