Теодор Момзен
gigatos | март 30, 2022
Резюме
Кристиан Матиас Теодор Момсен († 1 ноември 1903 г. в Шарлотенбург) е германски историк и е смятан за един от най-значимите класически учени на XIX век. Неговите трудове и издания за римската история все още са от основно значение за съвременните изследвания. През 1902 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за своята „Римска история“.
Теодор Момсен произхожда от семейство на пастори – баща му Йенс Момсен е пастор в Олдеслое, херцогство Холщайн, от 1821 г., където най-големият му син Теодор израства заедно с петима братя и сестри. Децата постепенно се отдръпват от строгите християнски убеждения на баща си, но до края на живота си Момзен остава убеден либерален протестант с ясно изразена неприязън към католицизма. Въпреки че семейството живее в доста бедни условия, Йенс Момсен събужда у децата си ранен интерес към древната класика. След първоначалните частни уроци Теодор Момсен посещава Кристианеума в Алтона от октомври 1835 г., а през май 1838 г. започва да учи право в университета в Кил. Тук той се присъединява към братството „Албертина“ (днес „Тевтония“), през 1839 г. се запознава със студента по право Теодор Щорм, който по-късно става известен като поет, известно време живее с него в една квартира и заедно с него и по-малкия му брат Тихо Момсен публикува през 1843 г. „Песенник на трима приятели“ (Liederbuch dreier Freunde) – стихосбирка, която е приета радушно от литературната критика. През същата година получава докторска степен в Кил при Георг Кристиан Бурчарди с дисертацията Ad legem de scribis et viatoribus et De auctoritate. Макар че всъщност е юрист, оттогава той се посвещава почти изцяло на античната история, която се обособява като отделна дисциплина едва по това време, въз основа на изследванията си върху римското право.
Момсен се стреми към академична кариера, но първо му се налага да изкарва прехраната си като заместник-учител в два девически пансиона, управлявани от лелите му в Алтона. През 1844 г. той получава датска стипендия за пътуване (херцогство Шлезвиг е в датски ленове и е в лична уния с Дания и Холщайн) и посещава първо Франция, а след това основно Италия, където започва да изучава римски надписи. Той се свързва с Археологическия институт и планира събирането на всички известни латински надписи, което, за разлика от предишните корпуси, трябва да се основава на принципа на аутопсията. Като първа стъпка Момсен събира надписите на тогавашното Неаполитанско кралство.
През 1847 г. Момсен се завръща в Германия, но за момента отново трябва да работи като учител. По време на Мартенската революция от 1848 г. той става журналист в Рендсбург и активно защитава либералните си убеждения. През есента на същата година получава покана за работа в Лайпциг като доцент по право и така най-накрая може да започне академична кариера. Започва широка публикационна дейност, но заедно с приятелите си и колеги професори Мориц Хаупт и Ото Ян остава политически активен. Заради участието си в Саксонското майско въстание през 1849 г., тримата са обвинени и уволнени от университетската служба през 1851 г.
След като губи професорското си място в Лайпциг по политически причини, той приема покана за новосъздадената катедра по римско право в Цюрихския университет. Тук той преподава от 29 април 1852 г. до 27 август 1854 г. Лекция, която изнася по това време за Антикварното дружество в Цюрих, по-късно излиза от печат под заглавие Die Schweiz in römischer Zeit. В Цюрих обаче се чувства много некомфортно и в едно писмо се оплаква от швейцарците: „Те принадлежат към семейството на жабите и трябва да благодариш на Бога, когато говорят на висок немски и поставят салфетка на масата.“ Затова иска да се върне в Германия и през 1854 г. получава назначение в Бреслау, където се сприятелява с частния лектор Джейкъб Бърнейс. Момсен обаче не харесва и Бреслау; преди всичко го отблъскват студентите там: „Повечето от тях вонят, всички са мързеливи“. През 1858 г. се сбъдва най-пламенното желание на Момсен: той е назначен за професор в Пруската академия на науките в Берлин, а през 1861 г. получава катедра по римска древност в университета „Фридрих Вилхелм“ в Берлин, където чете лекции до 1885 г. (задача, която явно отстъпва на изследователската му дейност).
От този момент нататък Момсен използва обажданията, които получава в други университети, за да подобри позицията си в Берлин. Бързо се превръща в учен, който е известен в международен план и далеч отвъд границите на своята дисциплина. Момсен е член на Кралското саксонско научно дружество в Лайпциг, както и чуждестранен член на Кралската академия на науките от 1852 г., почетен член на Кралското дружество в Единбург от 1864 г., член на Американската академия на науките и изкуствата от 1872 г., socio straniero на Националната академия на изкуствата и науките в Рим от 1876 г. и чуждестранен член на Академията за надписи и художествени текстове от 1895 г. През 1856 г. Философският факултет на университета в Грайфсвалд му присъжда първата почетна докторска степен. Още през 1877 г. е избран за почетен член на философско-историческия клас на Императорската академия на науките във Виена, а през 1893 г. става почетен член на Руската академия на науките в Санкт Петербург.
