Ив Танги

Mary Stone | декември 21, 2022

Резюме

Раймонд Жорж Ив Танги (5 януари 1900 г. – 15 януари 1955 г.), известен като просто Ив Танги , фр:  , е френски художник сюрреалист.

Танги, син на пенсиониран капитан от военноморските сили, е роден на 5 януари 1900 г. в Министерството на военноморските въпроси на площад „Конкорд“ в Париж, Франция. Родителите му са от бретонски произход. След смъртта на баща му през 1908 г. майка му се връща в родния си Локронан, Финистер, и той прекарва голяма част от младостта си при различни роднини.

През 1918 г. Танги се присъединява за кратко към търговския флот, след което е призован в армията, където се сприятелява с Жак Превер. След края на военната си служба през 1922 г. се завръща в Париж, където работи различни странни работи. Попада на картина на Джорджо де Кирико и е толкова дълбоко впечатлен, че решава сам да стане художник въпреки пълната липса на формално образование.

Танги имаше навика да бъде напълно погълнат от текущата картина, върху която работеше. Този начин на създаване на произведения на изкуството може би се дължи на много малкото му студио, в което е имало достатъчно място само за едно мокро произведение.

Чрез приятеля си Превер около 1924 г. Танги се запознава с кръга на художниците сюрреалисти около Андре Бретон. Танги бързо започва да развива свой собствен уникален стил на рисуване, прави първата си самостоятелна изложба в Париж през 1927 г. и се жени за първата си съпруга Жанет Дюкрок (1896-1977) през същата година. През този натоварен период от живота му Бретон дава на Танги договор да рисува по 12 творби годишно. С фиксираните си доходи той рисува по-малко и в крайна сметка създава само осем творби за Бретон.

През декември 1930 г., по време на ранна прожекция на филма на Бунюел и Дали „Златна възраст“, десни активисти отиват във фоайето на киното, където се прожектира филмът, и унищожават произведения на изкуството на Дали, Жоан Миро, Ман Рей, Танги и други.

През 30-те години на ХХ в. Танги с удоволствие възприема бохемския начин на живот на борещия се за оцеляване художник, което в крайна сметка води до провал на първия му брак. През 1938 г., когато заминава за Лондон със съпругата си Жанет Дюкрок, за да подреди първата си ретроспективна изложба във Великобритания в галерията Guggenheim Jeune, той има интензивна афера с Пеги Гугенхайм. Изложбата има голям успех и Гугенхайм пише в автобиографията си, че „Танги се оказва богат за първи път в живота си“. Тя закупува за колекцията си картините му „Въздушна тоалетна“ (Toilette de L’Air) и „Слънцето в бижутерската си кутия“ (Le Soleil dans son écrin). Танги рисува на Пеги и две красиви обеци. Аферата продължава както в Лондон, така и в Париж, и приключва едва когато Танги се запознава с колежка художничка сюрреалистка, която ще стане негова втора съпруга.

През 1938 г., след като вижда работата на колегата си художник Кей Сейдж, Танги започва връзка, която води до втория му брак. С избухването на Втората световна война Сейдж се връща в родния си Ню Йорк, а Танги, преценен като негоден за военна служба, я последва. Той прекарва остатъка от живота си в Съединените щати. Сейдж и Танги се женят в Рино, Невада, на 17 август 1940 г. Бракът им се оказва траен, но напрегнат. И двамата пиели много, а Танги нападал Мъдреца словесно, а понякога и физически, като я бутал и понякога дори я заплашвал с нож насаме и на обществени събирания. Според разкази на приятели Сейдж не е реагирала на агресията на съпруга си. Към края на войната двойката се премества в Уудбъри, Кънектикът, и преустройва стара фермерска къща в ателие за художници. Те прекарват остатъка от живота си там. През 1948 г. той става натурализиран гражданин на Съединените щати.

