Токугава Иеясу

gigatos | април 20, 2023

Резюме

Токугава Иеясу (роден като Мацудайра Такечио, а по-късно приема и други имена) е основател и първи шогун на японския шогунат Токугава, който управлява Япония от 1603 г. до реставрацията Мейджи през 1868 г. Той е един от тримата „велики обединители“ на Япония, заедно с бившия си господар Ода Нобунага и подчинения на Ода Тойотоми Хидейоши. Син на дребен даймьо, Иеясу веднъж живее като заложник при даймьо Имагава Йошимото от името на баща си. По-късно той наследява даймьо след смъртта на баща си, служи като васал и генерал на клана Ода и укрепва силите си под ръководството на Ода Нобунага.

След смъртта на Ода Нобунага Иеясу за кратко е съперник на Тойотоми Хидейоши, след което обявява верността си и се сражава от негово име. При Тойотоми Иеясу е преместен в равнината Канто в Източна Япония, далеч от властовата база на Тойотоми в Осака. Той построява своя замък в рибарското селище Едо (днес Токио). Става най-могъщият даймьо и най-високопоставеният офицер при режима на Тойотоми. Иеясу запазва силата си при неуспешния опит на Тойотоми да завладее Корея. След смъртта на Тойотоми Иеясу завзема властта през 1600 г., след битката при Секигахара. Той получава назначение за шогун през 1603 г. и доброволно се отказва от поста през 1605 г., но остава на власт до смъртта си през 1616 г. Той прилага набор от внимателни правила, известни като системата бакухан, предназначени да държат под контрол даймьо и самураите в рамките на шогуната Токугава.

По време на периода Муромачи кланът Мацудайра контролира част от провинция Микава (източната половина на съвременната префектура Аичи). Бащата на Иеясу, Мацудайра Хиротада, е незначителен местен военачалник, базиран в замъка Оказаки, който контролира част от шосето Токайдо, свързващо Киото с източните провинции. Територията му била разположена между по-силни и хищни съседи, включително клана Имагава, базиран в провинция Суруга на изток, и клана Ода на запад. Основният враг на Хиротада е Ода Нобухиде, баща на Ода Нобунага.

Токугава Иеясу е роден в замъка Оказаки на 26-ия ден от дванадесетия месец на единадесетата година от летоброенето Тенбун, според японския календар. Първоначално се казва Мацудайра Такечио (松平 竹千代) и е син на Мацудайра Хиротада (松平 廣忠), даймьо на Микава от клана Мацудайра, и Одай но Ката (於大の方, лейди Одай), дъщеря на съседен самурайски владетел, Мизуно Тадамаса (水野 忠政). Майка му и баща му са доведени братя и сестри. Когато Такечио се ражда, те са съответно на 17 и 15 години.

В годината на раждането на Такечио кланът Мацудайра се разделя. През 1543 г. чичото на Хиротада, Мацудайра Нобутака, преминава в клана Ода. Това дава увереност на Ода Нобухиде да нападне Оказаки. Скоро след това тъстът на Хиротада умира и неговият наследник, Мизуно Нобумото, възражда традиционната вражда на клана срещу Матсудайра и също се обявява за Ода Нобухиде. В резултат на това Хиротада се развежда с Одай-ноката и я изпраща обратно при семейството ѝ. По-късно Хиротада се жени повторно за различни съпруги и в крайна сметка Такечио има 11 полубратя и сестри.

Заложнически живот

Тъй като Ода Нобухиде продължава да напада Оказаки, Хиротада се обръща за помощ към могъщия си източен съсед Имагава Йошимото. Йошимото се съгласява на съюз при условие, че Хиротада изпрати младия си наследник в домейна Сунпу като заложник. Ода Нобухиде научава за това споразумение и нарежда да бъде отвлечен Такечио. По това време Такечио е на пет години. Нобухиде заплашва да екзекутира Такечийо, ако баща му не прекъсне всички връзки с клана Имагава. Хиротада обаче отказва, заявявайки, че жертването на собствения му син ще покаже сериозността на договора му с Имагава. Въпреки този отказ Нобухиде решава да не убива Такечио, а го държи като заложник през следващите три години в храма Хоншоджи в Нагоя. Твърди се, че Ода Нобунага се запознал с Такечийо на това място, тъй като Такечийо бил на 6 години, а Нобунага – на 14 по това време.

През 1549 г., когато Такечио е на 6 години, баща му Хиротада е убит от собствените си васали, подкупени от клана Ода. Приблизително по същото време Ода Нобухиде умира по време на епидемия. Смъртта на Нобухиде нанася тежък удар на клана Ода.

През 1551 г. армия под командването на Имагава Сесаи обсажда замъка, в който живее Ода Нобухиро, незаконният най-голям син на Нобухиде. Нобухиро е хванат в капан от клана Имагава, но е спасен от Ода Нобунага, втория син и наследник на Нобухиде, чрез преговори. Сесаи се споразумява с Нобунага да вземе Такечио обратно при Имагава и той се съгласява. Така Такечийо (вече деветгодишен) е отведен като заложник в Сунпу. В Сунпу той остава заложник, но с него се отнасят доста добре като с потенциално полезен бъдещ съюзник на клана Имагава до 1556 г., когато е на 14 години.

През 1556 г. Такечио официално навършва пълнолетие, а церемонията по генпуку се води от Имагава Йошимото. Следвайки традицията, той променя името си от Мацудайра Такечийо на Мацудайра Джиросабуру Мотонобу (松平 次郎三郎 元信). Също така му е позволено за кратко да посети Оказаки, за да отдаде почит на гроба на баща си и да получи почитта на номиналните си поддръжници, водени от каро Тори Тадайоши.

