Хосе де Анчиета
gigatos | март 27, 2022
Резюме
Жозе де Анчиета или Жозе де Анчиета Ларена (19 март 1534 г., Сао Кристобал де ла Лагуна, Канарски острови – 9 юни 1597 г., Анчиета, Бразилия) е йезуитски мисионер от Канарските острови, една от основните фигури в историята и културата на колониална Бразилия през първия век след откриването ѝ от португалците. Участва в основаването на градовете Сао Пауло (25 януари 1554 г.) и Рио де Жанейро (1 март 1565 г.). Писател и поет, признат за основоположник на бразилската литература. Написва първата граматика на езика тупи. Наричан е „апостолът на Бразилия“ заради големия му принос за образованието и християнизацията на бразилските индианци; католическата църква го канонизира за светец (2014 г.). Денят на Анхиета (9 юни) се празнува като официален празник в Бразилия от 1965 г. насам.
На негово име са кръстени два бразилски града – единият в щата Еспирито Санто (бивш Реритиба), а другият – в щата Санта Катарина.
Семейство и детство
Роден е на остров Тенерифе (Канарски острови) в заможно семейство.
Баща му Хуан Лопес де Анчиета, земевладелец от Урестиля (Страната на баските), бяга в Тенерифе заради участието си в неуспешното въстание на Комунеро срещу испанския крал Карлос I (император на Свещената Римска империя Карл V). Братовчед на Хуан Лопес де Анхиета е Белтран Ханес де Оняс и Лойола, баща на Игнаций де Лойола.
Майка ѝ, Менсия Диас де Клавихо и Ларена, принадлежи към богато семейство от еврейски произход (баща ѝ Себастиан де Ларена е „нов християнин“ от Кастилия и племенник на капитан Фернандо де Ларена, един от първите испански завоеватели на Тенерифе). По време на брака си с Хуан Лопес де Анхиета тя е вдовица на бакалавър Нуньо Нуньес де Вилависенсио, „нов християнин“, и майка на две деца.
От този брак се раждат десет деца, от които Хосе е третият.
Началното си образование Хосе получава от доминикански монаси. В ранните си години той за първи път усеща религиозно призвание.
Освен Хосе са ръкоположени и неговият полубрат Педро Нуньес и брат му Кристобал.
Младежки
Еврейският му произход е основната причина 14-годишният Жозе да бъде изпратен да учи в Португалия, а не в Испания, тъй като там инквизицията не е толкова жестока, колкото в Испания. През 1548 г. Анхиета се премества в Коимбра, където учи философия в йезуитския колеж по изкуствата към университета в Коимбра. В съответствие с духа на времето той получава ренесансово образование в тази институция, най-вече по филология и литература.
През 1551 г. Анхиета дава обет за целомъдрие пред статуята на Пресветата Дева в катедралата на Коимбра и, решен да се посвети на служба на Бога, се присъединява към послушниците на Обществото на Исус в университета на Коимбра. Проявявайки изключителна религиозна ревност, той прекарва часове в молитви, бдения и самоизтезания, които допълнително отслабват и без това слабото му тяло. Освен това претърпява злополука, причинена от стълба, която се срутва върху гърба му. Получената травма на гръбначния стълб го кара да се прегърби за цял живот и той никога не се възстановява от болките в гърба.
Дейности в Бразилия
По това време от Бразилия започват да пристигат молби за спешно назначаване на нови мисионери, които да извършват евангелизация на индианското население. Както подчертава отец Мануел да Нобрега, абат на йезуитската мисия в Бразилия, той се нуждае от всякакви работници, „дори от слаби по дух и болни по тяло“. Младата Анхиета, на която лекарите също бяха препоръчали да посети климата на Новия свят, за да се възстанови от травма, с радост се съгласи да се отправи на мисия в океана.
Втората група йезуити на път за Бразилия, сред които е и Анхиета, отплава с ескадрата на новия португалски генерал-губернатор на Бразилия Дуарте да Коста на 8 май 1553 г. и пристига в Баия на 13 юли. По онова време бащата на Нобрега е в капитуларията на Сао Висенте, а запознанството му с Анхиета (което по-късно прераства в лично приятелство) идва по-късно.
По време на периода на аклиматизация Анчиета преподава латински на децата на заселниците и се потапя в изучаването на езика тупи. През октомври 1553 г. група от 13 мисионери, сред които Нобрега и Анхиета, заминава за Сан Висенте. След опасно двумесечно плаване, по време на което оцеляват след корабокрушение, йезуитите достигат Сан Висенти (24 декември). Оттам те отиват на платото Пиратинга, където на 24 януари 1554 г. групата се установява в малка и бедна колиба, построена за тях от индианците гуаянас по заповед на техния кака Тибириса между малките реки Тамандуатеа и Анянгабау, притоци на река Тиете. На следващия ден, 25 януари, на празника на обръщането на Свети Павел, в Пиратинга е отслужена първата литургия и новото жилище е посветено на Апостола на езичниците. На литургията, освен йезуити и индианци, присъстват и португалският бандейра Жоао Рамальо (портокал) и съпругата му Бартира – дъщеря на касика Тибирис.
