Голямо земетресение в Канто

gigatos | януари 18, 2023

Post Views: 6

Резюме

Голямото земетресение в Канто (Kantō ō-jishin) разтърсва равнината Канто на главния японски остров Хоншу в 11:58:44 ч. по Гринуич (02:58:44 ч. по Гринуич) в събота, 1 септември 1923 г. Според различни сведения продължителността на земетресението е била между четири и десет минути. Обширни пожари и дори огнен вихър са увеличили броя на жертвите. Документирани са расистки граждански вълнения след бедствието (т.е. клането в Канто).

Земетресението е било с магнитуд 7,9 по моментната скала (Mw ), като огнището му е било дълбоко под остров Идзушима в залива Сагами. Причината е разкъсване на част от конвергентната граница, където Филипинската морска плоча се поддава под Охотската плоча по линията на Сагаминския провлак.

От 1960 г. насам 1 септември е обявен от японското правителство за Ден на превенцията на бедствията (防災の日, Bōsai no hi), или ден в памет на големите природни бедствия, включително цунами и тайфуни, и за подготовка за тях. Около тази дата се провеждат учения, както и събития за популяризиране на знанията, а също и церемонии за награждаване на заслужили хора.

Капитанът на SS Dongola докладва, че докато е бил на котва във вътрешното пристанище на Йокохама:

В 11,55 ч. корабът започна да се тресе и да вибрира силно, а когато погледна към брега, се видя, че се случва ужасно земетресение, сградите се срутваха във всички посоки и след няколко минути не се виждаше нищо друго освен облаци прах. Когато те се разсеяха, се видя, че в много посоки се разгаря огън и след половин час целият град беше в пламъци.

Земетресението опустошава Токио, пристанищния град Йокохама и околните префектури Чиба, Канагава и Шизуока и причинява широко разпространени щети в целия регион Канто. Силата на земетресението е толкова голяма, че в Камакура, на повече от 60 км от епицентъра, то премества статуята на Големия Буда, която тежи около 121 тона, с почти 60 см.

По предварителни данни жертвите са около 142 800, включително около 40 000 изчезнали и смятани за мъртви. Според окончателния доклад на японската строителна компания Kajima Kobori Research от септември 2004 г., при земетресението от 1923 г. са потвърдени 105 385 смъртни случая.

Щетите от това природно бедствие са едни от най-големите, понесени от императорска Япония. През 1960 г., по повод 37-ата годишнина от земетресението, правителството обявява 1 септември за ежегоден „Ден за предотвратяване на бедствията“.

Щети и смъртни случаи

Тъй като земетресението е станало по време на приготвяне на храна, много хора са загинали в резултат на избухналите големи пожари. Пожарите започнаха веднага след земетресението. Някои пожари прераснаха в огнени бури, които обхванаха всички градове. Много хора загинаха, когато краката им се заклещиха в разтопения асфалт. Най-голямата загуба на човешки живот е причинена от огнен вихър, обхванал Rikugun Honjo Hifukusho (бивш армейски склад за дрехи) в центъра на Токио, където около 38 000 души са били изпепелени, след като са се подслонили там след земетресението. Земетресението прекъсна водопроводната мрежа в целия град и гасенето на пожарите отне почти два пълни дни до късната сутрин на 3 септември.

Силен тайфун, съсредоточен край бреговете на полуостров Ното в префектура Ишикава, донесе силни ветрове в Токийския залив по същото време като земетресението. Тези ветрове предизвикват бързо разпространение на пожарите.

Императорът и императрицата са отседнали в Никко, когато земетресението е ударило Токио, и никога не са били в опасност. Американският и.д. генерален консул Макс Дейвид Кирджасоф и съпругата му Алис Джоузефин Балантайн Кирджасоф загиват при земетресението. Самото консулство губи цялата си документация при последвалите пожари.

Много домове бяха погребани или пометени от свлачища в планинските и хълмистите крайбрежни райони в западната префектура Канагава; загинаха около 800 души. Срутване на планински склон в село Небукава, западно от Одавара, запрати цялото село и пътнически влак с над 100 пътници, както и железопътната гара, в морето.

RMS Empress of Australia е на път да напусне пристанището на Йокохама, когато се случва земетресението. Той едва оцелява и помага за спасяването на 2000 оцелели. Лайнерът на P&O, Dongola, също е бил в пристанището в момента на бедствието и спасява 505 души, като ги отвежда в Кобе.

