Мари Тюсо

Mary Stone | октомври 19, 2022

Резюме

Мари Тюсо, родена като Мари Грошолц на 1 декември 1761 г. в Страсбург и починала на 16 април 1850 г. в Лондон на 88-годишна възраст, е френска скулпторка и създателка на Музея на восъчните фигури на Мадам Тюсо, който открива в Лондон на 74-годишна възраст.

Мадам Тюсо живее с швейцарски лекар-скулптор, който я учи на изкуството на восъчното моделиране. Надарена и страстна, тя много скоро създава образи на личности от онова време, като Волтер, Бенджамин Франклин и Жан-Жак Русо, и живее в двора на краля във Версай. Революцията ѝ позволява да разшири таланта си със създаването на предсмъртни маски на екзекутирани известни личности. Когато тя заминава в изгнание във Великобритания, чучелата на Луи XVI и Мария-Антоанета са ценени от английската публика.

Мари Гросхолц (понякога изписвана като Гросхолц или Гросхолц) е родена в Страсбург през 1761 г. в семейството на баща войник, Йозеф Гросхолц от Франкфурт, който е убит в Седемгодишната война два месеца преди раждането на Мари. Майка ѝ Ан Мари Валдер трябва да напусне семейния дом, за да стане прислужница в Берн при д-р Филип Курций (1741-1794). Курций е бил физик, лекар и восъчен скулптор – техника, която е използвал главно за илюстриране на анатомията. По-късно започва да рисува портрети. Отсъствието на баща ѝ и присъствието му в дома на д-р Къртиус означава, че Мари го смята за „свой чичо“.

През 1765 г. Филип Кюртиус се премества в Париж, за да започне да се занимава с восъчни портрети, като оставя Мари и майка ѝ в Берн. Той прави портрет на мадам дю Бари, любовницата на Луи XV. Този портрет е най-старият модел, който все още е изложен.

През 1767 г. Филип Кюртюс довежда Мари и майка ѝ в Париж. През 1770 г. той за първи път излага восъчните си фигури и изложбата привлича голяма публика. През 1776 г. изложбата е преместена в Palais-Royal. Филип Курций учи Мария на изкуството на восъчното моделиране и я кара да работи за него. Тя проявяваше определен талант. Първата ѝ работа е ликът на Франсоа Мари Аруе (известен като Волтер) през 1777 г. През 1778 г. тя прави и лика на Жан-Жак Русо, а по същото време и портрета на Бенджамин Франклин.

През 1782 г. Филип Курций излага бюстове на известни личности на булевард „Дю Темпъл“. Изложбата включва Caverne des Grands Voleurs, в която са представени скулптури на престъпници, чиито тела Филип Курций е възстановил след екзекуцията им, за да създаде техен портрет. По-късно Мария Тюсо използва тази идея, за да създаде своята „Стая на ужасите“.

Скоро след това Париж е обхванат от бурните събития на Френската революция. Мари участва по свой начин. През този период тя създава много от най-известните си портрети, включително на Наполеон и Робеспиер. Според украсените ѝ мемоари тя е била в много добри отношения с кралското семейство и по-специално от 1780 до 1788 г. е преподавала изкуства на сестрата на Луи XVI. Според нея присъствието ѝ било толкова ценено, че тя живяла във Версай в продължение на осем години.

На 12 юли 1789 г. главите на Некер и Луи-Филип II, херцог Орлеански, изработени от Къртиус, са носени начело на революционното шествие два дни преди Революцията.

В измислените си мемоари Мари Тюсо разказва, че е била арестувана от революционерите и изобличена от конкурента си Жак Дютрюи, гримьор и помощник на палача Сансон. Твърди, че е чакала да бъде гилотинирана в същата затворническа килия като Жозефин дьо Боарне. Въпреки че главата ѝ вече е обръсната за екзекуцията, благодарение на намесата на художника Давид тя е освободена заради таланта си в скулптурата (предимно от восък), а след това е наета да изработи предсмъртни маски за жертвите на гилотината, някои от които са нейни приятели. Тя изработва маските на Мария-Антоанета, Марат и Робеспиер.

През 1794 г., след смъртта си, Филип Курций завещава колекцията си от восъчни фигури на Мария. На следващата година се омъжва за Франсоа Тюсо, строителен инженер от Макон, на 28 октомври 1795 г. в Париж, и ражда три деца: мъртвородено момиче и две момчета, Жозеф (1798-) и Франсоа.