Заедно със своите съратници йезуити Анхиета работи там в продължение на десет години, за да християнизира, катехизира и образова индианците. Колегиумът на Сао Пауло ди Пиратиня скоро се превръща в център на процъфтяващо селище, което през първата година от съществуването си наброява 130 жители, 36 от които са покръстени.
През 1563 г. Мануел да Нобрега избира Анхиета за свой помощник в една много трудна миротворческа мисия. Неспособни да издържат на жестокостта на португалските колонизатори, индианците по крайбрежието на днешните щати Сао Пауло, Рио де Жанейро и Еспирито Санто образуват така наречената „Конфедерация на тамойосите“, която скоро се съюзява с френските хугеноти, които обявяват колонията Антарктическа Франция и основават форт Колиня (пристанище. ) в залива Гуанабара под ръководството на вицеадмирал Никола Дюран дьо Вилеганон. От 1562 г. нападенията на тамойо застрашават самото съществуване на капитан дьо Сан Висенте (пристанище).
Нобрега и Анчиета отиват в село Ипероиг (днешна Убатуба, щата Сао Пауло) и започват мирни преговори с индианците тупинамбас (които доминират в конфедерацията), за да предотвратят по-нататъшни нападения срещу Сао Висенте. Отличното владеене на езика тупи гуарани от страна на Аншиета изиграва ключова роля в тези преговори. В продължение на пет месеца Аншиета остава доброволен заложник на тамойосите, а Нобрега се връща в Сан Висенти, придружен от Кунямбебе, син на касика на тупинамбас, за да довърши преговорите. По време на престоя си в Иперойга Аншиета на няколко пъти едва избягва смъртта от ръцете на индианците канибали. Процесът на преговори завършва с договора от Иперойгуа – първият мирен договор между индианците от Новия свят и европейците, който на практика слага край на конфедерацията на тамойосите и елиминира френско-индианската заплаха за португалските колонии по това време.
Докато е в индиански плен, Анхиета пише известната си поема De Beata Virgine Dei Matre Maria, по-известна като „Поема за Девата“. Легендата разказва, че без хартия той пишел куплетите всяка сутрин на пясъка на плажа и ги научил наизуст, за да успее да препише повече от 4000 стиха на хартия много по-късно. Също така се разказва, че докато бил в плен, Анхиета извършил левитация пред индианците, които били ужасени и го помислили за магьосник.
През 1564 г. Естасио де Са, племенник на новия генерал-губернатор Мема де Са, пристига в Бразилия начело на военен флот със заповед да прогони окончателно френските колонисти. По време на престоя на флота в Сао Висенте Нобрега активно помага за снабдяването на експедицията, която тръгва на война срещу французите през януари 1565 г. Заедно с Естасио де Са, Анхиета също заминава, като през март 1565 г. участва в изграждането на крепостта Сао Себастиан (бъдещия Рио де Жанейро) в подножието на планината Пан ди Азукар. Впоследствие Анхиета участва във военни действия между португалците и френските и индианските съюзници от двете страни; той е хирург и преводач. През 1566 г. той отива в Баия, за да докладва на генерал-губернатора за хода на войната срещу французите и да поиска да му бъдат изпратени подкрепления в Рио де Жанейро. Докато е в Баия, 32-годишният Анхиета е ръкоположен за свещеник.
През 1567 г. участва в последните, победоносни битки срещу французите и присъства в последните мигове на Естасио ди Са, който е смъртно ранен в битката.
Съществува недокументиран разказ за решаващото участие на Нобреги и Анхиета в ареста на хугенотския бежанец, шивача Жак Льо Байо, по заповед на генерал-губернатора Мена ди Са през 1559 г. и осъждането му на смърт за проповядване на протестантски ереси. През 1567 г. Льо Байо е транспортиран в Рио за екзекуция. Палачът обаче отказва да изпълни присъдата и тогава, желаейки да сложи край на ереста, Анхиета уж удушава Льо Байо със собствените си ръце. Най-важният биограф на Анхиета, йезуитът отец Елиу Абраншес Виоти, въз основа на редица документи, противоречащи на този разказ, нарича този епизод апокрифен.