Момзен не е популярен сред студентите си, смятат го за лош и властен преподавател. Неведнъж обаче той се намесва в процедурите по назначаване в полза на своите ученици и им осигурява катедри, например в случаите на Ото Зек и Улрих Вилкенс. И двата пъти Карл Юлиус Белох, който е в противоречие с Момзен, губи. Повечето от учениците на Момсен така и не успяват да излязат от сянката на своя властен учител, още повече че той гледа на повечето от тях отвисоко като на „млади импотентни“. Други по-млади учени и някои от учениците на Момсен обаче полагат съзнателни усилия да се еманципират от своя академичен учител. Сред тях най-важен е Макс Вебер, когото Момзен смята за единствения си достоен наследник, но който се насочва към социологията още преди да получи докторската си степен.
При пожар на 12 юли 1880 г. в кабинета на Момзен са изгубени най-важните ръкописи на „История на готите“ на Йорданес. Библиотеката му е почти напълно унищожена. Записките му от лекциите, които всъщност възнамерявал да използва като основа за публикация, също стават жертва на пламъците.
Момсен е удостоен с високи почести за научните си постижения (орден Pour le Mérite за науките и изкуствата през 1868 г., почетно гражданство на Рим). Междувременно той става световноизвестен и извън специализираните среди; Марк Твен например се среща с него в Берлин през 1892 г. и е дълбоко впечатлен. През 1902 г. Момзен получава Нобелова награда за литература за основния си труд „Римска история“. От парите за наградата той дарява 5000 марки на магистрата на тогавашния град Шарлотенбург, които са предназначени за народната библиотека (1000 марки), двете гимназии (по 1000 марки) и за бедните (2000 марки).
Със съпругата си Мария Августа (1832-1907), дъщеря на лайпцигския издател Карл Август Раймер, за когото е женен от 1854 г., Момсен има 16 деца, 12 от които достигат зряла възраст. Синът му Конрад е адмирал и командир на флот в Райхсмарине. Сред внуците му са историците Вилхелм Момсен и Теодор Е. Момсен, по-късният президент на Федералния архив Волфганг А. Момсен, управител и държавен служител Ернст Волф Момсен. Правнуците на Теодор Момзен – Ханс Момзен и Волфганг Й. Момзен – играят решаваща роля за формирането на историческата наука в следвоенна Германия. Неговият праправнук Оливер Момсен прави кариера като актьор.
Гробът на Момзен се намира в Dreifaltigkeitskirchhof II на Бергманщрасе в Берлин-Кройцберг, като почетен гроб на провинция Берлин, в поле M1.
Момсен пише повече от 1500 научни студии и трактати по различни теми, най-вече по история и правна система на Римската империя от ранните времена до края на Късната античност. Най-известната му публикация е „Римска история“, написана в началото на кариерата му. Тя излиза в три тома от 1854 до 1856 г. и описва историята на Рим до края на Римската република и управлението на Гай Юлий Цезар, когото Момзен представя като блестящ държавник. По този начин Момзен формира изключително положителния образ на Цезар в немските изследвания в продължение на почти един век. Терминологията на Момзен сравнява политическите конфликти, особено от края на Републиката, с политическите събития от XIX в. (национална държава, демокрация). Макар и остарял в много отношения, този ангажиран труд се смята за класика на историографията, не на последно място заради литературните си качества.
Момзен, чийто академичен подход към античността се променя значително в по-късните години, никога не написва продължение на римската история в имперския период; публикувани са само преписи на лекциите му по римска имперска история (едва през 1992 г.). През 1885 г. в том 5 на „Римска история“ се появява систематичен преглед на римските провинции през ранния имперски период.
Тритомното му систематично представяне на римското конституционно право (1871-1888 г.) в труда му Römisches Staatsrecht (Римско конституционно право) все още е от голямо значение за изследванията в областта на древната история и историята на правото. Написва и труд по римско наказателно право (Römisches Strafrecht, 1899 г.).
В Берлинската академия, където е секретар на Историко-филологическия клас от 1874 до 1895 г., Момсен организира множество големи научни начинания, особено издания на източници. Освен това, благодарение на близките си контакти с Фридрих Алтхоф, той временно упражнява голямо влияние върху пруската наука и университетска политика.
