Уилям Морис Дейвис

Mary Stone | април 19, 2023

Резюме

Уилям Морис Дейвис (12 февруари 1850 г. – 5 февруари 1934 г.) е американски географ, геолог и метеоролог, считан от мнозина за баща на американската география.

Дейвис е роден в семейство на квакери във Филаделфия, син на Едуард М. Дейвис и Мария Мот Дейвис. Баща му е бизнесмен, който е изключен от Обществото на приятелите (квакери), когато застава на страната на Северния съюз по време на Американската гражданска война. Впоследствие майка му също напуска Обществото на приятелите.

Учи естествени науки в Харвардския университет и получава магистърска степен по инженерство през 1870 г. След това работи три години в Кордоба, Аржентина, като асистент в националната метеорологична обсерватория. През 1873 г. се връща в Харвард, за да продължи обучението си по геология и физическа география. Получава назначение в Харвард като асистент на геолога Натаниъл Саутгейт Шалер. Той е натоварен специално с провеждането на теренни дейности. Шалер отдава голямо значение на внимателните теренни наблюдения и обръща голямо внимание на процесите на промяна при интерпретирането на вариациите на земната повърхност. Дейвис доразвива тези принципи в своята научна работа. През 1878 г. Дейвис получава назначение като преподавател по геология.

По покана на Рафаел Пумпели, който също преподава геология в Харвард, Дейвис провежда изследвания в Монтана за наличните залежи на въглища. По време на тази работа възникват идеи за теоретичен модел за по-добро тълкуване на генезиса на ландшафтните форми. Този модел по-късно става известен като цикъл на ерозията. През 1885 г. е назначен за асистент, след което през 1890 г. получава професорско звание. През 1899 г. е назначен за професор по геология в Харвард, на който пост остава до пенсионирането си през 1912 г. Между 1909 г. и 1912 г. той преподава известно време в Берлин и в Париж. След пенсионирането си продължава да работи активно, като временно е назначен в университетите в Орегон, Калифорния и Аризона и др.

Дейвис изиграва важна роля за професионализирането на американската география. Той е съосновател на Асоциацията на американските географи през 1904 г., а също така е и президент на Геоложкото дружество на Америка.

Не е имал докторска степен, но е получил множество почетни докторски степени

Умира малко преди 84-ия си рожден ден през 1934 г. в Пасадена

През XIX в. учените в областта на природните науки търсят полезна концепция, с която да опишат и интерпретират сложността на ландшафтните форми. Дейвис е очарован от концепцията на Чарлз Дарвин за еволюцията и намира основните принципи на Дарвиновата теория за изключително важни за изучаването на генезиса на ландшафта. За да опише генезиса на ландшафта, Дейвис се опира на прогреса в развитието на един организъм. Той описва етапите на развитие на ландшафта като младост, зрялост и старост. През 1899 г. той публикува „Географският цикъл“, в който излага основните принципи на ерозионния цикъл. За него формите на ландшафта са функция на взаимодействието между структурата, процеса и времето. Структурата се отнасяла до геоложката структура на района, а понятието „процес“ означавало всички форми на ерозия. Използвайки цикъла на ерозията, Дейвис описва как реките издълбават тесни V-образни долини в „млада“ издигната земна маса. При по-нататъшното развитие тези долини се задълбочават и разширяват, за да създадат „зрял“ хълмист пейзаж. С напредването на процеса на ерозия пейзажът се изравнява в пенепланинска равнина. Дейвис ясно посочва, че неговият модел се отнася до идеална последователност от ландшафтни форми и че са възможни вариации в зависимост от мястото и обстоятелствата. Самият той е дал многобройни примери за такива вариации.

В многобройни лекции, включително извън САЩ, Дейвис демонстрира и защитава възгледите си за генезиса на пейзажа. Влиянието на този модел върху геоморфологията е толкова голямо в продължение на десетилетия, че той функционира като парадигма за практиката на тази наука до около 1940 г.

По покана на Албрехт Пенк през 1908 г. Дейвис изнася няколко лекции за ерозионния цикъл. Тези лекции са преведени от Алфред Рюл под заглавие „Die erklärende Beschreibung der Landformen“ (Лайпциг, 1912 г.). Идеите на Дейвис срещат голяма съпротива в Германия, включително от страна на Алфред Хетнер и Зигфрид Пасардж. Дедуктивният модел на ерозионния цикъл не се вписва в хорологичните възгледи на Hettner за естеството на географията, който обръща голямо внимание на описанието на уникални асоциации от явления в дадена област. Тези уникални асоциации не могат да бъдат предсказани на базата на дедукцията, смята Хетнер. Дискусията беше ожесточена и поради това, че имаше много недоразумения насам-натам относно използваните определения и принципи.