Завръща се в Рио де Жанейро през 1567 г. и по-късно същата година е назначен за ректор на йезуитските домове в Сао Висенте и Сао Пауло. През 1569 г. той основава селището Реритиба (Иритиба), съвременния град Анхиета в щата Еспирито Санто.В продължение на три години (1570-1573) Анхиета е ректор на йезуитския колеж в Рио де Жанейро, наследявайки Мануел да Нобрега, който умира през 1570 г. На 8 април 1577 г. генерал Еверардо Меркуриано го назначава за провинциал на Обществото на Исус в Бразилия. Anchieta заема тази длъжност в продължение на 10 години.
От 1570 г., въпреки лошото си здраве и трудностите на дългото пътуване по суша и море, Анхиета пътува много, като изминава големи разстояния на територията на днешните щати Рио де Жанейро, Баия, Еспирито Санто и Сао Пауло, посещавайки всяка от йезуитските мисии. Той предприема многобройни експедиции през неизследвани гори в търсене на индиански племена, които все още не са достигнати от християнската проповед, въпреки змиите и дивите животни.
През 1587 г. е освободен от поста по собствена молба, но след това продължава да ръководи колегията във Витория (Еспирито Санто) до 1595 г.
Смърт
През 1595 г., поради влошеното си здраве, Анхиета най-накрая успява да се оттегли в Реритиба, където умира две години по-късно. За него скърбят 3000 индианци, които оценяват усилията му да защити живота им и човешкото им достойнство.Погребан е във Витория. Два бразилски града, един в Еспирито Санто (бивш Реритиба) и един в Санта Катарина, както и много други места, пътища, институции, болници и училища са кръстени на него.
Възпитател и апостол на индианците, Анхиета винаги ги е защитавал (често в своя вреда) от изстъпленията на португалските колонизатори, като ги е осъждал остро за това, че не са смятали коренното население за човешки същества. Дейността му в Бразилия според него е в полза на простите и беззащитни коренни народи. Той изучава езика, обичаите и светогледа им, старае се да бъде близо до тях и да участва в живота им, като в крайна сметка допринася значително за материалната и духовната им култура, за личната и обществената им сигурност. В същото време не идеализира индианците и в трудовете си подчертава недостатъците им, които трябва да бъдат отстранени: мързел и безделие, пиянство и разврат, жестокост и канибализъм и др. През целия си живот и след смъртта си Анхиета остава за индианците почти свръхестествено същество. Около него се носят много легенди, като тази за това как е успял да спре нападащ ягуар с помощта на Божието слово. Според народното вярване, което се използва и днес, молитвата към Аншиет помага срещу нападения на диви животни.
Въпреки че кампанията за беатификацията на Жозе де Анхиета започва още през 1617 г. в капитуларията на Баия, тя е осъществена едва през юни 1980 г. от папа Йоан Павел II. Прогонването на йезуитите от Бразилия и Португалия, извършено от маркиз ди Помбал през 1759 г., изглежда е възпрепятствало този процес, започнал още през XVII век.
Анхиета е канонизиран на 3 април 2014 г. от папа Франциск. Той става вторият светец от Канарските острови след Педро Бетанкур.
Навремето Анчиета е бил известен сред индианците като Абаребебебе, което означава Светият баща на летящия човек (или Светият баща на летящия човек). По време на редовните си пътувания той пътува два пъти месечно по крайбрежието от Реритиба до остров Витория, като прави кратки спирки за молитва и почивка в Гуарапари, Сетиба, Понта да Фрута и Бара ду Жуко – разстояние от около 105 километра, което днес се изминава пеша от поклонници и туристи, по модела на Пътя на Сантяго в Испания.
Обхватът и разнообразието на литературното наследство на Апостола на Бразилия, смятан за първия бразилски писател, са поразителни. Той е граматик, поет, драматург и историк и пише на четири езика: португалски, испански, латински и тупи.
Той също така е проницателен естествоизпитател, който описва няколко нови вида растения и животни, както и отличен лекар и хирург.
Поезия
Поемата му „Делата на Мени де Саа“ (De gestis Meni de Saa) (ок. 1560 г.), предшественик на „Лузиадите“ на Камойнш, разказва за борбата между португалците и френските хугеноти в Бразилия; това е първото произведение на епическата поезия в Новия свят.
Известната му поема De Beata Virgine Dei Matre Maria, по-известна като „Поема за Девата“, е написана от него в индийски плен и наброява 4 172 строфи.
Драматургия
Анхиета създава религиозни химни и драми, за да учи индианците на морал чрез музика и театър. Най-известната му драматична творба е „Auto de São Lourenço“ или „Na Festa de S. Lourenço“ – триезична пиеса на латински, португалски и тупи гуарани. Сюжетът на пиесата е богат на персонажи и драматични ситуации, а темата за мъченичеството на светеца е разкрита в песни, борби и танци.