Една година по-късно, на 15-годишна възраст (според източноазиатското летоброене), той се жени за първата си съпруга, лейди Цукияма, роднина на Имагава Йошимото, и отново променя името си на Мацудайра Курандоносуке Мотоясу (松平 蔵人佐 元康). Година по-късно се ражда синът им Мацудайра Нобуясу. След това му е разрешено да се върне в провинция Микава. Там Имагава му нарежда да се бие с клана Ода в поредица от битки.

Първата си битка Мотоясу води през 1558 г. при обсадата на Терабе. Владетелят на Терабе, Сузуки Шигетеру, предава Имагава, като преминава на страната на Ода Нобунага. Номинално това е в територията на Мацудайра, така че Имагава Йошимото поверява кампанията на Мотоясу и неговите поддръжници от Оказаки. Мотоясу лично повежда атаката, но след като превзема външните укрепления, опожарява главния замък и се оттегля. Както се очаквало, силите на Ода атакували задните му линии, но Мотоясу бил подготвен и отблъснал армията на Ода.

След това успява да достави доставки по време на обсадата на Одака година по-късно. Одака е единствената от петте оспорвани гранични крепости, атакувани от клана Ода, която остава в ръцете на Имагава. Мотоясу предприел отвличащи атаки срещу двата съседни форта и когато гарнизоните на другите фортове се отправили на помощ, снабдителната колона на Мотоясу успяла да достигне Одака.

Смъртта на Yoshimoto

Към 1559 г. ръководството на клана Ода е предадено на Ода Нобунага. През 1560 г. Имагава Йошимото, водещ голяма армия от 25 000 души, нахлува в територията на клана Ода. На Мотоясу е възложена отделна мисия – да превземе крепостта Маруне. В резултат на това той и хората му не присъстват в битката при Окехазама, където Йошимото е убит при изненадващото нападение на Нобунага: 37

Съюз с Нобунага

След като Имагава Йошимото е мъртъв, а кланът Имагава е в състояние на объркване, Мотоясу използва възможността да утвърди своята независимост и да върне хората си в изоставения замък Оказаки, за да си върне родовото място. След това Мотоясу решава да се съюзи с Ода Нобунага. Тайната сделка била необходима, защото съпругата на Мотоясу, лейди Цукияма, и малкият му син Нобуясу били държани като заложници в Сунпу от Имагава Уджизане, наследник на Йошимото.

През 1561 г. Мотоясу открито скъсва с Имагава и превзема крепостта Каминого. Каминого е държана от Удоно Нагамочи. Прибягвайки до хитрост, войските на Мотоясу под командването на Хатори Хандзо нападат под прикритието на тъмнината, подпалват замъка и пленяват двама от синовете на Удоно, които използват като заложници в замяна на съпругата и сина му: 216

През 1563 г. Мацудайра Нобуясу, първият син на Мотоясу, се жени за дъщерята на Ода Нобунага – Токухиме.

Обединение на Микава

През февруари 1563 г. Мацудайра Мотоясу променя името си на Мацудайра Иеясу. През следващите няколко години Иеясу е зает с реформирането на клана Мацудайра и умиротворяването на Микава. Той също така укрепва ключовите си васали, като им предоставя земи и замъци. Сред тези васали били Ōкубо Тадайо, Ишикава Казумаса, Корики Кийонага, Сакай Тадацугу, Хонда Шигецугу, Амано Ясукаге и Хатори Ханзо.

През този период кланът Мацудайра е изправен пред заплаха от друг източник. Микава е основен център на движението Икоки, в което селяните се обединяват с войнстващи монаси от сектата Джодо Шиншу и отхвърлят традиционния феодален социален ред. Иеясу предприема няколко битки, за да потисне това движение в своите територии, включително битката при Азукизака (1564 г.): 216

Битката при Батогахара

На 15 януари 1564 г. Иеясу решава да съсредоточи силите си, за да нападне и елиминира икко-ики от Микава. В редиците на Ikkō-ikki са някои от васалите на Иеясу, като Хонда Масанобу и Нацуме Йошинобу, които са го изоставили заради бунта на Ikkō-ikki от религиозни симпатии.

Иеясу се сражава на предната линия и едва не е убит, когато е улучен от няколко куршума, които не проникват в бронята му. И двете страни използват новите оръжия на прах, които португалците въвеждат в Япония само 20 години по-рано. В края на битката икко-ики били победени. През 1565 г. Иеясу става господар на цялата провинция Микава.

Кланът Токугава

През 1567 г. Иеясу започва да използва фамилията „Токугава“, като накрая името му става Токугава Иеясу. Тъй като е член на клана Мацудайра, той претендира за произход от клона Сейва Генджи на клана Минамото. Нямало обаче доказателства, че кланът Мацудайра е потомък на император Сейва. Въпреки това фамилното му име е променено с разрешението на императорския двор, след като е написал молба, и му е дадена учтивата титла Микава-но-ками (Господар на Микава) и придворният ранг на младши 5-ти ранг, по-ниска степен (從五位下, ju go-i no ge). Макар че Токугава може да претендира за известна свобода, той до голяма степен е подчинен на исканията на Ода Нобунага. Иеясу остава съюзник на Нобунага и неговите войници от Микава са част от армията на Нобунага, която превзема Киото през 1568 г. В същото време Иеясу се стреми да разшири територията си на изток до провинция Тотоми. Иеясу и Такеда Шинген, глава на клана Такеда в провинция Кай, сключват съюз с цел завладяване на цялата територия на Имагава: 279

Кампания Tōtōmi

През 1569 г. войските на Иеясу навлизат в провинция Тотоми. Междувременно войските на Такеда Шинген завладяват провинция Суруга (включително столицата на Имагава Сунпу). Имагава Уджизане избягал в замъка Какегава, което накарало Иеясу да обсади Какегава. След това Иеясу преговаря с Уджидане, като обещава, че ако Уджидане се предаде и предаде останалата част от Тотоми, Иеясу ще помогне на Уджидане да си върне Суруга. Уджизане вече няма какво да губи и Иеясу незабавно прекратява съюза си с Такеда, като вместо това сключва нов съюз с врага на Такеда на север – Уесуги Кеншин от клана Уесуги. Чрез тези политически манипулации Иеясу печели подкрепата на самураите от провинция Тотоми.

