Руско-турска война (1806 – 1812)
gigatos | май 21, 2022
Резюме
Руско-турската война от 1806-1812 г. е една от поредицата войни между Руската и Османската империя.
Войната е предизвикана от оставката на владетелите на Молдова и Влахия Александър Муруси и Константин Ипсиланти през август 1806 г. По силата на руско-турските договори (в съответствие с разпоредбите на Ясийския мир от 29 декември 1791 г.) назначаването и отстраняването на владетелите на Молдова и Влахия трябваше да става със съгласието на Русия.
Руските войски на генерал И. И. Михелсон са въведени в княжествата през 1806 г., което не противоречи на член 16 от договора от Кючук-Кайнарджа (1774 г.). Армията му наброява до 40 000 души. На 11 ноември руските войски започват да преминават река Днестър. Командирите на крепостите Хотин, Бендери, Аккерман и Килия ги предават без бой. Паша, който отговаряше за Исмаил, не се поддаде на увещанията на Михелсон, който уверяваше, че руските войски навлизат в княжествата само за да спасят Турция от амбициозните планове на Бонапарт. По същото време комендантът на Русчук, Алемдар Мустафа паша, изпраща отряд войници в Букурещ и след като той е окупиран, турците започват да се отдават на всякакви насилия над жителите, но на 13 декември те са прогонени от отряда на генерал М. А. Милорадович и се отправят към Журджа. Опитът на генерал К. И. Мейендорф да превземе Измаил, предприет почти едновременно, завършва с неуспех. Междувременно Михелсон разполага силите си в зимните квартали на княжествата и се съюзява със сърбите, които през 1804 г. се разбунтуват срещу османската власт под ръководството на Г. Карагеорги. Османското влияние в княжествата е отслабено.
Едва на 18 декември Османската империя обявява война. Френският дипломат генерал О. Себастиани изиграва огромна роля за провокирането на войната. На армията на генерал-везира е наредено набързо да се съсредоточи край Шумла, а босненският паша с 20 000 души се отправя срещу сърбите, които успяват да превземат Белград на 30 ноември. Въпреки протестите на английския посланик, който се бори с френското влияние в Константинопол, той не успява да предотврати разрива с Русия. След това той напуска османската столица, за да се отправи към ескадрата на адмирал Д. Дъкуърт, която в края на януари 1807 г. със сила пробива Дарданелите и се спира срещу султанския дворец.
По внушение на Себастиани Портата започва писмени преговори с британците и докато те се проточват, започва усилено да укрепва прохода Дарданели, застрашавайки пътя за отстъпление на ескадрата на Дъкуърт. Последният осъзнава това и в края на февруари се оттегля от Константинопол. След това Портата сключва съюз с Франция, а Англия ѝ обявява война.
Формирането на турската армия върви бавно, но това не може да се използва, тъй като новият сблъсък с Наполеон не позволява подсилване на войските в княжествата и затова в началото на 1807 г. на Михелсон е наредено да се ограничи с отбраната. В настъплението са включени Черноморският флот и ескадрата на Сенжавин, плаваща в Средиземно море (Втората експедиция на архипелага), както и руските войски в Грузия.
През пролетта на 1807 г. започват активни военни действия по Дунав и в Кавказ. Руските войски окупират Хотин, Бендери, Акерман и Букурещ, а корпусът на генерал Мейендорф обсажда Измаил. Последният обаче не може да направи нищо и стои в Исмаил от началото на март до края на юли, като се ограничава само с отблъскване на турските атаки.
Корпусът на граф Н. М. Каменски, изпратен към Браилов, също няма успех и след няколко сблъсъка с врага се оттегля зад река Бусео. Милорадович, изпратен в Журджа, успява да разгроми османския отряд край село Турбат, но в началото на април също се оттегля в Букурещ. Междувременно везирът, събрал армия край Шумла, се готви да нахлуе във Влашко, но е забавен от бунта на яничарите в Константинопол, които свалят Селим III и провъзгласяват Мустафа IV за султан. Когато последният обявил намерението си да продължи енергично войната, везирът с четиридесетхилядна армия преминал Дунав при Силистра и се отправил към Букурещ, като се надявал по пътя да се свърже с корпуса на рушветчията Алемдар Мустафа паша, който следвал същия маршрут от Журджа. Тази връзка се провалила: на 2 юни Милорадович разбил авангарда на везира край Обилещ, който след това се върнал на десния бряг на Дунав. Междувременно на 19 юни Сенявин разгромява османския флот в битката при Атон.