Corpus Inscriptionum Latinarum
Колекцията от всички известни древни латински надписи (Corpus Inscriptionum Latinarum) е замислена от Момсен още в началото на академичната му кариера, когато той издава като образец надписите на Неаполитанското кралство (1852 г.). Пълният Corpus Inscriptionum Latinarum се състои от 16 тома, 15 от които са публикувани през живота на Момзен, а пет са съставени от самия него. Основният принцип на изданието, за разлика от по-ранните колекции, е принципът на аутопсията, при който всички оцелели надписи са изследвани в оригинал. За проекта той използва не само Пруската академия, но и Кралския пруски археологически институт, към чието централно управление принадлежи от дълго време. Например при отпускането на стипендии за пътуване или при заемането на длъжности в института той контролираше изрично желаната епиграфска частична ориентация на института. Момсен е планирал 20 години за реализирането на колекцията от древни латински надписи. Въпреки това тя все още съществува през 21-ви век, сега в Берлинско-Бранденбургската академия на науките.
Проучване на горно-германско-ретийския лимес
През 1892 г. под ръководството на Момзен започва работа Райхс-Лимескоммисията, чиято цел е да определи точния ход и местоположението на крепостите на Горногерманско-Раетския лимес. Изследователските доклади за разкопките са в четиринадесет тома и и до днес се смятат за уникален пионерски труд в изучаването на германо-римската история.
Други издания и изследователски предприятия
Момсен редактира и императорските правни сборници Corpus iuris civilis и Codex Theodosianus, които са основополагащи за римското право. Освен това той участва значително в Monumenta Germaniae Historica, където основава поредицата Auctores antiquissimi; сред късноантичните латински автори, които сам редактира, са Йорданес (De origine actibusque Getarum) и Хидатий от Aquae Flaviae (Continuatio Chronicorum Hieronymianorum). Освен това се издават съчиненията на отците на Църквата и множество други начинания. Така, освен Corpus Inscriptionum Latinarum в Берлинската академия, той стимулира два други важни изследователски проекта, които продължават и през XXI век, а именно „Гръцко монетосечене“ и „Prosopographia Imperii Romani“.
Дружеството на Момзен, сдружение на немскоговорящи класици, по-късно е наречено на името на Теодор Момзен.
В допълнение към академичната си дейност Момсен е политически активен и, наред с други неща, се занимава критично с темите за антисемитизма, империализма и, като съвременник на революциите от 1848 г.
През 1861 г. Момзен е един от основателите на либералната Германска партия на прогреса. От 1863 до 1866 г. и от 1873 до 1879 г. е член на пруския Ландтаг, а от 1881 до 1884 г. – на Райхстага, първо от Партията на прогреса, после от Националлибералите и накрая от Либералната асоциация. Той се занимава основно с въпроси на науката и образователната политика и се ползва със значителен авторитет: „Когато Момсен, който е смятан за либерал и който се противопоставя на империализма и антисемитизма, се изказва, има голям отзвук.“ Разочарован от политиките на империята, за чието бъдеще е много песимистично настроен, той в крайна сметка препоръчва на либералите да си сътрудничат със социалдемократите. През 1881 г. Момзен влиза в конфликт с Ото фон Бисмарк по отношение на социалната политика.
В така наречения берлински спор за антисемитизма от 1879 г.
В родното място на Момсен, Гардинг, през 1987 г. е създаден мемориал, посветен на живота и творчеството му – Мемориалът на Теодор Момсен до родната му къща, на който от 1903 г. е монтирана паметна плоча.
Още от първите дни на новата медия снимките на Момсен се произвеждат в голям брой, а историкът, който ясно осъзнава значението на медийното присъствие за репутацията си на учен и писател, внимателно следи за тяхното публикуване. Списък на многобройните фотографии и ксилографии на Момсен е записан от Ханс Маркус фон Канел.
Рисунки, офорти и литографии с портрета на Момсен са създадени от множество известни художници, сред които Хайнрих Бьозе (1897-1982), Валтер Грамате (1897-1929), Карл Фридрих Ирмингер (1813-1863), Луи Якоби (1828-1918), Майнхард Якоби (1873-1956), Кароли Йоца (1876-1929), Мориц Клинкихт (1849-1932), Артур Крампф (1864-1950), Вилхелм Краускопф (1847-1921), Рудолф Леман (1819-1905), Ернесто Манкастропа (1857-1909), Адолф фон Менцел (1815-1905), Ханс Олде (1855-1917), Уилям Блейк Ричмънд (1842-1921), Густав Рихтер (1823-1884), Фриц Шулце (1838-1914), Ханс Зайдел (1866-1916), Фриц Вернер (1827-1908).