През 1570 г. Иеясу определя Хамамацу за столица на своята територия, а синът му Нобуясу застава начело на Оказаки.

Битката при Анегава

През 1570 г. Асай Нагамаса, шурей на Ода Нобунага, разваля съюза си с клана Ода по време на обсадата на Канегасаки. Скоро Нобунага е готов да накаже Нагамаса за предателството му. Иеясу повежда 5000 свои мъже, за да подкрепят Нобунага в битката.: 62 Битката при Анегава се състояла край езерото Бива в провинция Ōми. Съюзените сили на Ода Нобунага и Токугава Иеясу побеждават обединените сили на клана Азаи и клана Асакура и виждат чудесната употреба на огнестрелни оръжия от страна на Нобунага. Тази битка е забележителна като първата битка, в която участва съюзът между Нобунага и Иеясу.

Конфликт с Takeda

През октомври 1571 г. Такеда Шинген разваля съюза със силите на Ода-Токугава и се съюзява с клана Одавара Ходжо. По настояване на шогуна Ашикага Йошиаки той решава да предприеме поход към Киото, като започне с нахлуване в земите на Токугава в Тотоми. Първата цел на Такеда Шинген в похода му срещу Иеясу са замъкът Нишикава, замъкът Йошида и замъкът Футамата. През 1572 г., след като обсажда Футамата, Шинген ще продължи напред покрай Футамата към главния замък на Токугава в Хамамацу. По-късно Иеясу иска помощ от Нобунага, който му изпраща около 3000 войници. В началото на 1573 г. двете армии се срещат в битката при Микатагахара, северно от Хамамацу. Значително по-многобройната армия на Такеда, под вещото ръководство на Шинген, разгромява войските на Иеясу и причинява тежки загуби. Въпреки първоначалното му нежелание, генералите му убеждават Иеясу да отстъпи. Битката е голямо поражение, но за да запази впечатлението за достойно оттегляне, Иеясу нагло нарежда на хората в замъка си да запалят факли, да надуят барабани и да оставят портите отворени, за да посрещнат подобаващо завръщащите се воини. За изненада и облекчение на армията на Токугава, това зрелище накарало генералите на Такеда да се усъмнят, че са попаднали в капан, и те не обсадили замъка, а се разположили на лагер за през нощта. Тази грешка позволява на група войници на Токугава да нахлуят в лагера през следващите часове, което още повече разстройва и без това дезориентираната армия на Такеда и в крайна сметка води до решението на Шинген да прекрати офанзивата. Такеда Шинген няма да има друг шанс да настъпи към Хамамацу, още по-малко към Киото, тъй като загива малко след обсадата на замъка Нода по-късно същата година: 153-156.

Шинген е наследен от по-малко способния си син Такеда Кацуйори. През 1574 г. Кацуйори превзема крепостта Такатенджин. След това, през 1575 г., по време на похода на Такеда Кацуйори през провинция Микава, той атакува замъка Йошида и обсажда замъка Нагашино. Иеясу се обръща към Нобунага за помощ и Нобунага идва лично с 30 000 силни мъже. Силите на Ода-Токугава, наброяващи 38 000 души, печелят голяма победа и успешно защитават замъка Нагашино. Въпреки че силите на Такеда били унищожени, Кацуйори оцелял в битката и се оттеглил обратно в провинция Кай. През следващите седем години Иеясу и Катсуйори водят поредица от малки сражения, в резултат на които войските на Иеясу успяват да изземат контрола над провинция Суруга от клана Такеда.

През 1579 г. лейди Цукияма, съпруга на Иеясу, и наследникът му Нобуясу са обвинени от Нобунага в заговор с Такеда Кацуйори за убийството на Нобунага, чиято дъщеря Токухиме е омъжена за Нобуясу. По тази причина Иеясу заповядва да екзекутират съпругата му и принуждава сина си да извърши сепуку. След това Иеясу обявява третия си син Токугава Хидетада за наследник, тъй като вторият му син е осиновен от Тойотоми Хидейоши, който по-късно става изключително могъщ даймьо.

През 1580 г. силите на Ода-Токугава започват втората обсада на Такатенджин; обсадата започва само шест години след превземането на крепостта от Такеда Кацуйори. Тази втора обсада продължава от 1580 г. до 22 март 1581 г. и завършва със смъртта на 680 души от гарнизона на Окабе Мотонобу и падането на крепостта в ръцете на силите на Ода-Токугава.