В началото на 1807 г. сръбските въстаници, водени от Караджордже, подкрепени от руския отряд на И. И. Исаев, превземат Белград и на 10 юли 1807 г. Сърбия преминава под руски протекторат.
В Закавказието граф И. В. Гудович, първоначално неуспешен, на 18 юни побеждава ерзурумския сераскир Кер Юсуф Зиюддин-паша при река Арпачай. Черноморската ескадра на контраадмирал С.А. Пустошкин превзема Анапа.
Поредица от неуспехи, лошото състояние на армията и загубата на надежда за помощ от Наполеон, който е сключил мир с Русия в Тилзит, карат Портата да приеме предложението за примирие, направено от генерал Михелсон, което е сключено на 12 август 1807 г., с краен срок 3 март 1809 г. Руските войски трябваше да напуснат княжествата, а на Турция да бъдат върнати завзетите кораби и остров Тенедос. Османците се задължават да не навлизат в княжествата и да прекратят военните си операции в Сърбия.
Отвъд Кавказ през 1808 г. нещата придобиват неблагоприятен обрат: местното население, подстрекавано от персийски и турски агенти, се разбунтува; имаретският цар Соломон II явно се разбунтува срещу Русия. Персийците, подстрекавани от Англия, не се съгласяват с предложеното определяне на границата и предявяват претенции към Грузия. Граф И. В. Гудович пристига в Ериван, за да ги подчини, но предприетата на 17 ноември буря е отблъсната, и то с цената на много усилия. Въпреки това няколко персийски отряда, които нахлули в Грузия, били разбити.
Император Александър I е изключително недоволен от тези условия на примирието. Сключването на мира с Наполеон дава възможност да се увеличи числеността на Дунавската армия до 80 000 души. Вместо Мейендорф за главнокомандващ е назначен княз А. А. Прозоровски, на когото е наредено да определи други условия на примирието. Портата обаче не пожела да промени условията. По това време Наполеон води преговори за окончателен мир в Париж, но те са прекратени със заминаването му за Испания. В началото на 1808 г. отново започват преговори, но този път не с везира, а с по-влиятелния от турските паши – Мустафа (от Русчук). Преговорите са прекъснати от нов преврат в Турция, където Махмуд II е провъзгласен за султан. Мустафа, който вече е върховен везир, отхвърля всички руски искания и дава заповед за подготовка за война. След нова среща между Александър I и Наполеон в Ерфурт започват нови преговори, но не за дълго, тъй като през ноември Мустафа е убит от яничарите, а Портата се сближава с Англия и Австрия и проявява решителна настойчивост при договарянето на условията за мир с Русия.
На 12 март 1809 г. в Санкт Петербург пристига султански ферман с обявяване на война.
Княз Прозоровски решава да започне кампанията през 1809 г. с превземането на османските крепости на левия бряг на Дунав, на първо място Юржа, но щурмуването както на тази крепост, така и на Браилов завършва с неуспех.
Междувременно царят изискваше решителни действия; престарелият и болен главнокомандващ му противоречеше с различни причини за невъзможността да се премине Дунав преди есента. След това княз Багратион е изпратен в помощ на Прозоровски.
В края на юли корпусът на генерал Зас пресича Дунав при Галац и след това превзема Исакча и Тулча, без да произведе нито един изстрел. Авангардът на Атаман Платов навлиза в Бабадаг, след което основните сили също преминават на десния бряг на Дунав. На 9 август княз Прозоровски умира и командването на армията преминава в ръцете на Багратион. Лесното преминаване на Долен Дунав се дължи на малкия брой османски войски, тъй като везирът е преместил основните си сили в Сърбия в началото на май. По това време княз Прозоровски намира за възможно да отдели само трихилядния отряд на Исаев, който скоро е принуден да се върне във Влашко, за да помогне на сърбите.