В рамките на няколко минути цунами с височина на вълните до 10 м удари брега на залива Сагами, полуостров Бошо, островите Идзу и източния бряг на полуостров Идзу. Цунамито причини смъртта на много хора, включително на около 100 души на плажа Юи-га-хама в Камакура и на около 50 души на моста Еношима. Разрушени са над 570 000 жилища, като около 1,9 милиона души остават без дом. Евакуираните са транспортирани с кораби от Канто до Кобе в Кансай. Щетите се оценяват на над 1 млрд. щатски долара (или около 16 млрд. долара днес). Последвали са 57 вторични труса.

Последващо насилие

След земетресението етническите корейци са избити. Министерството на вътрешните работи обявява военно положение и нарежда на всички началници на полицейски участъци да превърнат поддържането на реда и сигурността в свой основен приоритет. Разпространен е фалшив слух, че корейци се възползват от бедствието, извършват палежи и грабежи и притежават бомби. Антикорейските настроения се засилват поради страха от корейското движение за независимост. В суматохата след земетресението в градовете Токио и Йокохама се случват масови убийства на корейци от тълпи, подхранвани от слухове за бунт и саботаж. Правителството съобщава, че през първата седмица на септември в Токио и Йокохама тълпите са убили 231 корейци. Според независими доклади броят на загиналите е много по-голям и варира от 6000 до 10 000 души. Някои вестници съобщават слуховете като факти, включително твърдението, че корейците са тровили кладенци. Многобройните пожари и мътната вода в кладенците, малко известен ефект от силното земетресение, сякаш потвърждаваха слуховете на паникьосаните оцелели, които живееха сред развалините. Групи от отмъстители поставиха блокади по пътищата в градовете и изпитваха цивилни граждани с шибльото за предполагаемите японци с корейски акцент: депортиране, побой или убийство на тези, които не се справят. В някои райони служители на армията и полицията се сговориха в убийствата на отмъстителите. От 3000 корейци, задържани в базата на Армейския кавалерийски полк в Нарашино, префектура Чиба, 10% са убити в базата или след като са пуснати в близките села. Освен това всеки, погрешно идентифициран като кореец, като например китайци, риукюанци и японци, говорещи някои регионални диалекти, е сполетян от същата съдба. Около 700 китайци, предимно от Уенджоу, са убити. През 1993 г. в Уенджоу е изграден паметник в памет на това събитие.

В отговор правителството призовава японската армия и полиция да защитят корейците; 23 715 корейци са поставени под охрана в цяла Япония, а 12 000 от тях – само в Токио. Съобщава се, че началникът на полицията в Цуруми (или Кавазаки според някои сведения) публично пие вода от кладенец, за да опровергае слуха, че корейците са тровили кладенци. В някои градове дори полицейските участъци, в които са избягали корейци, са били нападнати от тълпи, докато в други квартали цивилните са взели мерки за защитата им. Армията разпространява листовки, опровергаващи слуховете и предупреждаващи жителите да не нападат корейци, но в много случаи дейността на дружинките е прекратена едва в резултат на операциите на армията срещу тях. В няколко документирани случая войници и полицаи са участвали в убийствата, а в други случаи властите са предавали групи корейци на местни отмъстители, които са продължавали да ги убиват.

По време на насилието на тълпата срещу корейците в област Канто регионалната полиция и императорската армия използват претекста за граждански вълнения, за да ликвидират политически дисиденти. Социалисти като Хирасава Кейшичи (平澤計七), анархисти като Сакае Ōсуги и Ное Ито, както и китайският комунален лидер Ō Китен (王希天) са отвлечени и убити от местната полиция и имперската армия, които твърдят, че радикалите възнамеряват да използват кризата като възможност за сваляне на японското правителство.

Режисьорът Чонгконг О прави два документални филма за погрома: „Скрити белези“: Скрити следи: „Клането на корейци от брега на река Аракава до Шитамачи в Токио“ (1983 г.) и „Изхвърлените корейци: Голямото земетресение в Канто и лагерът Нарашино (1986 г.). Те се състоят предимно от интервюта с оцелели, свидетели и извършители.

Оттогава в Япония се подчертава важността на получаването и предоставянето на точна информация след природни бедствия. В литературата за подготовка за земетресения в съвременна Япония почти винаги се препоръчва на гражданите да носят със себе си преносимо радио и да го използват, за да слушат достоверна информация, както и да не се подвеждат по слухове в случай на силно земетресение.