Краят на войната с Такеда настъпва през 1582 г., когато обединените сили на Ода-Токугава нападат и завладяват провинция Кай. Такеда Кацуйори е победен в битката при Тенмокузан, след което извършва сепуку: 231

Смъртта на Нобунага

В края на юни 1582 г., преди инцидента в храма Хонноджи, Ода Нобунага кани Иеясу да обиколи района на Кансай, за да отпразнува гибелта на клана Такеда. Когато той научава, че Нобунага е бил убит в храма Хонноджи от Акечи Мицухиде, това означава, че някои провинции, управлявани от васалите на Нобунага, са узрели за завладяване. По-късно Иеясу се върнал в Микава, за да събере силите си. С помощта на своя придворен и водач на нинджа Хатори Хандзо Иеясу първо преминал през Сакай, след това прекосил планините на провинция Ига и накрая стигнал до брега в провинция Исе. Той се връща в родната си провинция Микава по море. Иеясу мобилизира армията си, когато научава, че Тойотоми Хидейоши е победил Акечи Мицухиде в битката при Ямазаки: 314-315 г.

След смъртта на Ода Нобунага в храма Хонноджи господарят на провинция Кай прави грешката да убие един от помощниците на Иеясу. Поради тази причина Иеясу незабавно нахлува в Кай и поема контрола. Ходжо Уджимаса, водач на клана Ходжо, отговорил, като изпратил много по-голямата си армия в провинция Шинано, а след това и в провинция Кай. По-късно Иейасу и кланът Ходжо се споразумяват за споразумение, което оставя Иейасу да контролира провинциите Кай и Шинано, а Ходжо поема контрола над провинция Казуса (както и части от провинциите Кай и Шинано).

През 1583 г. се води война за властта над Япония между Тойотоми Хидейоши и Шибата Кацуе. Иеясу не взема страна в този конфликт, като се опира на репутацията си на предпазлив и мъдър човек. Хидейоши побеждава Кацуе в битката при Шизугатаке. С тази победа Хидейоши се превръща в най-могъщия даймьо в Япония.: 314

Конфликт с Хидейоши

През 1584 г. Иеясу решава да подкрепи Ода Нобукацу, най-големия оцелял син и наследник на Ода Нобунага, срещу Тойотоми Хидейоши. Това било опасно действие и можело да доведе до унищожаването на клана Токугава поради факта, че кланът Ода се разпаднал след смъртта на Нобунага.

Войските на Токугава превземат традиционната крепост на Ода – Овари. В отговор Хидейоши изпраща армия в Овари. Кампанията при Комаки и Нагакуте е единственият случай, в който някой от великите обединители на Япония воюва помежду си.

Кампанията Комаки и Нагакуте се оказва нерешителна и след месеци на безплодни походи и финтове Хидейоши и Иеясу решават войната чрез преговори. Първо Хидейоши сключва мир с Ода Нобукацу, а след това предлага примирие на Иеясу. Сделката е сключена в края на годината; като част от условията вторият син на Иеясу, Огимару (известен също като Юки Хидейасу), става осиновен син на Хидейоши.

Помощникът на Иеясу, Ишикава Казумаса, решава да се присъедини към първостепенния даймьо и се премества в Осака, за да бъде с Хидейоши. Малко други поддръжници на Токугава обаче последвали този пример.

Съюз с Хидейоши

Тойотоми Хидейоши по обясними причини се отнася с недоверие към Иеясу и минават пет години, преди двамата да се сражават като съюзници. Токугава не участва в успешното нахлуване на Хидейоши в Шикоку (1585 г.) и в похода в Кюшу (1587 г.).

През 1590 г. Тойотоми Хидейоши напада последния независим даймьо в Япония – Ходжо Уджимаса. Кланът Ходжо управлява осемте провинции на региона Канто в Източна Япония. Хидейоши им нарежда да се подчинят на властта му, но те отказват. Иеясу, въпреки че е приятел и случаен съюзник на Уджимаса, присъединява своята голяма сила от 30 000 самураи към огромната армия на Хидейоши, наброяваща около 160 000 души. Кампанията в Одавара е първата битка на Иеясу и Хидейоши като съюзници. Те нападат няколко замъка по границите на клана Ходжо, като по-голямата част от армията им обсажда замъка в Одавара. Армията на Хидейоши и Иеясу превзема замъка Одавара след шест месеца (странно за периода, но смъртните случаи и от двете страни са малко). По време на тази обсада Хидейоши предлага на Иеясу радикална сделка: той предлага на Иеясу осемте провинции Канто, които те са на път да отнемат от Ходжо, в замяна на петте провинции, които Иеясу контролира в момента (включително родната провинция на Иеясу – Микава). Иеясу приема това предложение. Прекланяйки се пред огромната сила на армията на Тойотоми, Ходжо приели поражението, лидерите им се самоубили, а Иеясу навлязъл и поел контрола над провинциите им, с което сложил край на продължилото повече от 100 години управление на клана.

Фракцията Саннохе на клана Нанбу, водена от Нанбу Нобунао, организира коалиция на повечето фракции на клана Нанбу и се обявява за вярност на Тойотоми Хидейоши при обсадата на Одавара. В замяна на това той е признат за вожд на клана Нанбу и потвърден като даймьо на съществуващите му владения в северните райони на провинция Муцу. Въпреки това Кунохе Масазане (1536-1591 г.), господар на замъка Кунохе и лидер на фракцията Кунохе на клана Нанбу, смята, че има по-големи претенции за титлата на главен водач на клана, и незабавно се вдига на бунт. През 1591 г. Хидейоши и Иеясу възприемат бунта на Кунохе като лично оскърбление за властта на Тойотоми и до средата на годината организират ответна армия, която да превземе северната част на Тохоку и да възстанови контрола на Нанбу Нобунао върху района.