По това време Сърбия търпи ужасни поражения и жителите ѝ масово бягат към австрийските граници. След като главните сили на княз Багратион преминават Дунав, корпусът на генерал Ланжерон е оставен във Велика Влахия, а корпусът на Есен е оставен край Бузек, за да подкрепи руските сили в Бесарабия, ако се наложи. Багратион, след като установява слабостта на противника на Долен Дунав, решава да се опита да превземе Силистра, към която започва да настъпва на 14 август, а няколко дни след това отрядите на генералите Марков и Платов превземат Мечин и Гирсов.
Междувременно, благодарение на субсидиите на Англия, османската армия е значително подсилена и великият везир възнамерява да се възползва от изтеглянето на основните руски сили към Долния Дунав, за да нахлуе във Влашко, да превземе Букурещ и по този начин да принуди Багратион да се оттегли на левия бряг на Дунав. През втората половина на август той започва да прекарва войските си през Юрая. Когато Ланжерон научава за това, решава, въпреки незначителността на силите си, да се срещне с османците и нарежда на генерал Есен, който се е преместил в Обилещ, да се присъедини към него. На 29 август близо до село Фрасина (на 9 версти от Джурджа) те атакуват османския преден отряд и го разбиват. Междувременно самият везир, получил тревожни новини от Силистра, не се придвижил от Жужа.
Междувременно Багратион продължава настъплението си; на 4 септември той разгромява корпуса на Хюсрев паша при Расеват, а на 18 септември се спира пред Силистра. Четири дни преди това крепостта Исмаил се е предала на отряда на генерал Зас. Везирът, научавайки за поражението на Расеват, преместил армията си от Зурджа обратно в Рустжук и изпратил заповед до войските, действащи срещу сърбите, също да побързат да се върнат там. По този начин окончателното поражение, което заплашва Сърбия, е временно спряно; разположеният там османски отряд се оттегля в град Ниш.
Междувременно Багратион се опасяваше от англо-турски десант в Добруджа и от османско настъпление от Варна; затова прехвърли корпуса на граф Каменски I, оставен в Исакча и Бабадаг, в Коварна, този на Есен – в Бабадаг, а отряда на Зас остави в Измаил. За действията срещу Силистра той разполагал с не повече от 20 000 войници; обсадата на крепостта била вяла и когато везирът се приближил към нея с основните сили на османската армия, Багратион намерил за необходимо да се оттегли към Черните води, като същевременно заповядал на Каменски да се изтегли към Кюстенджа. След това той се обръща към Санкт Петербург с молба да му разреши да изтегли армията на левия бряг на Дунав поради липсата на достатъчно провизии на десния бряг и опасността от разрушаване на мостовете от ледохода. В същото време той обещава да премине отново Дунав в началото на пролетта и да се отправи директно към Балканите. Последната акция от тази кампания е обсадата на Браилов от генерал Есен, който капитулира на 21 ноември. Царят, макар и крайно неудовлетворен от безплодността на предишните действия, се съгласи с ходатайството на Багратион, но при условие, че Мачин, Тулча и Гирсово останат окупирани на десния бряг на Дунав.
Още през 1809 г. Гудович е заменен от Тормасов в Кавказ. Заплашен от Персия и Османската империя, той не се решава да нападне, но когато персите навлизат в руска територия, той ги посреща при река Шамхор и ги принуждава да отстъпят, след което отново започва преговори за мир. Възползвайки се от това, Тормасов изпраща отряд на княз Орбелиани, за да превземе крепостта Поти, която служи за комуникационна точка между османците и Абхазия и Имеретия: крепостта е превзета на 16 ноември. Друг отряд, изпратен в Имеретия, пленява нейния цар Соломон, а жителите се заклеват във вярност на Русия. От Севастопол е изпратена ескадра с десантни войски до Анапа, чиито укрепления са подновени от османците. Крепостта е превзета на 15 юли и окупирана от руския гарнизон.