През януари 1955 г. Танги получава фатален инсулт в Уудбъри. Тялото му е кремирано, а пепелта му се съхранява до смъртта на Сейдж през 1963 г. По-късно прахът му е разпръснат от приятеля му Пиер Матис на плажа в Дуарненез в любимата му Бретан, заедно с този на съпругата му.

Картините на Танги се отличават с уникален, незабавно разпознаваем стил на непредставителен сюрреализъм. Те показват обширни абстрактни пейзажи, предимно в строго ограничена палитра от цветове, като само от време на време се появяват проблясъци на контрастни цветни акценти. Обикновено тези извънземни пейзажи са населени с различни абстрактни форми, понякога ъгловати и остри като парчета стъкло, понякога с интригуващо органичен вид, като гигантски амеби, внезапно превърнати в камък.

Според Наталия Бродскайа, „Мамо, татко е ранен! (1927) е една от най-впечатляващите картини на Танги. Бродскайа пише, че картината отразява дълга му към Джорджо де Кирико – падащи сенки и класически торс – и внушава усещане за обреченост: хоризонтът, пустотата на равнината, самотното растение, димът, безпомощността на малките фигури. Танги казва, че това е образ, който е видял изцяло във въображението си, преди да започне да го рисува. Твърди също, че е взел заглавието на тази и други творби от учебниците по психиатрия: „Спомням си, че прекарах цял следобед с … Андре Бретон“, казва той, „прелиствайки книгите по психиатрия в търсене на изказвания на пациенти, които биха могли да бъдат използвани като заглавия за картини“. Дженифър Манди обаче открива, че заглавието на тази картина и на няколко други е взето от книгата за паранормални явления Traite de metaphysique (1922 г.) на д-р Шарл Рише.

Стилът на Танги оказва важно влияние върху няколко по-млади художници, като Роберто Мата, Волфганг Паален и Естебан Франсес, които през 30-те години възприемат сюрреалистичния стил. По-късно картините на Танги (и не толкова пряко – тези на де Кирико) повлияват върху стила на френския анимационен филм от 1980 г. Le Roi et l’oiseau на Пол Гримо и Превер. Творбите на Танги оказват влияние и върху кориците на научната фантастика на илюстратора Ричард Пауърс.

1950s

Източници

1. Yves Tanguy
2. Ив Танги
3. ^ „UPI Almanac for Saturday, Jan. 5, 2019“. United Press International. January 5, 2019. Archived from the original on January 5, 2019. Retrieved September 6, 2019. artist Yves Tanguy in 1900
4. ^ Schalhorn 2001, p. 211.
5. ^ „Yves Tanguy | Encyclopedia.com“. www.encyclopedia.com. Retrieved 2020-04-03.
6. ^ Schalhorn 2001, p. 212.
7. ^ Dalley, Jan (2019-11-01). „Peggy Guggenheim: surrealism in a cold climate“. www.ft.com. Archived from the original on 2022-12-10. Retrieved 2020-04-03.
8. a b BnF források (francia nyelven). (Hozzáférés: 2019. szeptember 4.)
9. a b Internet Speculative Fiction Database (angol nyelven). (Hozzáférés: 2017. október 9.)
10. a b Brockhaus (német nyelven). (Hozzáférés: 2017. október 9.)
11. a b Tanguy, Yves, Yves Tanguy
12. dont il aperçoit, en 1923, d’une plateforme d’autobus, dans une vitrine le tableau « Le Cerveau de l’enfant ». Il saute du bus en marche pour le voir de plus près, reproduisant sans le savoir la même réaction qu’a eu André Breton quelques années plus tôt (Angliviel, page 173).
13. René Passeron, Encyclopédie du Surréalisme, éd. Somogy, 1975 p. 241
14. 1,0 1,1 Εθνική Βιβλιοθήκη της Γαλλίας: (Γαλλικά) καθιερωμένοι όροι της Εθνικής Βιβλιοθήκης της Γαλλίας. 120276215. Ανακτήθηκε στις 4  Σεπτεμβρίου 2019.