След 1950 г. се засилва критиката към теоретичните основи на ерозионния цикъл. Последните прозрения се основават на убеждението, че процесите в геоморфологичните системи не са линейни. Съществуват твърде много случайни фактори, така че за едни и същи начални позиции са възможни много различни резултати. За разлика от използвания модел на Дейвис, в днешно време се обръща повече внимание на човешкия фактор при обяснението на формирането на ландшафта. Освен това днес се прави разграничение между зависими от времето и независещи от него процеси. При вторите процесите не водят до морфологични промени, а само допринасят за запазването на равновесната ситуация в ландшафтната система.

Дейвис обръща голямо внимание на подобряването на качеството на образованието по география. Той искаше да се отърве от едностранчивия акцент върху фактологията и недостатъчното използване на обобщаващи понятия. Според него географията трябва да се дефинира като обща наука за Земята, в която централно място заемат обобщенията за връзката между неорганичната и органичната природа.

Дейвис беше изключително надарен учител, но и много взискателен. Той обучава голям брой географи, които стават отговорни за по-нататъшното развитие на американската география в различни университети в Съединените щати. Сред учениците му са Марк Джеферсън, Исая Боуман, Елсуърт Хънтингтън и др.

Дейвис осъзнава, че развитието на американската география ще бъде подпомогнато от създаването на професионална организация. Отчасти по негово настояване през 1904 г. е създадена ААГ (Асоциация на американските географи), чийто първи президент е Дейвис.

Многобройни бяха организираните от него (международни) пътувания. През 1911 г. организира „Поклонническо пътуване Ливърпул-Рим“ за международна група от 32 души. През 1912 г. Дейвис преподава известно време в Сорбоната в Париж и се възползва от тази възможност, за да организира известната „Трансконтинентална екскурзия на Американското географско дружество“. В тази грандиозна екскурзия участват 43 европейски географи (от 13 различни държави). По време на пътуването си през Съединените щати те са придружени от голям брой американски географи. Пътуването продължи почти два месеца. За случая беше осигурен специален влак. Тази екскурзия постави началото на дългогодишни интензивни контакти между американските и европейските географи.

Източници

1. William Morris Davis
2. Уилям Морис Дейвис
3. ^ a b Pruyne, John; Jon T. Kilpinen (1996-11-02). „William Morris Davis“. Valparaiso University Department of Geography and Meteorology. Archived from the original on 2010-08-28. Retrieved 2010-08-18. Davis’ contributions cover the separate fields of geography, geology, and meteorology.
4. ^ Chorley, Richard J.; Beckinsale, Robert P.; Dunn, Antony J. (2005) [1973]. „Chapter Twenty-Two“. The History of the Study of Landforms. Vol. Two. Taylor & Francis e-Library. p. 569.
5. ^ Ford, Derek (2007). „Jovan Cvijić and the founding of karst geomorphology“. Environmental Geology. 51 (5): 675–684. doi:10.1007/s00254-006-0379-x. S2CID 129378021.
6. ^ Chorley et al. 2005, p. 614
7. Reginald A. Daly, S. 268.
8. W.M. Davis: Die Erklärende Beschreibung der Landformen, Leipzig/Berlin 1912, Widmung
9. Carl Troll: Jaeger, Fritz. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 276 (Digitalisat).
10. Members of the American Academy. Listed by election year, 1850–1899 (PDF). Abgerufen am 24. September 2015
11. ^ [a b] Encyclopædia Britannica, Encyclopædia Britannica Online-ID: biography/William-Morris-Davistopic/Britannica-Online, omnämnd som: William Morris Davis, läst: 9 oktober 2017.[källa från Wikidata]
12. ^ Bibliographisches Institut & F. A. Brockhaus & Wissen Media Verlag (red.), Brockhaus Enzyklopädie, Brockhaus Enzyklopädie-ID: davis-william-morris, omnämnd som: William Morris Davis, läst: 9 oktober 2017.[källa från Wikidata]
13. ^ Aleksandr M. Prochorov (red.), ”Дейвис Уильям Моррис”, Большая советская энциклопедия : [в 30 т.], tredje utgåvan, Stora ryska encyklopedin, 1969, läst: 28 september 2015.[källa från Wikidata]
14. ^ Aleksandr M. Prochorov (red.), ”Дейвис Уильям Моррис”, Большая советская энциклопедия : [в 30 т.], tredje utgåvan, Stora ryska encyklopedin, 1969, läst: 27 september 2015.[källa från Wikidata]
15. ^ geni.com.[källa från Wikidata]
16. ^ S. Piastra, Una poco conosciuta escursione geografica internazionale lungo le vallate del Santerno, del Senio e del Lamone (1908), “Studi Romagnoli” LVIII, (2007), pp. 627-639.