Междувременно княз Багратион, огорчен от неодобрението на монарха, поискал да бъде освободен от поста главнокомандващ и на негово място бил назначен граф Каменски II, който току-що се бил отличил във войната срещу Швеция. В началото на март 1810 г. той пристига в Дунавската армия, чиято численост достига 78 хиляди души.
Планът за действие на новия главнокомандващ бил следният: корпусите на Зас и Ланжерон преминали при Туртукай и обсадили Рустук и Силистра; корпусът на граф Каменски I се насочил към Базарджик; главните сили (стоящи в Мала Влахия, отрядът на Исаев се придвижил към Сърбия, срещу която османците отново заели застрашителна позиция; отряд под командването на генерал-майор граф Кукато бил оставен да прикрива Влахия.
По това време Османската империя изобщо не е готова за война и събирането на войските ѝ в Шумла е съпроводено с големи трудности. Граф Каменски 2, бързайки да се възползва от нея, преминава Дунав при Гирсов и се придвижва напред в средата на май; на 19 май Зас превзема Туртукай; на 22 щурмува Базарджик, на 30 се предава Силистра, обсажда корпусите на Ланжерон и Раевски, а на 1 юни пада Разград. Руските настъпателни войски окупират Балчик и линията Варна-Шумен. Паричните субсидии от британското правителство обаче позволяват на османците да продължат войната; бързо набрани войски са изпратени в Шумла, Русчук и на сръбската граница. За да спечели време, везирът предложил примирие, но то било отхвърлено.
Междувременно руската армия се придвижва неумолимо към Шумла и до 10 юни тя е обкръжена от три страни. Главнокомандващият, уверен в слабостта на гарнизона, започва щурм на крепостта на 11 юни, но след упорита двудневна битка е убеден, че Шумла не може да бъде превзета с открита сила, затова преминава към плътна блокада. Надяваше се да превземе крепостта чрез глад, но когато няколко дни по-късно голям транспорт с провизии успя да стигне дотам, тази надежда също изчезна.
Междувременно в други точки на театъра на военните действия напредъкът беше спрял; отвсякъде се искаха подкрепления, а нямаше откъде да се вземат. Тогава главнокомандващият решава да изтегли всичките си сили към Рущук, да превземе тази крепост и въз основа на нея да се придвижи през Търнов отвъд Балкана. Оставяйки корпуса на граф Каменски I да следи Шумла и Варна, основните сили се приближават към Русчук на 9 юли, когато към тях се присъединява корпусът на Зас; след 10 дни бомбардировки на 22 юли е предприета атака, но тя е отблъсната и струва на руската армия тежки загуби.
Междувременно везирът, научил за оттеглянето на руските основни сили, на няколко пъти се опитва да атакува отрядите, оставени да наблюдават Шумла, но на 23 юли е напълно разбит от граф Каменски I. Въпреки това главнокомандващият заповяда на граф Каменски I да се оттегли до линията на Траяновия вал и след като разруши укрепленията при Базарджик, Мечин, Тулча и Исакча, да привлече оставените там гарнизони; в същото време отрядът на Ланжерон, оставен в Разград, получи заповед да се присъедини към главната армия. Рущук продължава да остава в плътна обкръжаваща среда, а опитът на турците да освободят крепостта завършва на 26 август с нещастна за тях битка при Батин, след която руските войски превземат Систов, Бела, Търново и Оршова. На 15 септември Рушук и Журжа се предават.
Сърбите също успяват само благодарение на изпратените им силни подкрепления (първо отрядът на И. К. О’Рурк, а след това корпусът на А. П. Сас), така че Сърбия е освободена в началото на октомври. След падането на Рущук, на 9 октомври граф Каменски II се придвижва нагоре по Дунав, за да превземе османските крепости до сръбската граница. Никопол и Турно се предават без съпротива; в същото време отрядът на генерал-майор граф Воронцов превзема Плевен, Ловча и Селви и разрушава укрепленията им. Зимният поход отвъд Балканите обаче е сметнат за невъзможен от главнокомандващия по причини, свързани с храната; затова той решава да остави половината от армията в окупираните крепости, а другата половина да бъде настанена в княжествата за зимата.