Даймьо на областта Канто

През 1591 г. Иеясу се отказва от контрола над петте си провинции (Микава, Тотоми, Суруга, Шинано и Кай) и премества всичките си войници и васали в осем провинции в областта Канто. Самият той окупира замъка Едо в Канто. Това е може би най-рискованият ход, който Иеясу някога е предприемал – да напусне родната си провинция и да разчита на несигурната лоялност на самураите в Канто, които преди това са били ходжи. В крайна сметка обаче тя се оказва блестяща за Иеясу. Той реформира региона Канто, контролира и умиротворява самураите от Ходжо и подобрява основната икономическа инфраструктура на земите. Освен това, тъй като Канто бил донякъде изолиран от останалата част на Япония, Иеясу успял да запази уникално ниво на автономия от управлението на Тойотоми Хидейоши. В рамките на няколко години Иеясу се превръща във втория по сила даймьо в Япония. Съществува японска поговорка, която вероятно се отнася до това събитие: „Иеясу спечели империята, като се оттегли“.

Кампания в Корея

През 1592 г. Тойотоми Хидейоши нахлува в Корея като прелюдия към плана си да нападне Китай. Всъщност самураите Токугава никога не участват в тази кампания, въпреки че в началото на 1593 г. самият Иеясу е повикан в двора на Хидейоши в Нагоя (в Кюшу, различен от града с подобно име в провинция Овари) като военен съветник и получава командването на войска, предназначена за резерви за корейската кампания. Остава в Нагоя от време на време през следващите пет години. Въпреки честите му отсъствия синовете на Иеясу, верните му поддръжници и васали успяват да контролират и подобрят положението в Едо и другите нови земи на Токугава.

През 1593 г. Тойотоми Хидейоши ражда син и наследник – Тойотоми Хидейори.

Въпреки това цената на японските нашествия в Корея значително отслабва властта на клана Тойотоми в Япония.

Съвет на петимата старейшини

През 1598 г., когато здравословното състояние на Тойотоми Хидейоши явно се влошава, Хидейоши свиква среща, на която се определя Съветът на петимата старейшини, който ще отговаря за управлението от името на сина му след неговата смърт. Петимата, които били избрани за тайро (регент) на Хидейори, били Маеда Тошие, Мори Терумото, Укита Хидее, Уесуги Кагекацу и самият Иеясу, който бил най-могъщият от петимата. Тази промяна в структурата на властта преди Секигахара става ключова, тъй като Иеясу насочва вниманието си към Кансай; в същото време продължават да се развиват и напредват други амбициозни (макар и в крайна сметка нереализирани) планове, като инициативата на Токугава за установяване на официални отношения с Нова Испания (днешно Мексико).

Смъртта на Хидейоши и Тошие

След още три месеца все по-тежка болест Тойотоми Хидейоши умира на 18 септември 1598 г. Номинално е наследен от малкия си син Хидейори, но тъй като той е само на пет години, реалната власт е в ръцете на регентите. През следващите две години Иеясу сключва съюзи с различни даймьо, особено с тези, които не обичат Хидейоши. За щастие на Иеясу, най-старият и най-уважаван от регентите, Маеда Тошие, умира само след една година през 1599 г.

Конфликт с Мицунари

След смъртта на Тойотоми Хидейоши през 1598 г. и на Маеда Тошие през 1599 г. Иеясу повежда армия към Фушими и превзема замъка Осака, резиденцията на Хидейори. Това разгневява останалите трима регенти и всички страни започват да правят планове за война.

Опозицията срещу Иеясу е съсредоточена около Ишида Мицунари, един от го-бугио на Хидейоши, или висшите администратори в правителството на Хидейоши, и влиятелен даймьо, който не е сред регентите. Мицунари замисля смъртта на Иеясу и новината за този заговор достига до някои от генералите на Иеясу. Те се опитали да убият Мицунари, но той избягал и получил закрила не от кого да е, а от самия Иеясу. Не е ясно защо Иеясу е защитил могъщ враг от собствените си хора, но Иеясу е бил майстор стратег и може би е стигнал до заключението, че за него ще бъде по-добре, ако Мицунари поведе вражеската армия, а не някой от регентите, който би имал по-голяма легитимност.

Почти всички японски даймьо и самураи се разделят на две фракции – Западна армия (групата на Мицунари) и Източна армия (групата на Иеясу). Иеясу подкрепя групата, която е против Мицунари, и я смята за свой потенциален съюзник. Съюзници на Иеясу са Като Кийомаса, Фукушима Масанори, Могами Йошиаки, Хачисука Иемаса, кланът Курода, кланът Хосокава и много даймьо от Източна Япония. Мицунари се съюзи с останалите трима регенти: Укита Хидейе, Мори Терумото и Уесуги Кагекацу, както и с Ōтани Йошицугу, клана Чосокабе, клана Шимазу и много даймьо от западния край на Хоншу.

Войната става неизбежна, когато Уесуги Кагекацу, един от регентите, назначени от Хидейоши, се противопоставя на Иеясу, като изгражда своя армия в Айзу. Когато Иеясу официално го осъжда и изисква да дойде в Киото, за да се обясни, главният съветник на Кагекацу, Наое Канетсугу, отговаря с контраосъждане, в което осмива злоупотребите и нарушенията на правилата на Хидейоши, и Иеясу е разгневен.

