Рьоне Крьовел

Dimitris Stamatios | декември 26, 2022

Резюме

Рене Кревел, роден на 10 август 1900 г. в Париж 10e и починал на 18 юни 1935 г. в Париж, е френски писател и поет, дадаист, а след това и сюрреалист, член на Ордена на Толедо на Луис Бунюел и Федерико Гарсия Лорка.

Роден в парижко буржоазно семейство, Рене Кревел учи в лицея „Янсон дьо Сали“, където се запознава с Жан-Мишел Франк (който става декоратор) и Марк Алегре (който става филмов режисьор). След бакалавърската си степен учи литература и право в Сорбоната, но изоставя аудиторията, за да чете и обсъжда с художници. Запознава се с Марсел Соважо. Той е само на 14 години, когато баща му се самоубива.

По време на военната си служба се запознава с Роже Витрак и Макс Морис. През 1921 г. се запознава с Андре Бретон и се присъединява към сюрреалистите. В края на 1922 г. той повежда групата към експерименти с „принудителен сън“, които Бретон първоначално приема доброволно. Кревел впечатлява Бретон с качеството на своето красноречие дотолкова, че Бретон съжалява, че сесиите не са били записани: „Щяхме да имаме безценен документ, нещо като „чувствителния спектър“ на Кревел.

Изключен от движението през октомври 1925 г., той се присъединява към Тристан Цара и Дада. Участва като актьор в постановката на пиесата на Цара „Cœur à gaz“ в костюм, създаден от Соня Делоне. За нея той пише статията Les Robes de Sonia Delaunay, в която възхвалява таланта на художничката. През 1926 г. се разболява от туберкулоза. През 1929 г. изгнанието на Леон Троцки го кара да поднови връзките си със сюрреалистите. Верен последовател на Андре Бретон, той се изтощава в опитите си да обедини сюрреалистите и комунистите. Член е на Френската комунистическа партия от 1927 г., но е изключен през 1933 г.

Участва активно в организирането на Международния конгрес на писателите за защита на културата през 1935 г., към който се присъединява и групата на сюрреалистите. Бретон е назначен за говорител. Въпреки това, след ожесточена разправия с Иля Еренбург, който представлява съветската делегация, последният постига забрана на речта на Бретон и изключването му от конгреса.

Рене Кревел, който не може да си представи отсъствието на сюрреалистите на този конгрес, си тръгва разочарован и отвратен. Освен това на 16 юни той току-що е научил, че страда от бъбречна туберкулоза, въпреки че е смятал, че е излекуван. На следващата вечер той се самоубива с газ в апартамента си, като написва на лист хартия: „Моля, изгорете ме. Отвращение“.

Еужен Дабит отбелязва в дневника си: „…той беше туберкулозен. Изгубени. Но той криеше болестта си с такава смелост. Никога няма да мога да забравя лицето му. Толкова много свежест, щедрост, страст в него; отвращение от низостта, насилие срещу буржоазния свят… преди две седмици бяхме един до друг, на заседание на конгреса… а сега Кревел е мъртъв. Не и в паметта ни…“

Клаус Ман, негов близък приятел, обобщава в книгата си „Повратната точка“: „Той се самоуби, защото се страхуваше от лудостта, самоуби се, защото смяташе, че светът е луд.

Кревел – пише Андре Бретон през 1952 г. в своите Entretiens – с онзи красив младежки поглед, който все още виждаме на някои снимки, съблазните, които упражнява, страховете и смелостта, които така бързо се събуждат у него… през всичко това доминира мъката. Освен това той е психологически много сложен, завладян от някаква лудост, която го обзема от любовта му към XVIII век и по-специално към Дидро.“

През 20-те години на ХХ в. е чест гост в Сен-Максим, където посещава приятеля си Виктор Маргерит и отсяда в Hôtel du Commerce и Hôtel des Palmiers. През зимния сезон той редовно посещава замъка Сен Бернар (днес наричан Вила Ноайе) в Хиер, където е приет радушно от приятелите си Мари-Лор дьо Ноайе и Шарл дьо Ноайе.

„Роден в бунт, както други се раждат със сини очи“, както пише Филип Супо, той лежи в семейната гробница в гробището на Монтруж.

Рене Кревел има любовна връзка с американския художник Юджийн Маккоун, модел на Артър Бругъл в La mort difficile, както и с Мопса Стернхайм (де) от 1928 г. Последната му спътница е аржентинската графиня „Тота“ де Куевас де Вера.

Посмъртни публикации

Източници

1. René Crevel (écrivain)
2. Рьоне Крьовел
3. Archives de l’état civil de Paris en ligne, mairie du 10e arrondissement, acte de naissance no 3312, année 1900.
4. (en-US) « The Order of Toledo: Buñuel and the occult versus the hegemonic », sur A*Desk
5. Mathieu Lindon, « Crevel pleins gaz », sur Libération (consulté le 26 mai 2022)
6. Georges Le Rider, Florence Callu, Jean Toulet, Sabine Coron, Sonia & Robert Delaunay : [exposition], Bibliothèque nationale, [Paris, 15 décembre 1977-29 janvier 1978], Paris, éditions de la Bibliothèque nationale de France, 1977, 178 p. (ISBN 2-7177-1388-3), p. 67
7. ^ Détours, Paris, Gallimard, 1924, La Nouvelle Revue française
8. ^ Crevel, René (1932). Le Clavecin de Diderot. Paris: Éditions Surréalistes. p. 161, „Afterword“.
9. ^ Crevel, René (1932). Le Clavecin de Diderot. Paris: Éditions Surréalistes. p. 162, „Afterword“.
10. ^ René Crevel, Le Clavecin de Diderot, Parigi, Éditions Surréalistes, 1932, p. 161, „Postfazione“.
11. René Crevel // Энциклопедия Брокгауз (нем.) / Hrsg.: Bibliographisches Institut & F. A. Brockhaus, Wissen Media Verlag