Сигурд I
Mary Stone | юли 14, 2023
Резюме
Сигурд I Магнусон (1089 г. – 26 март 1130 г.), известен също като Сигурд Кръстоносеца (на старонорвежки: Sigurðr Jórsalafari, на норвежки: Sigurd Jorsalfar), е крал на Норвегия от 1103 до 1130 г. Управлението му, заедно с неговия полубрат Ойстейн (до смъртта на Ойстейн през 1123 г.), се смята от историците за златен век за средновековното Кралство Норвегия. Иначе е известен с това, че води Норвежкия кръстоносен поход (1107-1110 г.), с което си спечелва епонима „Кръстоносецът“, и е първият европейски крал, участвал лично в кръстоносен поход.
Сигурд е един от тримата синове на крал Магнус III, другите двама са Ойстейн и Олаф. Всички те са незаконни синове на краля с различни майки. За да избегнат вражди или войни, тримата полубратя управляват съвместно кралството от 1103 г. След смъртта на Олаф през 1115 г. Сигурд управлява сам, а Ойстейн – през 1123 г.
Преди да бъде провъзгласен за крал на Норвегия, Сигурд е наричан крал на островите и граф на Оркни. Нито Ойстейн, нито Олав получават такива престижни титли. Сигурд предава графството на Оркни на Хаакон Полсон.
Много историци разглеждат управлението на Сигурд и Ойстейн като златен век за средновековното Норвежко кралство. Държавата процъфтява икономически и културно, което позволява на Сигурд да участва в кръстоносните походи и да получи международно признание и престиж.
През 1098 г. Сигурд придружава баща си, крал Магнус III, в експедицията му до Оркнейските острови, Хебридите и Ирландско море. През същата година той е назначен за граф на Оркни, след като бързо са отстранени досегашните графове на Оркни – Пол и Ерленд Торфинсон. Очевидно през същата година той става и крал на островите, след като баща му Магнус сваля техния крал. Въпреки че Магнус не е пряко отговорен за смъртта на предишния крал на островите, той става следващият владетел на кралството, най-вероятно поради завладяването на островите. За първи път кралството е под пряк контрол на норвежки крал. Не е сигурно дали Сигурд се е върнал у дома с баща си в Норвегия след експедицията през 1098 г. Знае се обаче, че той е бил в Оркни, когато Магнус се завръща на запад през 1102 г. за следващата си експедиция. По време на престоя му там е договорен брачен съюз между Магнус и Muircheartach Ua Briain. Той се провъзгласява за върховен крал на Ирландия, тъй като е един от най-могъщите владетели в Ирландия, както и владетел на Дъблин. Сигурд щял да се ожени за дъщерята на Муирхертах – Бджармунджо, млада ирландска принцеса и за кратък период от време кралица. Възможно е бракът дори да не е бил сключен.
Когато през 1103 г. крал Магнус попада в засада и е убит в Улайд от ирландска армия, 14-годишният Сигурд се връща в Норвегия заедно с останалата част от норвежката армия, оставяйки невестата си. След като пристига в Норвегия, той и двамата му братя, Ойстейн и Олав, са провъзгласени за крале на Норвегия и известно време управляват заедно кралството. Експедициите, проведени от Магнус, са донякъде печеливши за Кралство Норвегия, тъй като многото острови под норвежки контрол носят богатство и работна ръка. Въпреки това Хебридските острови и остров Ман бързо възстановяват своята независимост след смъртта на Магнус.
През 1107 г. Сигурд повежда Норвежкия кръстоносен поход в подкрепа на новосъздаденото Йерусалимско кралство, основано след Първия кръстоносен поход. Той е първият европейски крал, който повежда кръстоносен поход, а подвизите му спечелват прозвището Йорсалафари. Сигурд разполагал с обща сила от около 5000 души на около 60 кораба, както е записано в сагите. Двамата крале, Ойстейн и Сигурд, първоначално спорели кой да поведе контингента и кой да остане у дома, за да управлява кралството. В крайна сметка Сигурд е избран за водач на кръстоносния поход, вероятно защото е по-опитен пътешественик, тъй като е участвал в няколко експедиции с баща си Магнус III в Ирландия и островите в моретата около Шотландия.
Сигурд се сражава в Лисабон, на различни средиземноморски острови и в Палестина. Често се сражавал с враговете сам, сред верните си войници и роднини; те непрекъснато побеждавали и постигали големи успехи, спечелвайки значителни количества съкровища и плячка. Въпреки това плячката вероятно никога не е стигнала до Норвегия, тъй като Сигурд е оставил почти всичко, което е спечелил, в Константинопол. По пътя си към Йерусалим (Йорсала) той посещава норманския крал Рожер II от Сицилия в замъка му в Палермо.