През юли 1600 г. Иеясу се завръща в Едо и съюзниците му придвижват армиите си, за да победят клана Уесуги, който обвиняват, че планира да се разбунтува срещу администрацията на Тойотоми. На 8 септември Иеясу получава информация, че Мицунари е превзел замъка Фушими и съюзниците му са придвижили армията си срещу Иеясу. Иеясу провежда среща с даймио от Източната армия и те се съгласяват да последват Иеясу. По-късно, на 15 септември, Западната армия на Мицунари пристига в замъка Огаки. На 29 септември Източната армия на Иеясу превзема замъка Гифу. На 7 октомври Иеясу и съюзниците му тръгват по река Токайдо, докато синът му Хидетада преминава през Накасендо с 38 000 войници (битка срещу Санада Масаюки в провинция Шинано забавя силите на Хидетада и те не пристигат навреме за главната битка при Секигахара). На 20 октомври Източната армия на Иеясу се среща със Западната армия на Мицунари при Секигахара и на следващата сутрин започва битката.

Битката при Секигахара

Битката при Секигахара е най-голямото и едно от най-важните сражения в японската феодална история. Тя започва на 21 октомври 1600 г. Първоначално Източната армия, водена от Токугава Иеясу, наброява 75 000 души, а Западната армия – 120 000 души под командването на Ишида Мицунари. Иеясу също така се е промъкнал със запас от аркебузи.

Знаейки, че силите на Токугава се насочват към Осака, Мицунари решава да напусне позициите си и се отправя към Секигахара. Въпреки че Западната армия има огромни тактически предимства, Иеясу вече месеци наред поддържа контакт с много от даймьо в Западната армия, като им обещава земя и снизхождение след битката, ако преминат на тяхна страна, а също така тайно общува с племенника на Тойотоми Хидейоши, Кобаякава Хидеаки. Битката при Секигахара, в която един срещу друг се изправят общо 170 000 войници, завършва с пълна победа на Токугава. По-късно Западният блок е смазан и през следващите няколко дни Ишида Мицунари и много други западни благородници са пленени и убити. Токугава Иеясу вече е фактическият владетел на Япония.

Веднага след победата при Секигахара Иеясу разпределя земите на васалите, които са му служили. Иеясу оставя някои западни даймьо невредими, като например клана Шимазу, но други са напълно унищожени. Тойотоми Хидейори (син на Хидейоши) губи повечето от териториите си, които са под управлението на западни даймьо, и е понижен до обикновен даймьо, а не до владетел на Япония. В по-късни години васалите, които са обещали вярност на Иеясу преди Секигахара, стават известни като фудаи даймьо, а тези, които са му обещали вярност след битката (с други думи, след като властта му е била неоспорима), са известни като тозама даймьо. Tozama daimyō се считали за по-нисши от fudai daimyō.

На 24 март 1603 г. Токугава Иеясу получава титлата шогун от император Го-Йосей. Иеясу е на 60 години. Той е надживял всички други велики мъже на своето време: Ода Нобунага, Такеда Шинген, Тойотоми Хидейоши и Уесуги Кеншин. Като шогун той използвал оставащите му години, за да създаде и укрепи шогуната Токугава, който поставил началото на периода Едо и бил третото шогунско управление (след Камакура и Ашикага). Той твърди, че произхожда от клана Минамото, който е основал шогуната Камакура, чрез клана Нита. Неговите потомци се женят в клана Тайра и клана Фудживара. Шогунатът Токугава управлява Япония през следващите 260 години.

Следвайки утвърдения японски модел, Иеясу се отказва от официалната си позиция на шогун през 1605 г. Негов наследник е синът му и наследник Токугава Хидетада. Възможно е за решението му да са допринесли няколко фактора, сред които желанието му да избегне обвързването с церемониални задължения, да затрудни враговете си да атакуват истинския център на властта и да осигури по-гладко наследяване на сина си. Абдикацията на Иеясу не оказва влияние върху практическия обхват на правомощията или управлението му, но въпреки това Хидетада поема ролята на формален ръководител на шогунската бюрокрация.

Построяване на замъка Едо

През 1605 г. Иеясу, в качеството си на оттеглил се шогун (大御所, ōgosho), остава действителен владетел на Япония до смъртта си. Иеясу се оттегля в замъка Сунпу в Сунпу, но също така ръководи изграждането на замъка Едо – мащабен строителен проект, който продължава до края на живота на Иеясу. Резултатът е най-големият замък в цяла Япония, като разходите за изграждането му се поемат от всички останали даймьо, докато Иеясу извлича всички ползи. Централният донжон, или теншу, изгаря при пожара в Мейреки през 1657 г. Днес на мястото на замъка се издига императорският дворец.

През 1611 г. Иеясу, начело на 50 000 души, посещава Киото, за да стане свидетел на възкачването на император Го-Мидзуноо на престола. В Киото Иеясу нарежда преустройство на императорския двор и сгради и принуждава останалите западни даймьо да подпишат клетва за вярност към него.

През 1613 г. той съставя „Шухато Куге“ (公家諸法度) – документ, който поставя придворните даймьо под строг надзор, оставяйки ги само като церемониални фигури.

През 1615 г. Иеясу изготвя „Буке шохато“ (武家諸法度) – документ, в който се определя бъдещето на режима на Токугава.

Отношения с чужди сили

В качеството си на Ōгошо Иеясу ръководи и дипломатическите дела с Нидерландия, Испания и Англия. От 1609 г. Иеясу решава да отдалечи Япония от европейското влияние, въпреки че шогунатът все още предоставя преференциални търговски права на Нидерландската източноиндийска компания и ѝ разрешава да поддържа „фабрика“ за търговски цели.

От 1605 г. до смъртта си Иеясу често се консултира с английския корабоводител и пилот Уилям Адамс. Адамс, владеещ свободно японски език, помага на шогуната в преговорите за търговски отношения, но е посочен от членовете на конкуриращите се йезуитски и спонсорирани от Испания богомилски ордени като пречка за подобряване на отношенията между Иеясу и Римокатолическата църква.