През 1802 г., след Амиенския мир, с който се слага край на Втората коалиция, Мари е поканена в Лондон от салонния магьосник Пол Филидор, който е инициатор на фантасмагорични представления с магически фенери и я кара да подпише договор за сътрудничество. Тя напуска съпруга си и заминава за британската столица с най-големия си син Джоузеф, който е на 4 години, за да представи колекцията си от портрети във Великобритания и Ирландия, но живее на безценица, а половината от печалбата ѝ е взета от Пол Филидор. По време на пътуването Третата коалиция не ѝ позволява да се върне във Франция, така че тя продължава да пътува сама из Британските острови с восъчните си музеи. Творбите ѝ на тема Френската революция и терора са изложени в публично достъпни зали в градовете, които посещава. Тя придружава изложбите си с информационни каталози за представените хора и изготвя рекламни материали като брошури и реклами в местните вестници.

Изложбите ѝ привличат много посетители, което позволява на Мари Тюсо да изпраща пари на съпруга и сина си във Франция. За съжаление, съпругът ѝ е голям скъперник и е принуден да продаде част от колекцията восъчни скулптури, която остава в Париж.

През октомври 1822 г. вторият син на Мари Тюсо, Франсоа, се присъединява към майка си, когато тя и по-големият ѝ син смятат, че той се е удавил при опит да прекоси Ламанша пет години по-рано. Франсоа Тюсо е дърводелец и сега изработва дървените ръце и крака на фигурите на майка си.

През 1835 г. 74-годишната Мария Тюсо, която е уморена от скитническия си живот, открива първата си постоянна изложба в стая под наем на улица „Бейкър“, наречена „Базар на улица „Бейкър“ – музеят на восъчните фигури, който ще се превърне в „Мадам Тюсо“. Една от основните атракции е Камерата на ужасите, в която в две части са представени жертвите на Френската революция и убийците. През 1838 г. тя прави портрет на кралица Виктория по случай нейната коронация, което превръща музея в модно място.

През 1838 г., загрижена за общественото си положение, тя пише силно романтизираните си мемоари: придава на баща си знатен произход, докато той произхожда от род на палачи и екзекутори, изпълняващи длъжността в Страсбург, професия, опетнена с позор и жертва на народния остракизъм. През 1842 г. тя рисува автопортрет, който все още може да се види на входа на музея, където все още има някои скулптури, изработени от самата Мария.

През 1850 г. тя умира в дома си в Лондон в съня си на 88-годишна възраст. На дясната страна на наоса на църквата „Света Мария“ на улица „Кадоган“ в Лондон е поставена паметна плоча в чест на „мадам Мари Тюсо“, на която е посочена датата на смъртта ѝ – 15 април 1850 г.

Неговите синове и внуци поемат семейния бизнес. През 1884 г. внукът ѝ Джоузеф Тюсо премества колекцията на ново място на Мерилебон Роуд, но пожар през 1925 г. и бомбардировките по време на Втората световна война унищожават голяма част от оригиналните творби на Мари Тюсо.

Музеят на восъчните фигури на мадам Тюсо се превръща в основна туристическа атракция в Лондон и разширява дейността си със създаването на музеи в Амстердам, Хонконг (връх Виктория), Лас Вегас, Копенхаген и Ню Йорк.

През 2016 г. Камерата на ужасите в лондонския музей беше затворена заради оплаквания от посетители.

На 6 март 2007 г. музеят и групата „Тюсо“ стават собственост на Merlin Entertainments.

Външни връзки

Източници

1. Marie Tussaud
2. Мари Тюсо
3. a b c d e f g h et i @NatGeoFrance, « Comment Madame Tussaud a érigé son empire de cire », sur National Geographic, 19 octobre 2018 (consulté le 20 avril 2021)
4. (en) Pauline Chapman, Madame Tussaud’s Chamber of Horrors, Constable, 1984, p. 27.
5. (en) Pamela Pilbeam, Madame Tussaud, A&C Black, 2006, p. 60.
6. ^ Tussaud, John Theodore (1921). The Romance of Madame Tussaud’s (2nd ed.). First published 1858. London: Odhams Press Limited. Retrieved 18 May 2022.{{cite book}}: CS1 maint: location (link)
7. ^ Pilbeam 2006, p. 17.
8. ^ Lilti, Antoine (16 June 2017). The Invention of Celebrity. Wiley. p. 96. ISBN 9781509508778. Retrieved 30 November 2017.
9. ^ a b Du Plessis, Amelia. „England – Madame Tussauds“. Informational site about England. Archived from the original on 13 December 2011. Retrieved 12 July 2011.
10. «Marie Tussaud | French modeler». Encyclopædia Britannica (em inglês)
11. «“Tussaud, Anna Maria (bap. 1761, d. 1850)“». Encyclopædia Britannica (em inglês). Consultado em 25 de setembro de 2017. Arquivado do original em 25 de setembro de 2017
12. Enciclopedia Británica (11ªedición, 1910-1911). Prensa de la Universidad de Cambridge, ed. Marie Tussaud.
13. a b «La sangrienta historia del museo de cera de Madame Tussaud y sus creaciones misteriosas». 21 de febrero de 2015. Archivado desde el original el 18 de septiembre de 2016. Consultado el 17 de septiembre de 2016.