След опустошителните последици от земетресението някои членове на правителството обмислят възможността да преместят столицата на друго място. Обсъждат се дори предложения за места за новата столица.

Японските коментатори тълкуват катастрофата като акт на божие наказание, за да накаже японците за техния егоцентричен, неморален и екстравагантен начин на живот. В дългосрочен план отговорът на бедствието е силното усещане, че на Япония е била дадена неповторима възможност да възстанови града и да възстанови японските ценности. При възстановяването на града, нацията и японския народ земетресението насърчава културата на катастрофата и възстановяването, която засилва дискурсите за морална дегенерация и национално обновление в междувоенна Япония.

След земетресението Гото Шинпей организира план за възстановяване на Токио с модерни пътни мрежи, влакове и обществени услуги. Навсякъде в Токио са разположени паркове като места за убежище, а обществените сгради са построени с по-строги стандарти от частните, за да могат да приемат бежанци. Избухването на Втората световна война и последвалите разрушения силно ограничават ресурсите.

Франк Лойд Райт получава признание за проектирането на хотел „Империал“ в Токио, който да издържи на земетресението, въпреки че в действителност сградата е повредена, макар и да стои, от труса. Разрушаването на посолството на САЩ кара посланик Сайръс Уудс да премести посолството в хотела. Конструкцията на Райт издържа на очакваните напрежения от земетресението и хотелът остава в експлоатация до 1968 г. Иновативният дизайн, използван за построяването на хотел „Империал“, и неговата структурна устойчивост вдъхновяват създаването на популярната играчка Lincoln Logs.

Незавършеният крайцер „Амаги“ е в сух док и се преустройва в самолетоносач в Йокосука в съответствие с Вашингтонския морски договор от 1922 г. Земетресението поврежда корпуса на кораба непоправимо, поради което той е бракуван, а на негово място в самолетоносач е превърнат недовършеният бърз боен кораб Кага.

За разлика от Лондон, където от 70-те години на XIX в. насам заболеваемостта от коремен тиф непрекъснато намалява, в Токио тя остава висока, и то повече в северните и западните квартали, където живеят представители на висшата класа, отколкото в гъсто населените източни квартали, където живеят представители на работническата класа. Едно от обясненията за това е упадъкът на изхвърлянето на отпадъци, който става особено сериозен в северните и западните квартали, когато традиционните методи за изхвърляне на отпадъци се сриват поради урбанизацията. Земетресението от 1923 г. довежда до рекордно висока заболеваемост поради нехигиеничните условия след земетресението и това подтиква към въвеждането на мерки за борба с епидемиите и изграждането на градска инфраструктура.

Катастрофата в Хонда Пойнт на западното крайбрежие на САЩ, при която седем разрушителя на американските военноморски сили заседнаха на плитчина и загинаха 23 души, се дължи на навигационни грешки, причинени от необичайни течения, създадени от земетресението в Япония.

От 1960 г. всеки 1 септември се обявява за Ден на превенцията на бедствията в памет на земетресението и за да се напомни на хората за важността на готовността, тъй като август и септември са пикът на сезона на тайфуните. Училищата и обществените и частните организации провеждат тренировки при бедствия. Токио се намира в близост до разломна зона под полуостров Идзу, която предизвиква силно земетресение средно веднъж на 70 години, а също така се намира в близост до Сагами Тrough – голяма субдукционна зона, която има потенциал за силни земетресения. Всяка година на тази дата в училищата в цяла Япония се пази минута мълчание точно в момента на земетресението в памет на загиналите.

Някои дискретни паметници се намират в парк Йокоамичо в квартал Сумида, на мястото на откритото пространство, където около 38 000 души са били убити от един огнен вихър. В парка се намира мемориална зала в будистки стил

В писани или графични романи

В историческия фентъзи роман Teito Monogatari (Хироши Арамата) се дава свръхестествено обяснение на причината за голямото земетресение в Канто, което се свързва с принципите на фън шуй.

В романа „Алената банда от Асакуса“ на Ясунари Кавабата от 1930 г. няколко глави са посветени на голямото земетресение в Канто.

