Сигизмунд (Австрия-Тирол)
gigatos | март 28, 2022
Резюме
Сигизмунд е член на рода на Леополд Хабсбургски. Той е син на херцог Фридрих Джобен и втората му съпруга, принцеса Анна от Брауншвайг-Готинга (1390-1432).
Когато баща му умира, Сигизмунд е само на дванадесет години. Негов настойник е император Фридрих III, който го държи в плен до 19-годишна възраст, за да се възползва от богатите приходи от сребърните мини в графство Тирол. Едва когато заповедите на Тиролския парламент заплашват с война, императорът се съгласява да пусне Сигизмунд на свобода.
По времето на Сигизмунд мините претърпяват изключително развитие, а тиролският монетен двор е преместен от Мерано в Хол. Но възползвайки се от отлъчването на Сигизмунд, швейцарските конфедерати успяват да му отнемат кантона Тургау (1460 г.), с което поставят началото на поредица от сблъсъци, в които се включват и другите европейски сили.
Войните срещу Карл Бургундски
Заради разточителното си и невъздържано поведение Сигизмунд натрупва огромни дългове, които е принуден да изплати по силата на договора от Сен-Омер (9 май 1469 г.), когато отстъпва графство Сундгау (Южен Елзас) заедно с други градове на Карл Смели, херцог на Бургундия, като си запазва правото на откупуване: Сигизмунд ипотекира на Карл територията, която е дал в залог на конфедератите (швейцарците), а именно градовете Лауфенбург, Райнфелден, Закинген и Брейзах, ландграфството на Горен Елзас и графство Ферет срещу 50. 000 флорина и защита срещу враговете му (Конфедерацията).
Политиката на ембарго на Шарл Смели срещу градовете Базел, Страсбург и Мюлуз, ръководена от неговия магистрат Петер фон Хагенбах, обаче кара тези градове да се обърнат за помощ към Берн; Сигизмунд се опитва да постигне мирно споразумение с Швейцарската конфедерация, подписано в Констанц през 1474 г.: независимостта на швейцарските кантони (подкрепяна от Луи XI Френски, постоянно заставащ на страната на Шарл Бургундски) осигурява на Сигизмунд годишна пенсия, предлагана му от френския крал. В този момент херцогът на Хабсбург иска да откупи елзаските владения от Карл I, но Карл отказва. Скоро след това фон Хагенбах е заловен, съден и обезглавен в Елзас.
Старата конфедерация, елзаските градове и херцог Сигизмунд се обединяват в „антибургундски съюз“ и завладяват част от бургундската Юра (Франш-Конте) в битката при Ерикур през ноември 1474 г. След това антибургундският съюз е нападнат от Карл Смели, който подценява швейцарската сплотеност и е разбит в битката при Грандсон (2 март 1476 г.) и в битката при Муртен, където армията му е унищожена (22 юни 1476 г.).
Замъкът Сигмундскрон
През 1473 г. Сигизмунд купува от епископа на Трент замъка Сигмундскрон край Бозен и през следващите години с монументална реконструкция на замъка го превръща във важен военен бастион за Северна Италия, като му дава своето име – Сигмундскрон, буквално „короната на Сигмунд“. Още през 1474 г. замъкът е засвидетелстван с това име („unser slosz Sigmundskron“).
Талер на Сигизмунд
През 1477 г. Сигизмунд е обявен за ерцхерцог.
В края на 70-те и началото на 80-те години на XIV в. Сигизмунд издава декрети, с които реформира лошото състояние на монетосеченето в своите владения, като увеличава титлата на сребърните си монети до невиждано от векове ниво (.937
През 1484 г. Сигизмунд поръчва отсичането на малко количество „половин гулденгрошен“ с тегло около 15½ грама и стойност 30 кройцера. Тази емисия представлява революционен скок в сравнение с малките монети, циркулиращи тогава в Австрия, и дори надминава вече големия тестон, циркулиращ в Италия, който е най-голямата монета в обращение по това време.
Накрая, възползвайки се от сребърните резерви в Швац, през 1486 г. той поръчва отсичането в монетния двор на Хол на нова голяма монета, наречена Guldengroschen, равна на 60 кройцера, която веднага получава прозвището „Guldiner“, а след това и името „Thaler“: монетата има незабавен успех и дава името на поредица от монети с подобно тегло: daalder, dollar, tolar, thaler и т.н.
Декадансът и краят
През 1487 г. обаче, в замяна на голям заем, Сигизмунд трябва да отстъпи сребърните мини в Тирол на Якоб Фугер и започва война срещу Венеция заради митата, която не води до никакви териториални придобивки. Той залага графство Тирол на могъщите баварски Вителсбахи и през 1487 г. им продава Предна Австрия, с изключение на Форарлберг. В този момент се намесва император Фридрих III, който поставя Сигизмунд под опека и отстранява от териториите си всички благородници, които са приятелски настроени към Вителсбахите. За да се противопоставят на влиянието на Бавария и Швейцарската конфедерация, през 1488 г. по инициатива на Хабсбургите имперските градове от Югозападна Германия, графство Вюртемберг и териториите, подчинени на Сигизмунд (Тирол и Форарлберг), се обединяват в Швабската лига.
През 1490 г. огромният натиск от страна на тиролските държави, изтощени от войните и лошото му управление, го принуждава да предаде управлението на Максимилиан I Хабсбургски.
Той умира в Инсбрук на 4 март 1496 г. и е погребан в криптата на абатството Stams.
Херцог Сигизмунд се оказва много привързан към културата, той е покровител на изкуствата и закриля книжовници и хуманисти като Лоренц Блуменау и Грегор от Хаймбург; за известно време в двора му е и органистът Паул Хофаймер.
За да разшири влиянието си на запад, Сигизмунд възнамерява да се ожени за Радегонда, дъщеря на френския крал, но тя умира една година преди планирания брак (1445 г.).
На 12 февруари 1449 г. в Инсбрук Сигизмунд се жени за принцеса Елеонора Шотландска, дъщеря на Джеймс I Шотландски. Принцесата умира скоро след раждането на сина им Волфганг (20 ноември 1480 г.), който умира същия ден.
На 24 февруари 1484 г., също в Инсбрук, Сигизмунд се жени за Катерина Саксонска, тогава на 16 години, дъщеря на Алберт III Саксонски и Сидония Бохемска. От брака не се раждат деца. Изглежда обаче, че Сигизмунд е имал голям брой извънбрачни деца, които са били наричани с името на дядо си Фридел, откъдето идва и произходът на тази фамилия, която е много разпространена в Южна Германия.
Източници
