Кес ван Донген
gigatos | февруари 20, 2022
Резюме
Корнелис Теодорус Мария „Кис“ ван Донген (26 януари 1877 – 28 май 1968) е холандско-френски художник, един от водещите представители на зографите. Ранните творби на Ван Донген са повлияни от Хагската школа и символизма и постепенно се развиват в груб поантилистичен стил. От 1905 г. – когато участва в противоречивата изложба Salon d’Automne през 1905 г. – стилът му става все по-радикален в използването на формата и цвета. Картините, които създава в периода 1905-1910 г., се смятат от някои за най-важните му произведения. Темите на творбите му от този период са съсредоточени предимно върху нощния живот; той рисува танцьори, певци, маскаради и театър. Ван Донген си спечелва репутация с чувствените си – на моменти крещящи – портрети, особено на жени.
Кис ван Донген е роден в Делфшавен, тогава в покрайнините, а днес в квартал на Ротердам. Той е второто от четири деца в семейство от средната класа. През 1892 г., на 16-годишна възраст, Кеес ван Донген започва обучението си в Кралската академия за изящни изкуства в Ротердам, където работи с Й. Стрининг и Й. Г. Хейберг. През този период (1892-97 г.) Ван Донген често посещава пристанищния район на Червения квартал, където рисува сцени с моряци и проститутки. В Академията се запознава с колежката си по живопис Аугуста Прейтингер.
През 1897 г. Ван Донген живее няколко месеца в Париж, където има голяма емигрантска общност. През декември 1899 г. той се връща от Ротердам в Париж, където Прейтингер се е преместил преди него и си намира работа.
Връща се при Аугуста Прейтингер („Гус“), с която се запознава в Академията. Двамата се женят на 11 юли 1901 г. Имат две деца заедно: синът им умира няколко дни след раждането през декември 1901 г.; дъщеря им Аугуста, наричана „Доли“, е родена на 18 април 1905 г. Приблизително по това време Ван Донген създава картина на Фернанда Оливие, която е причината – според Гертруда Стайн в книгата ѝ „Автобиография на Алис Б. Токлас“ от 1933 г. – той да избухне в известност. Очевидно, според Стайн:
Ван Донген не признава, че тази картина е портрет на Фернанда, въпреки че тя е седяла за нея, и в резултат на това има много горчивина. В онези дни Ван Донген бил беден, имал холандска съпруга, която била вегетарианка, и живеели на спанак. Ван Донген често бягал от спанака в едно заведение в Монмартър, където момичетата плащали за вечерята и питиетата му.
През лятото на 1914 г. Гус отвежда Доли при семействата си в Ротердам, където ги застига началото на Първата световна война. Те успяват да се върнат в Париж едва през 1918 г. Прейтингер и Ван Донген се развеждат през 1921 г.
През 1917 г. Ван Донген се забърква с омъжена светска дама – модната режисьорка Леа Алвин, известна също като Джасми Джейкъб. Връзката им продължава до 1927 г.
Ван Донген започва да излага в Париж и участва в противоречивата изложба Salon d’Automne през 1905 г. заедно с Анри Матис, Андре Дерен, Албер Марке, Морис дьо Вламинк, Шарл Камоан и Жан Пюи. Ярките цветове на тази група художници довеждат до това, че художественият критик Луи Воксел ги нарича „фови“ („диви зверове“). За кратко Ван Донген е член и на немската експресионистична група Die Brücke.
През тези години той е част от авангардната вълна художници, сред които Морис дьо Вламинк, Отон Фриз, Анри Русо, Робер Делоне, Албер Марке, Едуар Вюйар, които се стремят към обновяване на живописта, която според тях е заседнала в неоимпресионизма.
През 1906 г. Прейтингер и Ван Донген се преместват в Bateau Lavoir на улица „Равинян“ 13 в Монмартър, където се сприятеляват с кръга около Пабло Пикасо и приятелката му Фернанда Оливие.През 1912 г. Прейтингер преподава в Академията „Вити“.
Освен от продажбата на картини Ван Донген печели доходи и от продажбата на сатирични скици на вестник „Ревю Бланш“. Освен това организира много успешни костюмирани балове в Монпарнас, за които хората плащат вход, за да получи допълнителни доходи.
След Първата световна война, под влиянието на своята спътница, модната режисьорка Леа Алвин (Джасми Якоб), Ван Донген развива пищните цветове на своя фовистки стил. Това му спечелва солидна репутация сред френската буржоазия и висшата класа, където е търсен за портретите си. Като моден портретист той получава поръчки за сюжети, сред които са Арлети, Луи Барту, Саша Гитри, Леополд III Белгийски, Анна дьо Ноайе, Мадам Грес и Морис Шевалие.
Със закачлив цинизъм той отбелязва, че е популярен като портретист сред жените от висшето общество: „Основното нещо е да издължаваш жените и особено да ги правиш стройни. След това остава само да се увеличат бижутата им. Те са възхитени.“ Тази забележка напомня за друго негово изказване: „Живописта е най-красивата лъжа“.
През 1957 г. Кей Томпсън включва една от картините му в книгата си „Елоиза в Париж“.
Социалната и комерсиална привлекателност на по-късните му творби (като портрета на Бриджит Бардо от 1959 г. в малка черна рокля, с разрошена коса) не отговаря на артистичните обещания и бохемската еротика от първите три десетилетия на творчеството му.
От 1959 г. Кийс ван Донген живее в Монако. Той умира в дома си в Монте Карло през 1968 г. Обширна колекция от творби на ван Донген се съхранява в Новия национален музей на Монако. Негова творба е включена и в конкурса за живопис на Летните олимпийски игри през 1932 г.
Източници