Граматика на езика тупи
„Изкуството на граматиката на най-използвания език на бразилското крайбрежие“ (Arte da gramática da língua mais usada na costa do Brasil) е първият труд, който съдържа основите на езика тупи. При пристигането си в Бразилия Мануел да Нобреги поръчва на Анхиета да овладее езика на местното население; той завършва обучението си след шест месеца, а година по-късно го овладява напълно и впоследствие написва много от произведенията си на него. „Изкуството на граматиката“ е публикувана в Коимбра през 1595 г. от Антониу де Мариз. Запазени са два екземпляра от това издание (два от тях се намират в Националната библиотека на Рио де Жанейро). Това е вторият публикуван труд на Анхиета и вторият труд, посветен на индианските езици (след появата в Мексико през 1571 г. на „Изкуството на мексиканския и кастилския език“ на брат Алонсо де Молина).
Историография
Най-важните исторически трудове на Хосе де Анхиета са неговите писма, както и редица послания. В тези документи са описани събития, на които Анхиета е бил свидетел и в които е участвал по време на 30-годишната си мисионерска работа в Бразилия. Ясните и подробни описания на Анхиета са важни и днес за разбирането на начина на живот, знанията и обичаите на съвременните индианци и европейци, както и за откритията му за бразилската дива природа и география.
Доклад за Бразилия и нейната Капитания, 1584 г.
През 2010 г. О. Дяконов прави първия превод на руски език на съчинението на Хосе де Анхиета „Послания за Бразилия и нейната капитулация – 1584“.
Документът е сред няколкото исторически съобщения (Съобщения за Бразилия и нейната Капитания – 1584 г., Съобщения за провинция Бразилия за нашия отец и Исторически фрагменти), открити за първи път в библиотеката на португалския град Евора от бразилския историк и дипломат Франсиско Адолфо де Варнехаген, виконт Порто Сегуро (1816-1878), който ги дарява на Бразилския институт по история и география (IHGB).
Ръкописът, написан на португалски език през XVI в., е публикуван в списанието на Бразилския исторически и географски институт (RIHGB), том VI, № 24, през 1844 г. По-късно един от най-големите бразилски историци, Жоао Капистрано Онорио де Абреу (1853-1927), който възстановява по-точно копие на съобщението от същата библиотека в Евора, вече е напълно сигурен в авторството на Анхиета (предложено за първи път от Варнхаген). За това свидетелстват по-специално подробният разказ на автора за събитията, свързани с основаването на Сао Пауло, и като цяло повишеното му внимание и осведоменост за делата на южния бряг, както и доста повърхностното описание на събитията на север.
От преписа на Капистрано ди Абреу, публикуван през 1933 г. във фундаменталния сборник със съчинения на Анхиета Letters, Informações, Fragmentos Historicos e Sermões do Padre Joseph de Anchieta, S. I. (1554-1594) (Cartas, Informações, Fragmentos Historicos e Sermões do Padre Joseph de Anchieta, S. J.) е преведен на руски език от О. Дяконов. Преводачът се е постарал да посочи и всички основни семантични различия и разлики в изписването на имената в ръкописа на Варнхаген на изданието на RIHGB от 1844 г., тъй като той често съдържа някои допълнителни думи и фрагменти, които липсват във версията на Капистрано ди Абреу, или представя алтернативен (понякога по-ясен) прочит на някои места в текста.
Доклад за браковете сред бразилските индианци, 60-те години на XIX в.
Копие от разказа на Хосе де Анхиета за браковете на бразилските индианци е представено за първи път на Бразилския институт по история и география (IHGB) през 1844 г. от историка и дипломат Франсиско Адолфо де Варнхаген, който открива документа в Библиотеката на Евора, cod.CXVI.
Уорнхаген описва находката си по следния начин: „Една много ценна книга от 215 листа, подвързана с пергамент и намираща се понастоящем в библиотеката на Евора, съдържа документи, свързани с йезуитите в Бразилия в края на XVI в., написани с тогавашния почерк; на страница 130 откриваме доклад по посочения въпрос (т.е. положението на жените сред бразилските индианци), обхващащ шест страници, с бележка в полето, написана със същия почерк, с който я е написал Йозеф Анхиета. Този доклад е от изключителна важност с оглед на съдържащите се в него факти…“.
Според описанието на оригинала, направено от Варнхаген, има само името на автора, но не и дата. Съобщението обаче най-вероятно се отнася към 60-те години на XV в., тъй като споменатите исторически личности са пряко свързани с Пиратинга и сключването на мира в Иперойг. Като се има предвид, че Аншиета е добре запознат с подробностите от „личния живот“ на касики като Кунямбебе и Аимбире, той може би е написал това след петмесечния си плен в Ипероига (когато се е запознал добре с всички тях), следователно след 1563 г., но едва ли много по-късно, тъй като спомените за тези вождове са били все още пресни в съзнанието му.
Преведен на руски език
Източници