Картини с портрета на Момзен са дело на Вили Бекер (1899-1963), Емануел Гросер (1874-1921), Алфонс Холендер (1845-1923), Лудвиг Кнаус (1829-1910), Франц фон Ленбах (1836-1904), Сабине Лепсиус (1864-1942), Ханс Шадоу (1862-1924), Чезаре Тропеа (1861-1914), Фридрих Вайдиг (1859-1933). Освен това има исторически картини на Уилям Папе (1859-1920) и Антон фон Вернер (1843-1915).
Портретни бюстове и статуетки са създадени от Райнхолд Бегас (1831-1911), Густав Хайнрих Еберлайн (1847-1926), Фердинанд Карл Емануел Хартцер (1838-1906), Херман Рудолф Хайдел (180-1865), Майнхард Якоби, Ханс Хуго Ледерер (1871-1949), Валтер Лобах (1863-1926), Карл Прахт (1866-1917 г.), Фриц Шапер (1841-1919 г.), Мария Шлафхорст (1865-1925 г.), Хайнрих Шплит (1877-1929 г.), Йозеф Уфус (1850-1911 г.) (портретът на Момзен е използван за портрета на Хайнрих фон Антверпен, летописец на Марк Бранденбург, вж. по-долу). вж. по-долу).
За известния древен историк, както и за други известни личности, са изработени многобройни медали и плакети с портрета на Момзен.
Възпоменателни плочи и паметници са изработени от Адолф Брют (1855-1939), Йоханес Гьотц (1865-1934), Йозеф Коварзик (1860-1911).
Портретът на Момсен се разпространява и върху пощенски картички, рекламни колекционерски снимки и марки.
И накрая, Момсен също е обект на карикатури.
По случай стогодишнината на Берлинския университет, на 1 ноември 1909 г., годишнината от смъртта на Момзен, е открита картината на седящия, създадена от Адолф Брют във Ваймар.
Берлинският скулптор Хайнрих Шплит изработва бюст на Момзен, който е излят от бронз и е поставен на пиедестал като паметник в Гардинг. Той е откраднат през 2001 г. и оттогава не е намерен. Бюстът на Момзен, който посетителите на града могат да видят днес на пазарния площад в Гардинг, е отливка на бюст на берлинския скулптор Карл Прахт.
В несъществуващата вече аптека „Момсен“ в Берлин-Шарлотенбург се намира отливка на мраморния бюст на Момсен, която скулпторът Фердинанд Хартцер създава през 1905 г. за галерията на берлинските професори в университета „Фридрих Вилхелм“.
На няколко места улици са кръстени на Момсен. Същото важи и за училищата. Действието на филмовата поредица Die Lümmel von der ersten Bank се развива в измислената гимназия Mommsen в Баден-Баден. В Берлин стадионът „Момсен“ носи неговото име. През 1903 г. е открита и гимназия „Момсен“ на улица „Вормсер“ в Берлин-Шарлотенбург, която след войната е обединена с гимназията „Кайзерин-Августа“ – днешната гимназия „Хайнц-Бергрюн“. Преди смъртта си Момсен прави дарение на учителската библиотека. Гимназията Theodor-Mommsen-Schule в Бад Олдезлоу, в която израства, е кръстена на него.
Вероятно въз основа на физиономията на осемдесетгодишния Момсен скулпторът Йозеф Упхус е проектирал фигурата на бранденбургския каноник и историограф Хайнрих фон Антверпен, който е работил през XII и XIII в.; във всеки случай според Ута Лехнерт приликата „вероятно не е случайна“. Бюстът е второстепенна фигура в монументална група 3 заедно с централната статуя на Ото II в берлинската Зигезаллее и е открит на 22 март 1899 г.
На 1 май 2003 г. един астероид получава името на Теодор Момсен: (52293) Mommsen.
На 1 декември 2017 г. в Берлин е открита паметна плоча на бившата му резиденция, Marchstraße 8, Берлин-Шарлотенбург (днес: Straße des 17. Juni 152).
Момсен е силно почитан от портретните медали, изработени приживе и посмъртно, които са широко разпространени сред съвременната образована средна класа в края на XIX и началото на XX век.
По случай 200-годишнината от рождението му на 2 ноември 2017 г. Deutsche Post AG издаде специална пощенска марка с номинална стойност 190 евроцента. Дизайнът е създаден от графичния артист Джулия Варбанов от Берлин.
През 1926 г. растителният род Mommsenia Urb. & Ekman от семейството на черномуцунестите растения (Melastomataceae) е наречено в негова чест.
Източници