Значителните опити за ограничаване на влиянието на християнските мисионери в Япония датират от 1587 г. по време на управлението на Тойотоми Хидейоши. През 1614 г. обаче Иеясу е достатъчно загрижен за испанските териториални амбиции, за да подпише Едикта за изгонване на християните. Едиктът забранява практикуването на християнството и води до изгонването на всички чуждестранни мисионери. Въпреки че в Нагасаки остават някои по-малки холандски търговски операции, този указ драстично ограничава външната търговия и бележи края на откритото християнско свидетелство в Япония до 70-те години на XIX век. Непосредствената причина за забраната е инцидентът с Окамото Дайхачи – случай на измама, в който е замесен католическият вавасор на Иеясу, но шогунатът е загрижен и за евентуално нашествие на иберийските колониални сили, което преди това се е случило в Новия свят и на Филипините.

Конфликт с Хидейори

Последната останала заплаха за управлението на Иеясу е Тойотоми Хидейори, син и законен наследник на Хидейоши. Сега той е млад даймьо, който живее в замъка Осака. Много самураи, които се противопоставят на Иеясу, се обединяват около Хидейори, твърдейки, че той е законният владетел на Япония. Иеясу намерил грешка в церемонията по откриването на храма, построен от Хидейори; той сякаш се молел за смъртта на Иеясу и за разрухата на клана Токугава. Иеясу заповядал на Хидейори да напусне замъка Осака, но намиращите се в замъка отказали и призовали самураите да се съберат в замъка. Тогава през 1614 г. Токугава обсажда замъка Осака срещу Хидейори.

Обсада на Осака

Силите на Токугава с огромна армия, предвождана от Иеясу и шогун Хидетада, обсаждат замъка Осака в рамките на така наречената „зимна обсада на Осака“. В крайна сметка Токугава успяват да наложат преговори и примирие, след като насочен оръдеен огън застрашава майката на Хидейори, Йодо-доно. Въпреки това, след като договорът е сключен, Токугава запълва външните ровове на замъка с пясък, за да могат войските му да преминават през тях. Чрез тази хитрост Токугава се сдобива с огромни земи чрез преговори и измама, които не може да придобие чрез обсада и бой. Иеясу се завръща в замъка Сунпу, но след като Тойотоми Хидейори отказва да изпълни поредната заповед да напусне Осака, Иеясу и съюзническата му армия от 155 000 войници отново нападат замъка Осака в „Лятната обсада на Осака“.

Накрая, в края на 1615 г., замъкът Осака пада и почти всички защитници са убити, включително Хидейори, майка му (вдовицата на Тойотоми Хидейоши, Йодо-доно) и малкият му син. Съпругата му Сенхиме (внучка на Иеясу) моли да спаси живота на Хидейори и Йодо-доно. Иеясу отказва и или изисква от тях да извършат ритуално самоубийство, или убива и двамата. В крайна сметка Сенхиме е изпратена жива обратно при Токугава. След като родът Тойотоми окончателно изчезва, за господството на клана Токугава в Япония не остават никакви заплахи.

През 1616 г. Токугава Иеясу умира на 73-годишна възраст. Смята се, че причината за смъртта е рак или сифилис. Първият шогун на Токугава е посмъртно обожествен с името Тошо Дайгонген (東照大權現), „Великият Гонген, Светлината на Изтока“. (Вярва се, че Гонген е буда, който се е появил на Земята под формата на ками, за да спаси съзнателните същества). Приживе Иеясу е изразил желание да бъде обожествен след смъртта си, за да предпази потомците си от злото. Тленните му останки са погребани в мавзолея на Гонген в Кунозан, Кунозан Тошо-гу (久能山東照宮). Според общоприетото мнение много хора вярват, че след първата годишнина от смъртта му останките му са били препогребани в светилището Никко, Nikkō Tōshō-gū (日光東照宮), и останките му все още са там. Нито едно от светилищата не е предложило да отвори гробовете, така че местоположението на физическите останки на Иеясу все още е загадка. Архитектурният стил на мавзолея става известен като гонген-дзукури, т.е. стил гонген. Първоначално му е дадено будисткото име Тошо Дай-Гонген (東照大權現), а след смъртта му то е променено на Хого Онкокуин (法號安國院).

Иеясу управлява пряко като шогун или непряко като шогошо (大御所) през епохата Кейчо (1596-1615 г.).

Токугава Иеясу имал редица качества, които му позволили да се издигне на власт. Той е бил едновременно внимателен и смел – в правилните моменти и на правилните места. Пресметлив и изтънчен, Иеясу сменял съюзите, когато смятал, че ще има полза от промяната. Той се съюзил с късния клан Ходжо; след това се присъединил към завоевателната армия на Тойотоми Хидейоши, която унищожила Ходжо; а самият той завладял земите им. По това той прилича на другите даймьо от своето време. Това била епоха на насилие, внезапна смърт и предателство. Той не бил много харесван, нито лично популярен, но от него се страхували и го уважавали заради лидерството и хитростта му. Например той мъдро държи войниците си настрана от кампанията на Хидейоши в Корея.

Бил способен на голяма лоялност: веднъж съюзил се с Ода Нобунага, той никога не му се противопоставял и двамата лидери спечелили от дългогодишния си съюз. Известен е с това, че е бил лоялен към личните си приятели и васали, които е възнаграждавал. Твърди се, че е имал близки приятелски отношения с васала си Хатори Хандзо. Въпреки това той помнел и онези, които са го обидили в миналото. Говори се, че Иеясу екзекутирал човек, който дошъл на власт при него, защото го бил обидил, когато Иеясу бил млад.