В една от сцените в книгата „Япония потъва“ (автор Сакьо Комацу), поради бързото субдуциране на Тихоокеанската и Евразийската плоча, Сагамският провлак се разкъсва от земетресение с магнитуд 8,5, което убива няколко милиона души в Токио и други райони, предизвиква големи цунами и големи пожари. Във филмовата адаптация на „Япония потъва“, Nihon Chinbotsu, коритото на Сагами се разкъсва при мощно земетресение, наречено „Второто голямо земетресение в Канто“. В адаптацията на мангата (комикса) „Япония потъва“, „Второто земетресение в Канто“ убива над пет милиона души.

В романа „Пачинко“ и телевизионната адаптация на Мин Джин Лий младият Хансу бяга от Йокохама заедно с Рьоичи, бившия работодател на баща му от якудза, от голямото земетресение в Канто.

В романа „Джинджифиловото дърво“ на Осуалд Уайнд Мери Макензи оцелява след земетресението и по-късно основава фирмата си за проектиране на дрехи в една от малкото сгради, останали непокътнати след земетресението.

Във филми или анимация

В 8-и том на джосей мангата Akatsuki no Aria на Мичио Акаиши е представено земетресението. Няколко места, посещавани от главната героиня Ария Канбара, като нейния пансион и къщата на богатия клан Нишимикадо, на който тя е незаконен член, се превръщат в приюти за ранени и бездомни. Родната майка на Ария е тежко ранена от отломки и по-късно умира, а това предизвиква подсюжет за наследството на самата Ария.

В джосей мангата „Fushigi Yûgi Byakko Senki“ на Юу Уатасе от 2017 г. героинята Сузуно Осуги влиза за първи път във Вселената на четиримата богове веднага след земетресението: баща ѝ Такао, който умира от нараняванията, получени при срутването на семейната къща върху него и майката на Сузуно Тамайо, ѝ нарежда да го направи, за да оцелее след бедствието и последиците от него. След кратък престой там, тя е изпратена обратно във вече разрушения Токио и заедно с бъдещия си любовен интерес Сейджи Хори и две малки момчета на име Хидео и Кеничи, е приета от приятеля на покойния Такао, д-р Ойкава.

Мангата „Haikara-san ga Tōru“ на Ваки Ямато всъщност достига кулминацията си след голямото земетресение Канто, което се случва точно преди сватбата на главната героиня Бенио Ханамура и нейната втора любов Тусей. Бенио едва оцелява, когато християнската църква, в която се омъжва, се срутва, а след това намира отдавна изгубената си любов Шинобу, чиято друга любов Лариса е сред жертвите; те се събират отново и Тусей им позволява да го направят.

В джосей мангата и анимето Kasei Yakyoku на Макико Хирата историята завършва известно време след земетресението, като продължение на основния любовен триъгълник между благородничката Акико Хашоу, нейния любовник Така Итоу и личната прислужница на Акико – Сара Учида. Земетресението се случва точно в момента, в който е обявен бракът между Акико и нейния годеник Кийосу Сайонджи. Сара е на улицата, а Така отвежда брата на Сара Джуничироу в болница, след като той е ранен при инцидент, свързан с якудза. Имението на Хашоу е разрушено, което води до емоционална конфронтация между Акико и Саионджи; междувременно скромната къща на Сара в предградията също е разрушена, а майка ѝ и тази на Джуничироу умират от нараняванията, които са получили при земетресението.

В сюжета на немия филм „Мъчение“ на Морис Турньор от 1924 г. е заложено земетресение в Йокохама, а във филма са използвани кадри от земетресението в Канто.

В анимационния сериал „Токио, магнитуд 8,0“ коритото Сагами се разкъсва при земетресение с магнитуд 8,0, при което загиват над 200 000 души в Токио, възникват наводнения и пожари, а главният герой е изложен на риск.

Действието на мангата „Violence Jack“ на Го Нагай се развива в сценарий, в който гигантско земетресение, наречено „Голямото адско земетресение в Канто“, напомнящо земетресението от 1923 г., опустошава Токио и откъсва региона Канто от останалата част на Япония, както и го откъсва от външния свят.

В анимационния филм от 2013 г. на режисьора Хаяо Миязаки „Вятърът се надига“ главният герой Джиро Хорикоши пътува с влак до Токио, за да учи инженерство. По пътя се случва земетресение през 1923 г., което поврежда влака и предизвиква огромен пожар в града.

Част от историята в аниме и манга версиите на Taisho Otome Fairy Tale (от Сана Кириока) се случва по време на земетресението. По това време Юзуки е в Токио на гости на приятел, което кара Тамахико да се притеснява и да я последва в Токио.

Източници