Отвъд Кавказ, след безплодни преговори с персите, военните действия се възобновяват и като цяло са благоприятни, а след поражението на врага при Ахалкалаки персите отново започват преговори за мир. Действията на Черноморския флот се ограничават до превземането на крепостта Сухум-Кале.
Междувременно в началото на 1811 г. отношенията на Русия с Франция се изострят дотолкова, че предвещават близка война, и за да укрепи руските сили по западната граница, Александър I нарежда на граф Каменски да отдели пет дивизии от армията си, да ги изпрати отвъд река Днестър, а останалите войски да ограничи до защитата на окупираните крепости; същевременно му казва да побърза да сключи мир, но при условие, че признае границата по река Дунав и предишните руски изисквания. Главнокомандващият изтъкна, че тези заповеди са неприложими, и предложи енергично настъпление на Балканите.
Междувременно Наполеон полагаше всички усилия да попречи на Турция да сключи мир; това бе поискано и от Австрия. Подчинявайки се на влиянието им, Портата усилено събира сили, за да нанесе чувствителен удар на руснаците: войските ѝ се съсредоточават в Етрополските Балкани, а в Ловча е разположен техният авангард (15 хил. души), воден от Осман бей. Граф Н. М. Каменски, очаквайки потвърждение на плана си за придвижване отвъд Балкана, възнамеряваше да подготви пътя дотам и заповяда на отряда на граф Сен-При да превземе Ловча, което беше изпълнено на 31 януари; но след това, по заповед на тежко болния главнокомандващ, отрядът се върна на Дунава.
Скоро след това Каменски е назначен за командир на 2-ра резервна армия и през март 1811 г. е отзован от Османската империя, а Дунавската армия е поверена на генерала от пехотата М. И. Голенишчев-Кутузов.
Поставяйки начело на армията, чиито сили чрез премахването на 5 дивизии са намалени почти наполовина (остават около 45 хил.), новият главнокомандващ се оказва в трудно положение, още повече че османската армия през пролетта на 1811 г. нараства до 70 хил. С оглед на това Кутузов смята за необходимо да действа особено предпазливо и, както сам се изразява, „да запази скромно поведение“.
След като се запознал с врага си още по време на Екатеринските войни, той изчислил, че османците ще се ограничат с демонстрации по Долния Дунав, докато основните сили ще бъдат изпратени към Средния Дунав, за да превземат Букурещ, преминавайки оттам. Ето защо, след като разрушава укрепленията на Силистра и Никопол, Кутузов насочва основните си сили към Рустюк и Цуржа. Войските на Зас в Малка Влахия и тези на О’Рурк в Белград прикриват дясното му крило; лявото крило се охранява от отряди, разположени на Долен Дунав и край Слобозия. Едновременно с тези приготовления Кутузов започва преговори за мир с везира. Но тъй като император Александър не се съгласява да намали предишните си искания, а османците, от своя страна, също се оказват изключително непреклонни, преговорите са прекратени. Бездействието на руснаците убеждава везира в тяхната слабост и той решава да предприеме настъпление към Русчук и след като овладее тази крепост, да премине Дунав и да разгроми Кутузов; в същото време друга османска армия, Исмаил-бей, събрана край София, трябва да премине край Видин и да нахлуе в Малка Влахия. Когато двете армии бяха обединени, Букурещ трябваше да бъде превзет.
В началото на юни везирът тръгва от Шумла и на 22 атакува руснаците при Русчук, но е разбит и се оттегля на предварително укрепена позиция край село Кадикьой (15-20 версти южно от Русчук). Въпреки победата си, Кутузов по различни причини смята за опасно да остане при Рашчук и затова, след като разрушава укрепленията му, прехвърля всички войски на левия бряг. След това, подсилвайки отрядите на дясното и лявото крило и укрепвайки укрепленията при Журжа, самият главнокомандващ и корпусът на А. Ф. Ланжерон се разположиха в един проход на север от него, надявайки се в случай на преминаване на Дунав да нанесат тежък удар на везира. В същото време, знаейки, че все още не може да се очаква бързо избухване на война на западната граница, той поиска разрешение да прехвърли към Дунав от Яш 9-та дивизия и от Хотин 15-та дивизия.