Иеясу защитава много бивши поддръжници на Такеда от гнева на Ода Нобунага, за когото се знае, че изпитва ожесточена неприязън към Такеда. Той успява успешно да превърне много от привържениците на клановете Такеда, Ходжо и Имагава – всички, които сам е победил или е помогнал да бъдат победени – в лоялни последователи. В същото време можел да бъде безмилостен, когато му се изпречат на пътя. Например заповядал да екзекутират първата му съпруга и най-големия му син – зет на Ода Нобунага; Нобунага бил и чичо на съпругата на Хидетада – Оейо.

Той е жесток, безмилостен и безпощаден в ликвидирането на оцелелите от Тойотоми след Осака. В продължение на дни десетки и десетки мъже и жени били преследвани и екзекутирани, включително осемгодишният син на Тойотоми Хидейори от наложница, който бил обезглавен.

За разлика от Тойотоми Хидейоши, той не е имал желание да завладява извън Япония – искал е само да въведе ред, да сложи край на откритите войни и да управлява Япония.

Въпреки че първоначално е толерантен към християнството, след 1613 г. отношението му се променя и екзекуциите на християни рязко се увеличават.

Любимото занимание на Иеясу било ловът със соколи. Смятал го за отлично обучение за воин. „Когато отидеш в провинцията да ловуваш с ястреб, се научаваш да разбираш военния дух, а също и тежкия живот на нисшите класи. Упражняваш мускулите си и тренираш крайниците си. Имате всякакво количество ходене и тичане и ставате доста безразлични към горещината и студа, така че е малко вероятно да страдате от някакви болести.“. Иеясу често плувал; дори в края на живота си се съобщава, че плувал в рова на замъка Едо.

На по-късен етап от живота си се занимава с наука и религия, като покровителства учени като Хаяши Разан.

Два от известните му цитати:

Животът е като дълго пътуване с тежък товар. Нека стъпката ти бъде бавна и уверена, за да не се препънеш. Убедете се, че несъвършенството и неудобствата са съдба на естествените смъртни, и няма да има място за недоволство, нито за отчаяние. Когато в сърцето ти се появят амбициозни желания, припомни си дните на крайности, през които си преминал. Търпението е коренът на всяко спокойствие и увереност завинаги. Погледни към гнева на врага си. Ако знаеш само какво е да побеждаваш, а не знаеш какво е да бъдеш победен; горко ти, ще ти се случи нещо лошо. Търсете вината в себе си, а не в другите.

Силните мъже в живота са тези, които разбират значението на думата „търпение“. Търпението означава да ограничавате склонностите си. Съществуват седем емоции: радост, гняв, тревога, обожание, скръб, страх и омраза, и ако човек не им се поддава, може да се нарече търпелив. Аз не съм толкова силен, колкото бих могъл да бъда, но отдавна познавам и практикувам търпението. И ако моите потомци искат да бъдат като мен, те трябва да се учат на търпение.

Твърди се, че се е сражавал като воин или генерал в 90 битки.

Интересува се от различни умения в областта на кенджуцу, покровителства школата Yagyū Shinkage-ryū, а също така е и неин личен инструктор по боравене с меч.

Осиновени деца

Сред многото конспиративни теории, свързани с инцидента в Хонноджи, е ролята на Токугава Иеясу в събитието. Исторически погледнато, по това време Иеясу отсъствал от своя господар и когато чул, че Ода Нобунага е в опасност, искал да се притече на помощ на господаря си въпреки малкия брой придружители, които били с него. Хонда Тадакацу обаче посъветвал господаря си да избегне риска и настоял за бързо отстъпление в провинция Микава. Хатори Хандзо поведе пътя през провинция Ига и те се върнаха у дома с лодка.

Скептиците обаче смятат друго. Въпреки че обикновено приемат исторически известните факти за действията на Иеясу по време на предателството на Акечи Мицухиде, теоретиците са склонни да обръщат повече внимание на събитията преди това. Те разсъждават, че откакто Токугава Иеясу е загубил съпругата и сина си заради заповедите на Ода Нобунага, той е таил тайна неприязън към своя господар. Като цяло съществува мнение, че той частно е подтикнал Мицухиде да предприеме действия, когато двамата военачалници са били заедно в замъка Азучи. Заедно те планирали кога да нападнат и тръгнали по различни пътища. Когато делото било извършено, Иеясу си затворил очите за плановете на Мицухиде и избягал от мястото, за да се престори на невинен. Друг вариант на концепцията гласи, че Иеясу е бил наясно с чувствата на Мицухиде към Нобунага и просто е решил да не предприема нищо в своя полза.

Бележки под линия

Цитати

Източници

Източници

1. Tokugawa Ieyasu
2. Токугава Иеясу
3. ^ Ieyasu’s given name is sometimes spelled Iyeyasu,[1][2] according to the historical pronunciation of the kana character we. He was posthumously enshrined at Nikkō Tōshō-gū with the name Tōshō Daigongen (東照大權現).
4. ^ These include Matsudaira Jirōsaburō Motonobu, Matsudaira Kurandonosuke Motoyasu, and finally, Tokugawa Ieyasu.
5. ^ Per i biografati giapponesi nati prima del periodo Meiji si usano le convenzioni classiche dell’onomastica giapponese, secondo cui il cognome precede il nome. „Tokugawa“ è il cognome.
6. LEONARD, J. N. Japão Antigo. Tradução de Thomas Scott Newlands Neto. Rio de Janeiro. Livraria José Olympio Editora. 1979. p. 143.