Когато пристига в Светите земи, той е посрещнат от крал Балдуин I от Йерусалим. Той е топло посрещнат и прекарва много време с краля. Двамата крале отиват на езда до река Йордан, където Сигурд може би е бил покръстен. Крал Балдуин помолил Сигурд да се присъедини към него и Орделафо Фалиеро, дож на Венеция, в превземането на крайбрежния град Сидон, който бил укрепен от Фатимидите през 1098 г. Обсадата на Сидон е голям успех за кръстоносците и градът е превзет на 5 декември 1110 г. След превземането на града Юстас Грениер получава господарството на Сидон. По заповед на Балдуин и на патриарха на Йерусалим Гибелин от Арл от Истинския кръст е взета отломка, която след обсадата е дадена на Сигурд в знак на приятелство и като реликва за героичното му участие в кръстоносните походи. След това крал Сигурд се връща на корабите си и се подготвя да напусне Светите земи. Те отплават на север към остров Кипър, където Сигурд остава за известно време. След това Сигурд отплавал за Константинопол (Миклагард) и влязъл в града през портата, наречена Златната кула, яздейки пред хората си. Той остава там за известно време, като се среща и прекарва много време с император Алексий I Комнин.
Преди да напусне Константинопол, Сигурд подарява всичките си кораби и много съкровища на император Алексий. В замяна на това императорът му дава много силни коне за него и за съплеменниците му. Сигурд планира да се върне в Норвегия по суша, но много от хората му остават в Константинопол, за да служат на императора като част от варяжката му гвардия. Пътуването отнема три години и по време на него той посещава много страни. Сигурд пътува от Сърбия и България, през Унгария, Панония, Швабия и Бавария, където се среща с император Лотар II от Свещената римска империя. По-късно пристига в Дания, където е посрещнат от датския крал Нилс, който в крайна сметка му дава кораб, с който да отплава за Норвегия.
След като се завръща в Норвегия през 1111 г., Сигурд се връща в едно процъфтяващо и благоденстващо кралство. Крал Ойстейн е създал силна и стабилна държава, а църквата е придобила повече богатство, власт и престиж. По време на управлението на Сигурд в Норвегия е въведен десятъкът (10% данък за подпомагане на църквата), който значително укрепва църквата в страната. Сигурд основава и епархията на Ставангер. Епископът в Берген му отказал развод, затова той просто поставил друг епископ по-на юг и го накарал да извърши развода.
Сигурд направил столицата си в Конгхеле (в околностите на Кунгалв в днешна Швеция) и построил там силен замък. Той съхранява и реликвата, дадена му от крал Балдуин – парченце, за което се смята, че е от истинския кръст. През 1123 г. Сигурд отново тръгва да се бие в името на църквата, този път в Шведския кръстоносен поход до Смоланд в Швеция. Според сведенията жителите се били отказали от християнството и отново се покланяли на старонорвежки божества.
Сигурд умира през 1130 г. и е погребан в църквата на Халвард (Hallvardskirken) в Осло. Сигурд е женен за Малмфред, дъщеря на великия киевски княз Мстислав I и внучка на шведския крал Инге I. Двамата имат дъщеря, Кристин Сигурдсдаттер. Той не оставя законни синове. Магнус, неговият незаконен син с Боргилда Олавсдотер, става крал на Норвегия. Той споделя трона в нелек мир с друг претендент, Харалд Гиле. Това довежда до борба за власт след смъртта на Сигурд между различни незаконни синове и други претенденти за кралския престол, която прераства в продължителна и опустошителна гражданска война. Това довежда до продължителни вражди за това кой да управлява Кралство Норвегия през XII и началото на XIII век.
По-голямата част от събраната информация за сагата за Сигурд и неговите братя е взета от „Хеймскрингла“, написана от Снори Стурлусон около 1225 г. Точността на това произведение все още се обсъжда от учените. Сигурд се споменава и в различни европейски източници.
През XIX в. Бьорнстерне Бьорнсон пише историческа драма, базирана на живота на краля, с музика (озаглавена „Сигурд Йорсалфар“), композирана от Едвард Григ.
Източници
- Sigurd the Crusader
- Сигурд I
- ^ „Sigurd 1 Magnusson Jorsalfare“. Norsk Biografisk Leksikon (in Norwegian). 30 June 2022.
- ^ Literally „Jerusalem-farer“, but commonly translated into English as „the Crusader“.
- 1,0 1,1 nbl.snl.no/Sigurd_1_Magnusson_Jorsalfare.
- 2,0 2,1 2,2 www.biografiasyvidas.com/biografia/s/sigur.htm.
- Literally „Jerusalem-farer“, but informally translated into English as „the Crusader“.
- Riley-Smith, Jonathan (1996). The First Crusade and the Idea of Crusading. University of Pennsylvania Press. p. 132.
- The viking Age (2010), ed. A.A. Sommerville / R.A. McDonald, University of Toronto Press, ISBN 978-1-44260-148-2 p. 423 – 431.
- Ben Waggoner, The Hrafnista Sagas, Lulu.com, 2012, ISBN 0557729416 p. 197. nota 96.
- Genealogisk-historiske tabeller over de nordiske rigers kongeslægter (1856), Königsfeldt, J. P. F., (2nd edition. Kjøbenhavn: Trykt i Bianco Lunos bogtrykkeri, 1856), FHL microfilm 1,124,504, item 3., p. 129.
- Genealogisk-historiske tabeller over de nordiske rigers kongeslægter (1856), Königsfeldt, J. P. F., (2nd edition. Kjøbenhavn: Trykt i Bianco Lunos bogtrykkeri, 1856), FHL microfilm 1,124,504, item 3., table 2 p. 17; table 10 p. 129; table 12 p. 153.
- (la) Annales Islandaise p. 51.