След като Кутузов се оттегля на левия бряг, везирът окупира Рустчук, но не се движи оттам през целия юли, изчаквайки резултатите от действията на Исмаил бей. Последният пристигнал във Видин едва в средата на юли, а на 20 юли започнал да преминава Дунав с войските си (около 20 хил.). След като окупира Калафат и се окопава здраво в него, той се придвижва срещу отряда на Зас (около 5 хил. души), но не успява да превземе недостъпната руска позиция. Когато на 24 юли към Зас се присъединяват О’Рурк и граф Воронцов и руският флот наближава Дунав, Измаил бей е лишен от възможността да навлезе в Малка Влахия.
Междувременно везирът решава да премине на левия бряг, за да се възползва от огромното предимство на силите си, да победи Кутузов и като застраши комуникациите на Зас, да го принуди да отвори пътя за Исмаил бей. Приготовленията на везира продължиха дълго, така че едва през нощта на 24 август силите му започнаха да преминават на 4 версти над Рашчук. Към 2 септември до 36 хиляди османци са на левия бряг, където те, както обикновено, веднага се окопават, а на десния бряг остават до 30 хиляди. Вместо да атакува незабавно Кутузов, който разполагал с не повече от 10 хиляди души, везирът останал на място. Благодарение на бездействието си главнокомандващият имаше време да привлече отряда на генерал Есен, който стоеше на река Олт (като резерв за Сас), и осъзнавайки, че това е критичният момент във войната, той не чака заповеди от Санкт Петербург по отношение на 9-а и 15-а дивизия, а доброволно ги изпраща: Той заповяда на първите да побързат към Цуржа, а на вторите – към Обилещ, за да прикрият лявото крило на армията от Туртукай и Силистра, откъдето също заплашваше да се появи врагът.
Пристигането на 9-та дивизия (на 1 септември) увеличава силите на Кутузов до 25 000 души и той обгражда укрепения османски лагер с линия от редути по фланговете на Дунав. В същото време той замисля смел план: решава да прехвърли част от войските си на десния бряг, да отблъсне останалата част от османската армия и така да прекъсне комуникациите на везира. За да се осъществи това начинание, още в средата на септември на река Олт започват да се строят салове и ферибот.
Междувременно Исмаил бей атакува два пъти Засус (на 17 и 30 септември), за да отвори пътя към Юрия, но и двата пъти не успява. След това везирът му заповяда да се върне отвъд Дунав, да се придвижи до Лом Паланка, където бяха събрани много кораби, и като премине отново на левия бряг, да настъпи в тила на Кутузов. Когато последният научава своевременно за този план, той изпраща в Лом Паланка отряда на полковник Енгелхардт, който успява да унищожи османските кораби през нощта на 27 септември. След като научи за това, Исмаил бей вече не смееше да напусне Калафат.
Следвайки този план, Кутузов го привежда в изпълнение: на 1 октомври отрядът на генерал Марков (5 хил. пехотинци, 2,5 хил. кавалеристи и 38 оръдия) преминава на десния бряг на Дунав, а на 2 октомври, на разсъмване, внезапно атакува останалите османски войски, които, уплашени от паниката, бягат към Рустук, отчасти към Разград. След това Марков, разположил батареите си на десния бряг, започнал да разбива лагера на везира. Тогава везирът веднага се обърна към Кутузов с молба за примирие, но без да дочака отговор, през нощта отплава с лодка за Русчук, като предаде командването на Капан-оглу. На 3 октомври руската дунавска флотилия окончателно прекъсва връзката с десния бряг и остатъците от османската армия се оказват в отчаяно положение с изчерпани запаси.
На 10 и 11 октомври Туртукай и Силистра са окупирани от части на 15-та дивизия; по същото време акцията срещу Исмаил бей също е успешна и завършва с отстъплението му към София. Това положение на нещата в крайна сметка накара Портата да склони на мир.
В резултат на умелата дипломация на Кутузов османското правителство е склонно да подпише мирен договор.
На 16 май 1812 г. е подписан Букурещкият договор.
Източници
